Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище гр. [населено място], представлявано от управителя К. Д., подадена чрез процесуалния представител адв. Ат. М., срещу решение № 2754/24.04.2017г., постановено по адм. д. № 7439/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3, с която е утвърдена, считано от 01.07.2016 г., цена на [фирма] за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв./MВтч., при посочени ценообразуващи елементи на тази цена.

В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, с основни съображения, че първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди факта, че разликата между включените в утвърдените цени за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. разходи на [фирма] за т. нар. "допълнителен резерв" и реално отчетените разходи на [фирма] за т. нар. "допълнителен резерв" не е включена при определянето на процесната цена. Освен това касационният жалбоподател намира, че съдът неправилно не е отчел факта, че пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия такъв, а и КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която [фирма] е „свръх компенсиран” за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със посочената сума, а и че съдът неправилно приел, че съгласно решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР възстановяването на разходите на [фирма] следва да става при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. На следващо място твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че цената за достъп по раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19 е постановена в нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2013 г.,тъй като неправилно не е отчетено, че [фирма] реално не е извършил отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г., в резултат на производството на възобновяема енергия от вятър и слънце. Неправилно не било отчетено, че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп по раздел V, т. 3, представляват определяне на цена за достъп за предходен период, в противоречие с влязло в сила съдебно решение, освен че неправилно били отразени т. нар. ценообразуващи елементи по цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от вятър и слънце. На пето място твърди, че неправилно съдът не е взел предвид дискриминационния характер на процесното решение. На шесто -че пропуснал да анализира или анализирал неправилно редица основания за нищожност и/или отмяна, наведени в жалбата и в хода на производството, като всяко от тях било достатъчно за уважаване на сезиращата го жалба. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение и по същество да бъде обявено за нищожно или отменено Решение № Ц-19 на КЕВР в обжалваната част, В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. М., и в писмена защита, поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът-Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. Ц, и в писмено становище, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС-за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна- [фирма], не изпраща представител, нито становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно по съображения, че съдът е изяснил релевантните факти и е обсъдил доказателствата, възраженията и приложимата правна уредба, за което е изложил обосновани съображения. Намира, че приетите от регулатора цени са в изпълнение на целите на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и са насочени към оптимизиране на разходите и ефективно използване на енергийните ресурси, което може да се постигне чрез необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, доколкото е недопустимо всички останали производители на ел. енергия и клиенти да бъдат натоварени с разходите от дейността на една група производители. Счита, че при положение, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., както и предвид спецификата на регулираната цена, съдът правилно е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 1/2013 г., която е специална спрямо нормата на чл. 41 от същата наредба, както и че цената е определена съгласно чл. 31, т. 1 от ЗЕ по прозрачен начин, а съобразно т. 2 на същата разпоредба с нея са възстановени икономически обосновани разходи на дружеството, извършени във връзка с достъпа до мрежата на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Посочва, че съдът правилно е приел, че административният орган е имал компетентността да издаде атакуваното решение, спазил е изискуемата форма и не е допуснал нарушения на материалния закон и административно процесуалните правила. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на [фирма], със седалище гр. [населено място], против решение № Ц-19/30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3, с която е утвърдена, считано от 01.07.2016 г., цена на [фирма] за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи - за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв./MВтч, при ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи - 19 836 хил. лв. и количества електрическа енергия - 2 826 900 МВтч.

Съдът счел за неоснователни доводите на жалбоподателя и отхвърлил жалбата. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА)/ЗЕ/, в изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Съобразил, че в раздела за ценовото регулиране законодателят е предвидил на регулиране от КЕВР да подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ. Преценил оспореното решение и за постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и реда, предвиден в ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия в относимата редакция. В тази връзка съобразил подаденото заявление от [фирма] от 31.03.2016 г. с вх. № Е-13-41-25/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп и пренос през електропреносната мрежа и с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. приложеното към него предложение за утвърждаване на цена за достъп на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Отчел, че към заявлението са представени справки и информация, приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на цената за достъп до електропреносната мрежа. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган, свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение за съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия, подробно изложени във фактическата част на обжалваното решение.

По основните възражения в сезиращата го жалба на оспорващото дружество - производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, съдът подробно изследвал приложимите материалноправните разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Правилата за търговия с електрическа енергия, като не установил нарушения и в тази връзка. Посочил, че с изменението на ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) в чл. 84, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Съобразил легалното определение на понятието "достъп", дадено в § 1, т. 15 от ДР на закона, което е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена, откъдето извел извод, че в случая се касае за сделка с предмет достъп до електропреносната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който ползва преференциални цени. От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) обосновал извод, че законодателят е предвидил условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната или електропреносната мрежа и производителя на електрическа енергия и в него да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Приел, че този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия /чл. 82, ал. 3 ЗЕ/. Взел предвид и § 197, ал. 2 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) /обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, където е предвидено специално правомощие на КЕВР да определи подлежащата на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия. Съобразил и факта, че във връзка с процесните разпоредби са приети Решение Ц-33/2012 г. за определяне на временни цени за достъп отм. о от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС.

По второто основно възражение на оспорващото дружество съдът приел, че при утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв., размер на възвращаемост 36 хил. лв., разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 МВтч, при определена цена за достъп 7, 02 лв./МВтч и за счел за законосъобразно и обосновано установеното от КЕВР, че посочените стойности по ценообразуващите елементи са определени след анализ и преценка на предложените от [фирма] данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението е предвидено коригирането на част от показателите, при увеличен размер на предложения от енергийното предприятие показател "разходи за компенсация", в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи.

Отчел и факта, че за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от [фирма] разходи за периода 01.08.2015 г.-30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв" от 24 048 000 лв., която разлика възлиза на 2 704 770 лева. За последната първоинстанционният съд приел, че не може да има ефект върху цените по Решение № Ц-19, раздел V, т. 3, защото чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала и че именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обуславя извод, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния, а след преценка на последните.

По следващото възражение на оспорващото дружество обосновал и извод, че съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа, КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, а с оглед чл. 9 от НРЦЕЕ - необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала, съобразно представената към заявлението за цени от независимия преносен оператор информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. За изводите в тази част, противно на твърдяното в настоящата жалба, съобразил заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза /л. 467 от делото/, като изложил подробни съображения по нея,. Кредитирал я като неоспорена от страните, компетентно изготвена и съответстваща на останалия доказателствен материал.

Приел, че съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, а съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите, поради което цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период, утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. Посочил и, че заплащането на процесната цена за достъп е изрично предвидено и в чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, в редакцията му към датата на приемане на процесното решение, както и в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ и чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. Формирал решаващ извод, че КЕВР е постановила законосъобразно решение. По тези съображения отхвърлил жалбата. Решението е правилно.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Оспорващият не е доказал твърденията си в жалбата, с оглед заключението по съдебно - икономическата експертиза, а и в случая съдът правилно е отказал събиране на допълнителни доказателства, с оглед влязлото в сила решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в което са приети разходите за компенсиране за следващите три години, които не могат да бъдат изследвани в производство с предмет решение Ц-19/2016 г.

В тази връзка правилно административният съд е съобразил и, че с множество решения на Върховния административен съд е потвърдена законосъобразността на Решение № Ц-27 на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5, и правилно приел, че Решение № Ц -19, раздел V, т. 3 на КЕВР не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение, респ. и не обуславя извод за нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. Напротив -с процесното Решение № Ц-19, раздел V, т. 3 на КЕВР са спазени правилата за ценово регулиране, при съобразяване на утвърдения подход за компенсиране на разходите по Решение № Ц-27. С това решение – в частта по раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на [фирма], приет от КЕВР, е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който [фирма] не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради което и е прието за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определеният механизъм за компенсиране следва се съобразява в следващите регулаторни периоди, поради което са неоснователни доводите на касатора, че с Решение № Ц- 19 КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени, освен че е неоснователно и твърдението, че те не са доказани, с оглед заключението на вещото лице.Затова са неоснователни твърденията в настоящата жалба, че съдът неправилно не отчел, че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп по раздел V, т. 3 представляват определяне на цена за достъп за предходен период,” в противоречие с влязло в сила съдебно решение”.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за липса на мотиви по наведените от оспорващото дружество доводи. Твърдението не намира опора в правните съображения на решението, изложени на л. 5-9 от него. Затова са неоснователни и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал. Съобразил и изводите в съдебната експертиза, за което изложил мотиви.

Неоснователни са доводите, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален закон, предвид следното:

Правилно е прието от съда, че [фирма] е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори, влияещи на размера й, като компенсаторният механизъм, съгласно Решение № Ц- 27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от [фирма] приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв. Последното обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв. Освен това, за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от [фирма] разходи за периода 01.08.2015 г.-30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв" от 24 048 000 лв., която разлика възлиза на 2 704 770 лева. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази разлика не може да има ефект върху цените по Решение № Ц-19, раздел V, т. 3, с оглед на това, че чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала и именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обосновава извод, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния/както твърди касаторът/, а се извършва преценка на последните.

По следващото възражение в настоящата жалба съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/ (в относимата редакция – ДВ, бр. 20 от 15 Март 2016 г.) /вече отм. с § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия - ДВ, бр. 25 от 24 март 2017 г., считано от 24.03.2017 г., но действаща правна норма към относимия момент/, при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от НРЦЕЕ, необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор е предоставил информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Затова цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период, утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогнозата за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че Решение № Ц-19 на КЕВР е постановено в нарушение на административнпроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет-страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, насрочено е обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г., като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет-страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица, на 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, видно от представения протокол, от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на [фирма] е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7, 02 лева/МВтч.

Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи, че решението на КЕВР е дискриминационно и нарушава основния принцип за равнопоставеност на стопанските субекти. Заплащането на цени за достъп до мрежата е задължение на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. Определената цена е в съответствие с нормите на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия отм. , а административният орган е основал своето решение и в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. ВАС е имал повод да посочи /решение № 12793 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 7207/2016 г., ІV отд./, че е вярно, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от Мотивите на ЗИДЗЕ от 07.07.2015 г. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Най-сетне, неоснователно е и възражението, че при постановяване на решението си КЕВР не е събрала и обсъдила всички факти от значение за случая и по-конкретно, че е събрала информация само от [фирма]. Тъй като цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея, няма резон такава да бъде събирана и от крайните снабдители с ел. енергия. Съгласно чл. 191 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор. Той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентост на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания. А по правилата на чл. 193-чл. 196 и чл. 202 [фирма] изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар. В случая КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и въз основа на нея е извършила анализ на относимите факти и обстоятелства, като в процесното решение е посочила фактическите и правни основания за приемането на процесната цена.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон - в случая ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Предвид горното и противно на твърденията в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на КЕВР не обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. Така и в множество решения по идентичен казус: решение № 2310 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 5440/2017 г., решение № 2590 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 5866/2017 г., решение № 3731 от 22.03.2018 г. по адм. д. № 8494/2017 г., решение № 3070 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 10295/2017 г. - всички - на ІV отд. на ВАС.

Обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. Съдът съобрази нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията след изменението на кодекса, обн. в Държавен вестник бр. 8/2017 г., чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ и чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), поради което намира, че за производството по настоящето дело следва да й присъди разноски, като ги определи на 100 лева. Посочената сума касаторът следва да бъде осъден да заплати на тази страна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2754/24.04.2017г., постановено по адм. д. № 7439/2016 г. на Административен съд София – град.

О. Б. У. искането на [фирма],със седалище гр.[населено място], представлявано от управителя К. Д., за заплащане на разноски по делото.

ОСЪЖДА [фирма], със седалище гр. [населено място], чрез управителя К. Д., да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.