Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Перник против решение № 4 от 10.02.2017 г., постановено по административно дело № 526/2016 г. от Административен съд Перник, с което е отменена негова заповед за налагане на дисциплинарно наказание. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – П.Т не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт.
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно.
С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № 313з-2202/07.10.2016 г. Директорът на ОДМВР Перник налага на П.Т – младши инспектор – старши полицай в участък Земен при РУ –Радомир при ОДМВР Перник дисциплинарно наказание „порицание“ за извършени две нарушения на служебната дисциплина – 1. За това, че на 29.07.2016 г. около 23, 20 часа в гр. З., в качеството му на старши от състава на патрул № 462, участък Земен е отказал да му бъде извършена проба за алкохол с алкотест „Дрегер 7510“ за установяване на алкохол в кръвта и не е изпълнил устна заповед на извършващия проверката по прякото изпълнение на патрулно-постовата дейност на нарядите на територията на ОДМВР Перник в изпълнение на заповед № 313з-1430/27.06.2016 г. на директора на ОДМВР Перник - комисар Василев, с което служителят е нарушил разпоредбите на чл. 61, раздел V от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на Министъра на вътрешните работи (ЕК), което е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. второ от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1 т. 11 ЗМВР – неизпълнение на заповеди, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ и 2. За това, че на същата дата и място и в същото му качество не е изпълнил разпореждане УРИ № 328р-7831/29.07.2016 г. за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната територия за времето от 20, 30 ч на 29.07.2016 г. до 08.30 ч. на 30.07.2016 г. – нарушение на чл. 60, т. 1 от Инструкция№ 8121 – 929/02.12.2014 г. да ППД, което е прието за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР, за което е предвидено наказание „порицание“.
В заповедта в съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР са изложени съображения, че държавният служител в МВР е извършил две нарушения на служебната дисциплина, за всяко от които е предвидено налагане на наказание „порицание“, при което е наложил на Трендафилов това наказание за максимално предвидения срок от една година.
Действително при описание на първото нарушение, макар органът подробно да е описал деянието на Трендафилов, с което е осъществено дисциплинарно нарушение, изразено в неизпълнение на заповед по смисъла на чл. 5 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията), което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно ЗМВР, а не такова по т. 4 (неспазване правилата на ЕК) на цитирания законов текст, както е посочено в заповедта, настоящият състав намира, че доколкото същото правилно е квалифицирано като такова по смисъла на чл. 200, ал.,1, т. 11 ЗМВР в случая неправилно първоинстанционния съд приема това като нарушение на материалния закон, доколкото от съдържанието на описанието се извежда еднозначен извод за действителната квалификация на нарушението възприета от дисциплинарнонаказващия орган, а именно че със същото е осъществено дисциплинарно нарушение изразено в неизпълнение на заповед, за което законът предвижда налагане на дисциплинарното наказание, наложено с обжалваната заповед. В тази връзка следва да бъде посочено на първо място факта, че органа при описанието на нарушението безпротиворечиво е описал нарушение, изразено в неизпълнение на заповед, а на второ, че описаното нарушение осъществява и посоченото в заповедта нарушение на ЕК, за което обаче на Трендафилов не е наложено наказание.
Макар правилно съдът да е констатирал тази непрецизност в текста на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при безспорно установения от доказателствата факт на извършеното нарушение на служебната дисциплина от страна на служителя, за което се налага същото наказание, което е предвидено и за неизпълнение на правилата на ЕК неправилен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело до материална незаконосъобразност на заповедта.
По отношение на второто извършено нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание също няма спор относно фактите, доколкото и разпитаният по делото свидетел Николов установява, че към 22, 10 часа на посочената дата и място патрулът не се е намирал определеното с разпореждане УРИ № 328р-7831/29.07.2016 г. за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от У. З територия място, а на път към него, при което правилно в обжалваната заповед е прието, че в случая с това е извършено и второ нарушение на служебната дисциплина – неизпълнение на заповед, за което е предвидено наказание „порицание“.
При това определеното наказание е в пълно съответствие с нормата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР, макар в заповедта нормата да не е цитирана, но е спазен предвиденият в нея принцип.
Неправилен е и изводът, че в случая дисциплинарнонаказващия орган не е изпълнил задълженията си по чл. 206 ЗМВР, доколкото към дисциплинарната преписка са приложени освен справката за извършена проверка и становището на дисциплинарно разследващия екип, в които подробно е описано поведението на служителя, така също и кадрова справка, в която са отразени наградите и наложените наказания на служителя. Освен това следва да бъде посочен и факта, че в закона е налице сериозно противоречие, тъй като макар в ал. 2 на цитирания текст да е предвидено задължение за дисциплинарнонаказващия орган при определяне на наказанието да съобрази тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата в закона е налице изрична уредба, предвиждаща конкретни наказания за различните видове нарушения – чл. 199 – чл. 203, при което в случая органът не може да изпълни в пълен обем тези си задължения самостоятелно и по собствена преценка, а при постановяване на заповедта е приложил цитираната изрична правна уредба.
Предвид така установеното настоящият състав намира, че заповедта е законосъобразна, като постановена при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано, при което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на Трендафилов против заповедта бъде отменена като неоснователна.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касатора деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК за настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4 от 10.02.2017 г., постановено по административно дело № 526/2016 г. от Административен съд Перник, вместо което ПОСТАНЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т против заповед № 313з-2202/07.10.2016 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, като неоснователна. Решението е окончателно.