Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София срещу решение № 3241/11.05.2017 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 746/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22002215007594-091-001 от 10.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2264/20.12.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП, в който е реализирана отговорност на [фирма] по реда на чл. 177 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС) за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 03.2009 г. и м. 05.2009 г. за невнесени задължения за ДДС на [фирма] по фактури № 242/24.12.2008 г., № 265/30.03.2009 г. и № 272/25.05.2009 г., в размер на 24 308 лева главница за ДДС и 18 032, 93 лихва за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмени бележки и становище в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба с алтернативни искания за прогласяване на нищожност и за незаконосъобразност на РА предвид изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане на разноски в размер на 2 592 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на І отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по...