Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А.А против решение № 769 от 20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3143/2017 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

Ответникът – кметът на О. Б не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на А.А против заповед № 3141/09.11.2017 г. на кмета на О. Б, с която на жалбоподателя е отказано да бъде настанен в резервно жилище и същият е осъден да заплати на О. Б сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 28, ал. 4 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет Бургас (наредбата). Законосъобразни са и изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Законосъобразни са и изводите на съда, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 45, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица: жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни...