Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел "Местни данъци и такси" при О. П против Решение № 322/15.06.2017 г. постановено по адм. д. № 271/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението в частта му, с която е отменен Акта за установяване на задължения (АУЗ) № АУ000115/16.01.2017 г., в частта по т. 1 за данък превозно средство за лек автомобил „Л. К” с рег. [рег. номер на МПС], противоречи на чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). По аргумент от чл. 58, ал. 4 ЗМДТ правопораждащ факт за освобождаване от заплащането на данък върху ПС е прекратяването на регистрацията пред КАТ, поради дерегистрирането на автомобила на 10.10.2016 г. Решението в частта му, с която е обявен за нищожен Акта за установяване на задължения № АУ000115/16.01.2017 г., в частта по т. 3 и т. 4 противоречи на разпоредбите на ЗМДТ и Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против АУЗ в обжалваната част.

Ответникът – П.Г оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски съгласно представения списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба...