Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив и на Н. А. А., в качеството й на [фирма] против решение № 1266/14.07.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 390/2017 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р - 16002414000861-091-001/30.04.2015 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с ревизионен акт № П-16002415092622-003-001/25.05.2015 г. относно задължителни осигурителни вноски за периода 2011 г. - 2013 г., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., както и в частта, в която актът е изменен и е намален размера на начисления ДДС от 54 673.31 лева на 9 459.27 лева и съответните лихви от 19 189.29 лева на 2 290.37 лева и е намален размера на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. от 689.87 лева на 2.06 лева и съответните лихви от 353.54 лева на 1.09 лева; за 2012 г. - от 474.52 лева на 29.21 лева и съответните лихви от 120.40 лева на 5.94 лева и за 2013 г. - от 436.01 лева на 363.63 лева и лихвите от 171.97 лева на 36.94 лева.

В касационната жалба са посочени основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Като нарушения на процесуалния закон се сочат неясните мотиви на съда, с които е постановил частична отмяна на оспорения ревизионен акт. По приложението на ЗДДС, касаторът счита, че от механизма на търговия, осъществяван от доставчиците, се доказва реалността на доставките на стоки по неотчетените фактури с получател ревизирания търговец. Обстоятелството, че фактурите не съдържат подпис на получателя, не води автоматично до извода, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират реално осъществени стопански операции. Позовава се на решението на Съда на ЕС по дело С-576/15. По аналогични съображения, счита, че съдът неправилно е отменил и задълженията за данък по чл. 48, ЗДДФЛ и осигурителни вноски за периода от 15.02.2011 г. до края на 2013 г.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и в частта на разноските, определени в тежест на администрацията. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Н. А. А., с [фирма], чрез адв. М. И. обжалва решението, в частта на определените от съда задължения по ревизионния акт както следва: за ДДС в размер на 9 459.27 лева и съответните лихви в размер на 2290.37 лева и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2.06 лева съответните лихви в размер на 1.09 лева, за 2012 г. - в размер на 29.21 лева и съответните лихви в размер на 5.94 и за 2013 г. - в размер на 363.63 лева и съответните лихви в размер на 36.94 лева.

В касационната жалба е посочено, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото, което има за последица неправилно приложение на материалния закон - ЗДДС и ЗДДФЛ, както и в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Този касационен жалбоподател счита, че дължимият ДДС е в размера, определен от вещото лице по задача II от допълнителната ССЕ, приета при новото разглеждане на делото, тъй като е определено към 31.12. на съответната година, върху данъчната основа на стоките, по подписани от ревизираното лице неотчетени фактури, които са придружени с приемо - предавателни протоколи за доставяне на стоките. В този случай данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2012 г. не се дължи, а за 2013 г. - данъкът за довнасяне е в размер на 91.44 лева.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

Всяка от страните оспорва касационната жалба, подадена от насрещната страна. Съображенията на Н. А. с [фирма] против касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., са изложени в писмен отговор, представен от процесуалния й представител адв. М. И.. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от решаващия орган и неоснователност на жалбата, подадена от ревизирания търговец.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна, следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу тази част от съдебния акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящият касационен състав, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пловдив е бил ревизионен акт, с който на Н. А. А. с [фирма] за ревизираните периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. са определени следните задължения:

- за ДДС в размер на 54 673.31 лева и съответните лихви от 19 189.29 лева;

- данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 689.87 лева и съответните лихви от 353.54 лева; за 2010 г. в размер на 454.50 лева и лихви от 202.46 лева, за 2011 г. - в размер на 1 166.35 лева и лихви от 367.58 лева, за 2012 г. - в размер на 474.52 лева и съответните лихви от 120.40 лева и за 2013 г. - в размер на 436.01 лева и съответните лихви от 171.97 лева;

- задължителни осигурителни вноски за периода 2009 г. - 2013 г. за ДОО в общ размер на 4 584.54 лева и лихви от 1 303.16 лева, ЗО - в общ размер на 2 549.41 лева и лихви от 668.13 лева и ДЗПО в общ размер на 1782.41 лева и лихви от 499.12 лева.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 1510/07.02.2017 г. постановено по адм. дело № 13706/2016 г., Върховният административен съд, осмо отделение е отменил предходно решение на първата инстанция, с което актът е прогласен за нищожен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото съдът е отменил ревизионния акт в частта на определените допълнителни задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 2009 г. - 2013 г., както и в частта на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. В останалата част ревизионният акт е изменен, като е намален размера на начисления ДДС от 54 673.31 лева на 9 459.27 лева и съответните лихви от 19 189.29 лева на 2 290.37 лева, както и размера на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. - от 689.87 лева на 2.06. лева и съответните лихви от 353.54 лева на 1.09 лева; за 2012 г. - от 474.52 лева на 29.21 лева и съответните лихви от 120.40 лева на 5.94 лева и за 2013 г. - от 436.01 лева на 363.63 лева и лихвите от 171.97 лева на 36.94 лева. С оглед обстоятелствената част и искането в касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., следва да се приеме, че решението е влязло в сила в частта, в която са отменени установените осигурителни вноски на основание чл. 124а ДОПК за периода 01.01.2009 г. - 14.02.2011 г., като необжалвано.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажби на стоки, доставени по фактури, издадени от конкретни доставчици, които не са отчетени в счетоводството на ревизираното лице. В ревизионния доклад са описани резултатите от насрещни проверки, извършени на общо 116 доставчици във връзка с неотчетени фактури с получател [фирма] на конкретна стойност. Въз основа на констатациите, органите по приходите са изготвили Справка за неотчетените фактури от покупка на цигари от ревизирания търговец за периода от 01.01.2009 г. - 31.12.2013 г., определяне на продажната им цена и неначисления ДДС - приложение № 315 (л. 6909, том 24). В справката е определена фиксираната продажна цена с ДДС на цигарите по всяка от включените фактури и в годишен размер, като последната е приета в ревизионния доклад като неотчетен приход от продажба на цигари за съответния годишен период както следва: за 2009 г. - в размер на 27 831.81лева, за 2010 г. - 19 656.85 лева, за 2011 г. - 20 585.88 лева, за 2012 г. - 14 536.44 лева и 2013 г. - 29 321.07 лева.

За неотчетените фактури от покупка на други стоки от [фирма], определяне на продажната им цена и неначисления ДДС, органите по приходите са изготвили справка - приложение № 316 (л. 6919, том 24). Формираната продажна цена, представляваща покупната стойност на стоките по фактурите с ДДС, увеличена с търговската надценка, обявена от търговеца, е определена в ревизионния доклад като неотчетен приход от продажби на други стоки както следва: за 2009 г. - в размер на 16 238.47 лева, за 2010 г. - 13 155.90 лева, за 2011 г. - 53 037 лева, за 2012 г. - 73 462.95 лева и за 2013 г. - 60 209.36 лева. Въз основа на така установените неотчетени приходи и признатите разходи за покупка на цигари и други стоки, заедно с декларираната от търговеца печалба за съответната година, органите по приходите са определили печалбата от дейността на ревизирания ЕТ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Констатираните при ревизията неотчетени приходи и разходи са участвали във формирането на данъчната основа за данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за доходите от дейност като ЕТ, съответно за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, за който търговецът като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО дължи осигурителни вноски от годишно изравняване.

За да отмени ревизионния акт в частта на установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. и да намали размера на начисления ДДС и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., 2012 г. и 2013 г. съдът е кредитирал допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, прието при новото разглеждане на делото в част I. В тази част в. л. П. П. е изчислил размера на ДДС по правилото на чл. 67, ал. 3 ЗДДС върху стойността на неотчетени продажби на стоки, доставени по фактурите, за които съдебно - графологическата експертиза /СГЕ/ е установила, че са подписани от търговеца или от работилите при него лица и към 31.12. на съответната година /задача I.1 /, както и размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за доход от стопанска дейност като ЕТ, въз основа на неотчетените приходи от продажби на цигари и други стоки по данъчната основа на фактурите, за които СГЕ е установила, че са подписани от ревизирания търговец и работилите при него лица с приспадане на ЗОВ за годишно изравняване за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2013 г. и изключване на ЗОВ за годишно изравняване за периода 01.01.2009 г. - 14.02.2011 г. (задача I.2)

За да отмени определените допълнителни задължения за ЗОВ за процесните периоди 2011 г. (от 15.02.2011г.) - 2013 г. съдът е кредитирал допълнителното заключение на ССЕ на в. л. П. в частта на изчисленията по задача I.3. Вещото лице е констатирало, че [фирма] е внесла осигурителни вноски върху по-висок размер на осигурителния доход, от определената в заключението печалба както следва: за 2012 г. - върху осигурителен доход от 4030.19 лева, при установена печалба в размер на 1964.10 лева, а за 2013 г. - върху осигурителен доход в размер на 3 579.13 лева, при установена печалба в размер на 3 547.59 лева, поради което не дължи допълнителни вноски.

