Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Струм инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез управителя Г.К срещу решение № 2742 от 23.04.2018 г., постановено по административно дело № 639 по описа за 2018 г. на Административен съд – София - град.
Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт.
Ответникът – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” (УС на АПИ) изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
С обжалваното решение съставът на Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на „Струм инженеринг” ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала „Хемус”, на 46+426 ляво, обективиран в писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ.
От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено следното:
С Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС № 1979 от 22.12.2005 г. е разрешено на жалбоподателя да експлоатира РС с площ от 48 кв. м. над тунел АМ "Хемус", при км 46+426 ляво на АМ "Хемус". Със заявление, без дата, жалбоподателят е поискал преиздаване на разрешение № 1979 от 22.12.2005 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 46+426 ляво.
Междувременно по протоколи № 15830 и 15844 от 2017 г. УС на АПИ е взел решения да се назначи специализирано звено за инспекция, което да извърши проверка и експертна оценка за установяване състоянието на тунелите по републиканските пътища и да даде предложение за краткосрочни и дългосрочни мерки за подобряване на технико-експлоатационното им състояние. Със заповед № РД-11-116 от 15.02.2015 г., изм. със заповед № РД-11-123 от 16.02.2017 г. на член на УС на АПИ и назначено такова звено в състав от експерти от Института по пътища и мостове, специалисти от АПИ и областни пътни управления, автомобилна администрация, пътна полиция и др. С доклад № 93-01-1800/08.03.2017 г. същите са установили състоянието на тунелите и в т. VІ.7 са препоръчали като краткосрочно мероприятие за безопасност на движението да се премахнат рекламните съоръжения и да се почисти растителността в обхвата на тунелите, включително и процесния, който видно от приложената по делото схема е на действителен км 54+686 – тунел "Правешки ханове". Прекилометрирането не означава, че РС са променили мястото на поставяне, т. к. не се спори, че местонахождението на вход изход на тунел "Правешки ханове".
Проведено е заседание на Управителния съвет на АПИ, обективирано в протокол № 16631/2017 г. от 26.06.2017 г., с т. 2.195. по което е взето решение да се откаже преиздаване на разрешение за ползване на рекламно съоръжение, изградено на АМ "Хемус" при км 46+426 ляво над тунел. В тази връзка е постановен оспореният в настоящето производство отказ на Председателя на УС на АПИ, като е прието, че РС при км 46+426 ляво е изграден в целия си габарит над тунел на АМ "Хемус". Поради това е нарушен чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП и чл. 25, ал. 3 ЗП, което обосновава отказ да се преиздаде исканото разрешение. Процесният отказ е съобщен на жалбоподателя по реда на чл. 61, ал. 3 АПК чрез публикация в интернет страницата на АПИ на 19.07.2017 г. С писмо от 05.12.2017 г. на директора на Областно пътно управление – София, жалбоподателят е уведомен, че процесният отказ му е изпращан два пъти на адрес, но не получено/прието от представител на юридическото лице. Поради това е публикувано на сайта на АПИ.
По делото е изслушано заключение на вещо лице, според което съоръжението, експлоатирано от жалбоподателя съществува на място на АМ "Хемус" на км 54+686 над тунел "Правешки ханове". РС е монтирано върху изградена метална конструкция върху земния масив над тунела на разстояние около 8 м от горния ръб и около 12, 3 м. от долния ръб на тунелната обшивка. Вещото лице се е запознало с таблица за прекилометриране на магистралата, от която е установило, че РС се намира на км 54+686, като разликата от 8+260 км. до км 46+426 ляво по разрешението за експлоатация отговаря на откритата през 2013 г. отсечка София – п. в. "Яна" с дължина 8, 46 км. Според вещото лице процесното съоръжение попада в обхвата на пътя съгласно чл. 5, ал. 3 и 4 ЗП, не е в тунел, преди или след него, а на 21 м. над входа и портала на тунела. Към момента положението му не противоречи на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и § 1, т. 8 от ДР на ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) (ЗП), е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Според съда Решението по Протокол от заседание на УС на АПИ, на което е взето решение за отказ да се преиздаде разрешение № 501 от 03.09.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 46+426 ляво над тунел (действителен км 54+686) е взето при наличие на кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ (Правилника, приет с ПМС № 295/10.12.2009 г.). Отказът е обективиран в Писмо с изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл. 2, ал. 2 от Правилника, представлява Агенцията.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Решението е недопустимо.
В първоинстанционното производство неправилно е определен индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството.
Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.
С решение по т. 2.195 по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала „Хемус”, на 46+426 ляво. Именно това е актът, предмет на оспорване в настоящото производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и състава на АССГ, постановил обжалваното съдебно решение. Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет именно с решението на УС на АПИ по т. 2.195 от Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2.235 от същия единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо и липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта – Управителен съвет на А. П инфраструктура, а председателят на УС на АПИ.
Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е Управителният съвет на А. П инфраструктура. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд София -град е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорвания административен акт, а именно Управителния съвет на А. П инфраструктура.
По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2742 от 23.04.2018 г., постановено по административно дело № 639 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.