Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П. ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 10057 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Ди ви груп” ЕООД, [ЕИК], чрез адв. К., против Решение № 507/02.06.2021 г., постановено по адм. дело № 1039/2020 г. по описа на Административен съд – София-област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22002319005475-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - гр.София, потвърден с Решение № 1177 от 30.07.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /„ОДОП"/ – София при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е обсъдил и анализирал поотделно и в цялост всички приобщени в хода на административното и съдебното производство доказателства. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Алтернативно моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. С постъпила молба на 14.06.2022г. с характер на становище по съществото на спора представя писмени доказателства.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. К., оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССО е законосъобразността на № Р-22002319005475-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.София, потвърден с Решение № 1177 от 30.07.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който на РЛ е определен съгласно чл. 85 от ЗДДС като изискуем данък в размер на 23 917,10лв. по фактури, издадени на „Арт ларс” ЕООД и „Арт елит” ЕООД и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 389,35 по общо 9 фактури, издадени от „Евробилдинг строй” ЕООД.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е осъдил „Ди ви груп” ЕООД да заплати разноските по делото.

АССО е установил фактическата обстановка, описана в РД, РА и решението на горестоящия орган. Стигнал е до извод, че липсват доказателства „Ди ви груп” ЕООД да разполага с необходимата техническа и кадрова обезпеченост за извършване на СМР. Според съда липсват доказателства извън подписаните от ЮЛ частни документи за установяване на релевантните факти по процесните доставки, извършени от РЛ и е стигнал до извод, че издадените от „Ди ви груп” ЕООД фактури са издадени без основание и ДДС по тях е неправомерно начислен, но се дължи на основание чл. 85 от ЗДДС.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактури №172/09.03.2018г., №173/13.03.2018г., №174/16.03.2018г., №177/27.03.2018г. и

№179/29.03.2018г. с предмет „наем скеле и техника”, издадени от „Евробилдинг строй” ЕООД съдът е приел, че фактурираните услуги не са реални, тъй като липсват доказателства за материална и техническа обезпеченост на РЛ и доставчика „Евробилдинг строй” ЕООД.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактура №185/18.06.2018г. с предмет Мерцедес ML и Рено мастер, издадена от „Евробилдинг строй” ЕООД. Съдът е приел, че след направена справка на ревизиращите органи на данни, предоставени от КАТ се установява, че товарният автомобил Рено е спрян от движение на 06.01.2015г., а на 09.08.2018г. му е наложен запор. По отношения на автомобила Мерцедес се установявало, че от 11.04.2016г. автомобилът е с нов регистриран собственик – физическо лице.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактура №183/01.06.2018г., издадена от „Евробилдинг строй” ЕООД, с предмет „Скеле по спецификация” съдът е приел, че не е приложена спецификацията, спомената във фактурата.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактура №176/22.03.2018г., издадена от „Евробилдинг строй” ЕООД, с предмет „администриране и управление на проекти ЗОП” и по фактура №175/20.03.2018г. с предмет „комисионна търговско представителство и посредничество за 10м.” съдът е приел, че липсват доказателства фактурираните услуги да са реално извършени.

Решението е частично неправилно.

Касационната жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта на отказан данъчен кредит по фактури №172/09.03.2018г., №173/13.03.2018г., №174/16.03.2018г., №177/27.03.2018г. и №179/29.03.2018г. с предмет „наем скеле и техника”, издадени от „Евробилдинг строй” ЕООД е основателна.

С молба от 14.06.2022г. от процесуалният представител на касационния жалбоподател са представени писмени доказателства, част от които са ревизионен акт №Р-22002320001470-091-001/26.11.2020г. и ревизионен доклад №22002320001470-092-001/20.10.2020г., издадени във връзка с извършена ревизия на „АРТ ларс” ЕООД с обхват на ревизията 01.07.2015г.-30.06.2019г. и 01.07.2019г.-29.02.2020г. От представените данъчни актове се установява, че на „АРТ ларс” ЕООД не са извършени корекции по подадената СД по ЗДДС за месец март 2018г., част от която е ДДС по фактури от „Ди ви груп” ЕООД. С оглед на което с официален документ, какъвто е представения РА, се признава от органите на приходите, че процесните доставки, извършени от „Ди ви груп” ЕООД са реални. Процесният ДДС по доставките на клиент „АРТ ларс” ЕООД е правилно начислен, но не на основание чл. 85 от ЗДДС. С оглед на което неправилно е и отказан данъчен кредит на РЛ по фактури №172/09.03.2018г., №173/13.03.2018г., №174/16.03.2018г., №177/27.03.2018г. и №179/29.03.2018г. с предмет „наем скеле и техника”, издадени от „Евробилдинг строй” ЕООД, които са във връзка с извършените услуги по отдаване под наем на скеле на „АРТ ларс” ЕООД. Представени са достатъчно доказателства, които подкрепят горните изводи – фактури, приемо-предавателни протоколи, фактура от предходен доставчик.

Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта на отказан данъчен кредит по фактури №172/09.03.2018г., №173/13.03.2018г., №174/16.03.2018г., №177/27.03.2018г. и №179/29.03.2018г., издадени от „Евробилдинг строй” ЕООД. следва да бъде отменено и вместо него на основание чл.222, ал.1 от АПК да бъде постановено отмяна на РА в същите части.

Касационната жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в останалата част е неоснователна. Решението в останалата си част е правилно и касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактура №185/18.06.2018г. с предмет Мерцедес ML и Рено мастер, издадена от „Евробилдинг строй” ЕООД липсват доказателства “Ди ви груп” ЕООД реално да е придобило правото на собственост върху автомобилите. По отношение на отказания данъчен кредит по фактура №183/01.06.2018г., издадена от „Евробилдинг строй” ЕООД, с предмет „Скеле по спецификация” правилно съдът е приел, че не е приложена спецификацията, спомената във фактурата.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактура №176/22.03.2018г., издадена от „Евробилдинг строй” ЕООД, с предмет „администриране и управление на проекти ЗОП” и по фактура №175/20.03.2018г. с предмет „комисионна търговско представителство и посредничество за 10м.”, липсват доказателства фактурираните услуги да са реално извършени. Не е пояснено и не са представени доказателства за администриране и управление на кой проект по ЗОП „Ди ви груп” ЕООД участва. Не е посочено комисионното възнаграждение за кои сделки е начислено и как е формирана цената му.

Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на дружеството е основателно в размер на 36% от поисканите разноски или в размер на 902 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на делото. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 982 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По съразмерност и компенсация „Ди ви груп” ЕООД следва да заплати на НАП 80лв. разноски за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 507/02.06.2021 г., постановено по адм. дело № 1039/2020 г. по описа на Административен съд – София-област в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № Р-22002319005475-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр.София, потвърден с Решение № 1177 от 30.07.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– София при Централно управление на НАП, в частта на отказан данъчен кредит по фактури №172/09.03.2018г., №173/13.03.2018г., №174/16.03.2018г., №177/27.03.2018г. и №179/29.03.2018г., издадени от „Евробилдинг строй” ЕООД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22002319005475-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр.София, потвърден с Решение № 1177 от 30.07.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– София при Централно управление на НАП, в частта на отказан данъчен кредит по фактури №172/09.03.2018г., №173/13.03.2018г., №174/16.03.2018г., №177/27.03.2018г. и №179/29.03.2018г., издадени от „Евробилдинг строй” ЕООД.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 507/02.06.2021 г., постановено по адм. дело № 1039/2020 г. по описа на Административен съд – София-област в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Ди ви груп” ЕООД, [ЕИК], да заплати на НАП сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство по компенсация.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА