Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Търговище срещу решение № 6 от 07.02.2017 г., постановено по административно дело № 194/2016 г. от Административен съд Търговище, с което отменена негова заповед № 363з-1045/03.11.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещи административния акт бъде отхвърлена. Направено е искане в случай, че касационната жалба бъде отхвърлена и е налице претенция за заплащане на деловодни разноски, представляващи хонорар за един адвокат, като същия надхвърля минималния предвиден размер същото да бъде редуцирано до този размер.

Ответникът по касационната жалба – Г.Д в представен писмен отговор, изготвен от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Възразява срещу искането договореното възнаграждение за процесуален представител да бъде редуцирано до минималния предвиден размер.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт, като същото е и правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 363з-1045/03.11.2016 г. Директорът на ОДМВР – Търговище налага на Димитров, в качеството му на полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Попово дисциплинарно наказание „порицание“ за това, че на 08.07.2016 г. около 22, 00 часа (когато не е изпълнявал служебни задължения) в гр. П. на ул. „Фотинова“ в съседство с улица „Р. Д“ след като установил, че двете момичета, които седели на стълбите на „Дом на техниката“ си тръгнали и оставили разхвърляни отпадъци им извикал да се върнат, но поради това, че те побягнали Димитров успял да настигне едното от тях – малолетната С. П. и против волята ѝ я накарал да почисти отпадъците. Така описаното в заповедта е възприето от дисциплинарно наказващия орган като „въздействие чрез принуда, с което упражнен тормоз спрямо детето по това време на денонощието и проява на незачитане на достойнството му“, с което е служителят не е спазил един от основните принципи на поведение на държавните служители в МВР – уважение и зачитане достойнството и правата на гражданите и съответно е нарушил т. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на Министъра на вътрешните работи – дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи, за което му е наложено предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР наказание - порицание.

Въз основа на събраните по делото доказателства обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че действията на младши инспектор Димитров неправилно са окачествени от директора на ОДМВР Търговище като тормоз. Противно на твърденията в касационната жалба настоящият състав намира, че доказателствата са в пълно съответствие със събраните доказателства, от които не се установява упражнен тормоз върху детето С. П., доколкото поканата да се спазва обществения ред и да се оставят отпадъци по обществени места, каквито са стълбите пред „Дома на техниката“ не може и не следва да бъде тълкувана като тормоз. Обстоятелството, че Димитров е догонил детето и е наредил на същото да почисти отпадъците също е действие, което е дължимо от всеки обществено ангажиран гражданин. В случая действията на полицейския служител са в съответствие с нормално възприетите правила и норми на обществото. Отделни са въпросите, че в случая действията са извършени от Димитров не при и по повод изпълнение на служебните му задължения, а в качеството му на член на обществото, а освен това в случая същият е констатирал извършено нарушение на общоприетите правила за поведение на гражданите от малолетна, който в 22 часа се е намирала на улицата без да е придружена от родител. Следва да бъде посочено, че действията му освен това са в съответствие с предвидените в чл. 2 ЗМВР цели на дейността на МВР, а именно опазване на обществения ред, както и в съответствие с разпоредбите на т. т. 18 и 20 ЕК, задължаващи го да изпълнява задълженията си в услуга на гражданското общество и да насърчава хората да спазват закона.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По отношение на направеното искане по отношение направените от ответника деловодни разноски, представляващи хонорар за един адвокат настоящият състав намира, че такива следва на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат присъдени на ответника по касация в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По отношение на наведените в отговора на ответника доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд в частта относно разноските настоящият състав намира, че не следва да бъдат обсъждани поради липсата на жалба срещу решението в тази му част.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 07.02.2017 г., постановено по административно дело № 194/2016 г. от Административен съд Търговище.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище да заплати на Г.Д деловодни разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.