Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. от [населено място] чрез пълномощник адв. Д. Д. К., срещу решение № 69 от 22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 223/2016 г. по описа на Административен съд-Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Н. Г. М., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2013 г., изх. №02-080-6500/7681 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

В касационната жалба се съдържа оплакване, че решението е изцяло неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените правила. По изложени подробни съображения във връзка с наведените касационни основания моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което обжалваното уведомително писмо бъде изцяло отменено. Процесуалния представител в съдебно заседание претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба е направено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), с въпрос:

Допустимо ли е СИЗП да се обновява чрез извършване на теренни проверки (чл. 33, ал. 4 и чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП; глава трета от Наредба № 105/2006г.) ? Тъй като съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, СИЗП се създава на база на карти, документи от поземлените регистри или други картографски документи. В тази насока са и разпоредбите на Регламент (ЕО) №1122/2009 и Регламент (ЕО) №73/2009, като съгласно същата разпоредба, за СИЗП се използва техники на компютризирана географска информационна система, включваща за предпочитане въздушни или пространствени ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ степен на точност, равна поне на картографската в мащаб 1:10 000, а от 2016 г. в мащаб 1:5 000, като се взема предвид очертанието и състоянието на парцел и това се определя в съответствие със съществуващите стандарти на Съюза. В чл. 70, т. 1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 е предвидено, че „държавите членки могат да продължат да използват такива техники, включително въздушни или пространствени ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ степен на точност, равна поне на картографски мащаб 1:10 000, когато те са били, придобити въз основа на дългосрочни договори, по които е постигнато съгласие преди ноември 2012 г.”.

От ответната страна – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” чрез пълномощника си старши юрисконсулт Д. Б. – А., в писмен отговор прави искане за оставяне в сила решение №69/22.02.2017 г. по адм. д. №223/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич. Приема същото за законосъобразно и правилно, като съображенията на противната страна счита, че са изцяло неоснователни и несъобразени с доказателствата по делото. При подробно изложени съображения моли да не бъде уважена касационната жалба и да бъде постановено решение с което да бъде потвърдено и оставено в сила решение №69/22.02.2017 г. по адм. д. №223/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Прави искане да бъде оставено без уважение особеното искане, при изложени съображения счита, че същото е изцяло неоснователно.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при повторното разглеждане на делото, съдът основателно е потвърдил атакувания акт – уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания по мярка 214 АЕП от ПРСР-2007-2013 год., за последната година – направление „Биологично растениевъдство” на Държавен фонд „Земеделие” от 24.09.2014 година. Приел е че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, както и че са потвърдени изводите на органа относно определената недопустима площ на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 и чл. 43, ал. 3, т. 4 (изм.) от ЗПЗП. На следващо място е посочил че съдът е обсъдил резултатите от извършени теренни и административни проверки, чиито крайни резултати са приети за правилно отразени като фактически мотиви на атакуваното писмо. Съдът е кредитирал данните от приетите СТЕ и САЕ, признавайки за достоверни данните, отнасящи се до периода 2013 година.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба като подадена срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че производството пред Административният съд-Добрич е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и е образувано по жалба на Н. Г. М. от [населено място], срещу уведомително писмо с изх. №02-080-6500/7681 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., с което по подадено общо заявление за подпомагане с УИН08/280513/75143, е отказано финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2013 година. С обжалваното решение с първи диспозитив е отхвърлено оспорването по жалба на Н. Г. М. срещу уведомително писмо с изх. №№02-080-6500/7681 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. и с втори диспозитив е осъдена Н. Г. М. да заплати на ДФ „Земеделие” съдебно-деловодни разноски в размер на 1200лв. /хиляда и двеста лева/.

Производството пред първоинстанционния съд е било „повторно” по смисъла на чл. 226 АПК, след отмяна на решение №36 от 15.04.2015 г. по адм. д. №612 /2014 на Административен съд – Добрич, с Решение № 6021 от 18.05.2018 г. по адм. д. № 6499/2015 г. на Четвърто отделение на ВАС. С решението си ВАС е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с конкретни указания.

