Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния представител адв. А.М., срещу решение № 925 от 17.02.2017г., постановено по адм. д. № 1991/2016г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма], считано от 01.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа(без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14/МВтч.

В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с основни съображения, че съдът неправилно приел обжалваното Решение Ц- 27 на КЕВР за правилно, въпреки че цената за достъп по процесната точка "неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени в цената за достъп по раздел ІV, т. 1 от същото решение", откъдето следвало, че " [фирма] е компенсиран два пъти за едни и същи разходи", в нарушение на чл. 4 и чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, респ. и че с Решение Ц-27 е утвърдена цена за достъп, като в нея се признават приходи на [фирма] за компенсация на разходи, "претърпени" от последното през минали години, което е неправилно.Освен това намира, че съдът неправилно приложил нормата на чл. 27, ал. 2, вместо относимата на чл. 41 от НРЦЕЕ...