Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, срещу решение № 2996/04.05.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 9433/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22000116000151-091-001/06.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, установяващ в тежест на З.Б отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Торимекс" ЕООД за окончателен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ и за лихви за забава. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът обосновава съществуването на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице /РЛ/ по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, включително и укриването на факти и връзката между поведението на РЛ и неудовлетвореността на публичните вземания срещу „Торимекс“ ЕООД. Разграничава декларирането на окончателния данък с декларация по чл. 55 ЗДДФЛ от подаването на справката по чл. 73 ЗДДФЛ. Настоява, че е съобразен субсидиарният характер на отговорността по чл. 19 ДОПК, като е установена невъзможността за събиране на вземането от главния длъжник към 09.12.2014 г. Връзката на причинност между поведението на РЛ и невъзможността за събиране на вземането от главния длъжник е изведена от факта на извършените от последния плащания за близо 12 000 000 лева в периода на възникването на спорните публични задължения. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – З.Б, чрез повереник заявява позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт е...