В настоящия случай производството е „повторно” по смисъла на чл. 225 от АПК след отменително решение № 6021 от 18.05.2018 г. по адм. д. № 6499/2015 г. на Четвърто отделение на ВАС. Съобразно дадените указания, при повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд са събрани доказателства от МЗХ за спазването на съществуващата към 2013 г. процедура за обновяване данните в СИЗП. По делото е приета като доказателство заповед №РД 09-499 от 24.07.2013 г. на Министъра на земеделието, както и че са приети по делото указания за извършване на специализирани теренни проверки на физическите блокове, одобрени от зам.-министъра на земеделието и храните, като при излагане на фактическата обстановка и на направените правни изводи от страна на съда, е видно че са обсъдени фактическите и правни основания, проверките, също е обсъдена и приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното уведомително писмо, както е прието и при първоначалното разглеждане на делото, е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия – изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, който съгласно чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й.

На следващо място съдът, е приел че оспореният акт е издаден в необходимата писмена форма, като от съдържанието на уведомителното писмо се установява, че основанието за отказ за финансово подпомагане е, че 16, 25 ха от общо заявените за подпомагане площи, излизат извън площите, подходящи за подпомагане, тъй като не попадат в специализирания слой “Площи в добро земеделско състояние”, като недопустимата площ надхвърля с 50 % установената площ, в случая представлява 76.08 % – чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП по мярка 214 АЕП. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 въз основа на получения съгласно ал. 3 специализиран слой и извършените повторни административни проверки РА може да извърши частично или пълно плащанията на площ, а съгласно текста на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, действащ към датата на издаване на оспорения акт, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане, ако кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3 ЗПЗП.

Включването или изключването на определени площи от специализирания слой “ПДЗС” като основание за отказ или за пълно/частично плащане на площ по АЕП зависи от това дали те отговарят на изискванията и критериите за допустимост по Наредба № 5/10.03.2010 г. (понастоящем отменена, но действаща към момента на провеждане на кампания 2013 г.). В тази връзка следва да се има предвид за конкретния казус разпоредбите на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. Съобразно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 се подпомага прилагането на една или комбинация от агроекологични дейности, включени в следните подмерки: 1. биологично земеделие с направления: а) биологично растениевъдство. Предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 4 б. „а“ от Наредба № 5/ 10.03.2010 г. (отм.) критериите и условията за допустимост по ал. 1 на чл. 1 се прилагат и по мярката за подпомагане по Наредба № 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ДВ, бр. 29 от 2009 г.) с подмерки: а) биологично земеделие. За да е допустима в тази връзка за подпомагане, площта трябва да е в добро земеделско състояние, като в чл. 11 от Наредба № 5 е указано, че за трайните насаждения, каквито са ореховите дръвчета в случая, добро земеделско състояние е най – малко 70 % от дръвчетата да са живи и почвената повърхност да се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). В случая е прието, че парцелите не са в добро земеделско състояние, което по арг. от чл. 11 на Нредба № 5 означава, че по – малко от 70 от дръвчетата са били живи и че почвената повърхност не е била поддържана достатъчно.

Прието е от съда, че същото е послужило за основание за невключване на конкретните площи и парцели в окончателния слой ПДЗС. Процесният отказ не съдържа, различни от основанията за невключване в слоя мотиви.

На следващо място, съдът е приел, че в заключението си вещото лице по единичната съдебно - техническа експертиза сочи, че спорните площи са изключени от допустимия слой, защото не са в добро земеделско състояние – необработени, заплевели и с храсти, което означава, че не са изпълнени изискванията на чл. 11 от Наредба № 5. Неизписването на това, че по-малко от 70% от растенията, включени в процесните БЗС, са живи, не предполагало обратното. Отказът сочи, че административният орган е стигнал до извода, че не са налице предпоставките на чл. 11 от Наредба № 5. В подкрепа на фактическите констатации на органа, е заключението на вещото лице.

Административния съд е приел, че предвид обстоятелството, че като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони, то УП съдържа словесната и таблична част, които представляват едно цяло. Правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи.

Административния съд е достигнал до извода, че актуализираният специализиран слой е основният, но не и единственият факт за вземане на решенията за отказ или плащане на площ, което следва и от целта на самия слой да отразява реалното състояние и ползване на площите въз основа на методическите указания. При наличието на факти и обстоятелства, опровергаващи истинността/коректността на данните в одобрения специализиран слой, няма пречка те да бъдат съобразени, както от Разплащателната агенция при извършване на окончателната оторизация и плащания на площ за съответната година, така и от съда при осъществяване на контрол за законосъобразност на актовете на РА. В случая е преценено, че липсват такива факти и обстоятелства, нито пък жалбоподателката във възражението си срещу слоя е сторила такива. Вярно е и, че съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009/ЕО/ на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно която данните за наличието на нередности, получени в резултат на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякакви друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно, от проверка на място, но в случая следва да се има предвид, че са налице теренни проверки и тези проверки безспорно установяват състоянието на парцелите. Вярно е, че в действащата към 2013 г., относима към спора, на чл. 16а от Наредба № 105/ 2010 г. разпоредба липсва терминът „теренни проверки“. Той се появява с изменението на чл. 16а от тази Наредба през 2014 г. При новото разглеждане на делото беше събрана обаче Заповед № РД09 – 499/ 24.07.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, съдържаща указания за провеждане на такива проверки. (л. 18) Тези проверки са вид такива и независимо, че с Решение № 1155 от 02.02.2015 г. по адм. дело № 10538 от 2014 на ВАС е прието, че те нямат законова база нито в българското, нито в европейското законодателство, то към 2013 г. е съществувала процесната заповед с указания към нея.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Неотносимо е позоваването на касационния жалбоподател в съдебно заседание на решение по адм. д. №10914/2015, с което се потвърждава решение на Административен съд – Добрич, тъй като същото е по отношение на други схеми и мерки за плащане на площ. Също така решението е постановено на 08.04.2016 г., което е много след постановяването на процесния индивидуален административен акт /Уведомително писмо с изх. №02-080-6500/7681 от 24.09.2014г./,

Следва да се посочи, че решението на административния съд не попада в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, която касае установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, същите се преценява към момента на приключване на устните състезания. Следователно позоваването на решението не попада в хипотезата на нов факт по смисъла на цитираната правна норма, а представлява правен резултат и наведения в тази насока довод следва да се приеме за неоснователен.

Развилото се пред първоинстанционния съд производство е „повторно” по смисъла на чл. 226 от АПК, при което същия е следвало да изпълни стриктно указанията дадени с решение №6021/18.05.2016г. на Върховният административен съд – Четвърто отделение и в резултат на това да постанови съдебно решение. Независимо от обстоятелството, че съдът е надхвърлил пределите на правораздавателния контрол като е допуснал събиране на доказателствени средства, в това число поисканата от страна на процесуалния представител на жалбоподателя съдебно-агроекологична експертиза /л. 36 от адм. дело №223/2016/, както и призоваването на вещите лица за преразпит по допусната и назначена комплексна съдебно – техническа експертиза по а. д.№555/2014 по описа на ДАС /стр. 12 от протокол от проведено заседание от 19.09.2016г./, изводите относно правилността на съдебното решение, което е предмет на настоящата касационна проверка не се променят. Настоящия състав приема, че същото не представлява съществено процесуално нарушение тъй като не променя крайните изводи на съда спрямо установените факти и приложимото спрямо тях право.

На следващо място доказателствената тежест е била разпределена правилно и на страните е дадена възможност да ангажират доказателства, което са сторили в пълнота. Въз основа на установеното до момента се налага извода, че законосъобразността на действията на административния орган не е била оборена надлежно.

Наведените от процесуалния представител на касационния жалбоподател оплаквания относно резултатите от назначената съдебно – техническа експертиза се явяват неоснователни. По своята същност твърдения подробно изложени в касационната жалба представляват оспорване на заключението, което обаче е могло да стане при разглеждането на делото пред административния съд. Въпросната съдебно – техническа експертиза е била приета по дело №612/2014 на АС-Добрич, видно от протокола същата не е оспорена от страните. Административен съд – Добрич при повторното разглеждане на делото е допуснал преразпит на вещото лице по назначена и приета съдебно-техническа експертиза по първоначалното адм. д. №612/2014 по описа на същия съд, именно тогава процесуалния представител на касационния жалбоподател е оспорил заключението на вещото лице, но процесуалния представител не е поискал да бъде поставена допълнителна задача или да се поиска разширяване на експертизата в тройна. Направил е искане единствено да бъдат призовани вещите лица по адм. д. №555/2014 по описа на АС-Добрич, както и да бъде приложено към делото адм. д. №555/2014 г. Следователно в настоящото производство такова оплакване е недопустимо.

За яснота следва да се посочи, че в конкретния случай е недопустимо административния съд да упражни инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност по отношение на Заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед първо е влязла в сила по отношение на бенефициента и втора същата подлежи на съдебен контрол от Върховен административен съд, тъй като на същия като първа инстанция са родово подсъдни този вид административни актове, съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК.Стелно в този случай, разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, Върховният административен съд като касационен съд, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕО или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС.Т задължение обаче не съществува, когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение.

За да се отправи до СЕС преюдициално запитване следва също така поставените въпроси да са от значение за решаването на конкретния спор. Преценката, дали поставените въпроси са от значение за делото и дали са свързани с общностното право, е в правомощието на националния съд. В конкретния случай поставените от процесуалния представител на касационен жалбоподател въпроси не обуславят наличие на изискванията по чл. 628 - чл. 629 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за допускане на преюдициално запитване. В касационната жалба, респ. в допълнително представената молба, не се съдържа конкретно твърдение за несъответствие на разпоредби от националното законодателство с разпоредба от европейски норми. Следва да се спомене и това, че компетентността на Съда на Европейския съюз е ограничена единствено до разглеждане разпоредбите на Общностното право, а искането за преюдициално запитване относно тълкуване на националното законодателство, е недопустимо.

Относно разпоредбата на чл. 70, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. следва да се отбележи, че същата е в сила от 01.01.2015 г. (съгл. чл. 121, т. 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.) и не би могла да е от значение за спора, тъй като той касае финансовото подпомагане по схеми и мерки за кампания 2014 година. Също така министърът на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност в областта на селскостопанската политика на държавата, не е лишен от правомощието да издаде акт на база на извършени теренни проверки. Това правомощие му е делегирано от нормативните актове, приети от Европейския съюз и задължителни за изпълнение от Р. Б като държава-членка, регламентиращи условията и правилата за директно подпомагане на земеделските стопани, а именно - Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета всяка държава-членка е задължена да създаде и да прилага интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която съгласно чл. 15 се състои от следните елементи: компютъризирана база данни; система за идентификация на земеделските парцели; система за идентификация и регистрация на правата на плащане; заявления за подпомагане; интегрирана система за контрол; единна система за регистриране на самоличността на всеки земеделски стопанин, който подава заявление за подпомагане. Според чл. 17 от същия регламент, Системата за идентификация на земеделските парцели се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или други картографски документи. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система, която е желателно да включва въздушни или сателитни ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографско изображение с мащаб 1:10 000. В този смисъл, задължението за създаване и прилагане на ИСАК лежи върху държавата, като по силата на принципа на процесуалната автономия държавата-членка сама решава с какви правно-технически средства да извърши това.

С оглед изложеното, направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, се явява неоснователно. Настоящият съдебен състав счита, че предметът на спора е напълно изяснен, значението и смисълът на разпоредбите са напълно ясни и небудещи съмнение, поради което приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС

По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. С оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 223 по описа за 2016 г. на Административен съд-Добрич.

О. Б. У. искането на Н. Г. М. от [населено място], направено от пълномощника й адв. Д. К. в касационната жалба, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).

ОСЪЖДА Н. Г. М., с адрес [населено място], [жилищен адрес] да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сумата от 200 /двеста/ лева - представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.