По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив:

Основният аргумент на този касационен жалбоподател за неправилност на решението в обжалваната му част, е за неправилна преценка на данните за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Решаващият орган счита, че за установяване на това обстоятелство е достатъчно да са налице издадени от доставчиците фактури, в които като получател да е посочено ревизираното лице и които да са отразени в дневниците им за продажби за съответния период, подкрепени с писмени доказателства за собствен транспорт и за назначени по трудов договор шофьори, както и писмени обяснения за начина на осъществяване на търговията - до обекта на получателя. В тази връзка счита, че доставянето и получаването на стоките по такива фактури е ирелевантно за доказване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Възраженията са неоснователни. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК, което им е послужило като основание за определяне на данъчната основа по особения ред. В случая като фактическо основание за прилагане на особения ред за облагане е посочено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи от продажба на стоки, доставени по фактури, издадени от общо 102 доставчици (според заключението на ССЕ). Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-576/15, за да се презумира последващата продажба на стоките и да се извърши облагането й, е необходимо стоките да са доставени, респективно действително получени от задълженото лице (т. 37). Поради това правилно, според настоящия касационен състав, съдът е изследвал доказателствата по делото относно доставянето на цигари и други стоки, предмет на фактурите, описани в приложения № 315 и № 316. В съдебното производство автентичността на тези документи е оспорена по реда на чл. 193 ГПК от жалбоподателя. От назначената съдебно - графологическа експертиза е установено кои от спорните фактури са подписани от Н. А. и служителите на едноличния търговец. Наличието на подпис на получателя върху фактурата не е задължителен реквизит от гледна точка редовността на документа по ЗСч и ЗДДС, но наличието на такъв подпис, положен от ревизираното лице или от неговите служители, представлява признание, че стоката е доставена и получена. И след като в счетоводството му липсват данни за отчитането й, то съгласно цитираното преюдициално заключение на Съда на ЕС, може да се презумира получаването на приход от последващи продажби, който е укрит и подлежи на облагане.

Поради това принципно правилно съдът, на основание чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е назначил служебно съдебно - счетоводна експертиза, която да изчисли задълженията за ДДС и данък върху доходите от стопанска дейност на едноличния търговец по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ въз основа на неотчетените продажби по фактурите, за които е установено, че стоката е доставена и получена от ревизираното лице. Тази експертиза е работила по фактурите, за които СГЕ е дала заключение, че са подписани за получил стоката от Н. А. и от служителите в обектите на търговеца. В ССЕ при първото разглеждане на делото, в. л. Д. К. е установил, че фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] не са включени в приложение № 315, въз основа на което са формирани размерите на неотчетените приходи от продажби. За друга част от доставчиците е установено несъответствие в стойността на неотчетените покупки по данните в ревизионния доклад и данните от приложение № 315 и № 316. Всички експертни заключения по делото са приети без възражения и оспорване от страните. Поради това принципно правилно и в съответствие с чл. 202 ГПК, съдът е кредитирал допълнителното заключение на ССЕ по т. I от поставените задачи, което е съобразило констатациите на СГЕ и ССЕ, приети при предходното разглеждане на делото от първата инстанция. При определяне на данъчната основа за облагане с ДДС правилно е съобразена нормата на чл. 67, ал. 3 ЗДДС, която съответства и на общото правило на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, по силата на което данъка по този закон не се включва в данъчната основа.

Извън преценката на вещите лица и поради това извън преценката на съда за материална законосъобразност на акта са останали доставките на стоки по фактура № 3....440/25.10.2010 г., издадена от З. 2000 О., както и по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма]. Тези фактури са включени в справката по приложение № 316 и продажбите на описаните в тях стоки, са участвали при определяне на задълженията по ревизионния акт, съответно за 2010 г., 2009 г., 2012 г. и 2013 г. Съдът не е съобразил, че фактурата, издадена от З. 2000 О. е подписана от ревизираното лице. Тази фактура не е била предмет на изследване от СГЕ, поради което оспорването на подписа, положен за получател съгласно чл 193, ал. 3 ГПК е неуспешно. Доставянето на стоките на [фирма] по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма] е доказано от представените при насрещните проверки съпътстващи документи. По доставките на безалкохолни напитки по трите фактури на [фирма] са представени складови/стокови разписки, подписани от получател Н. А., както и пътни листове за извършен транспорт на стоките от доставчика на датата на стоковата разписка. Подписите върху складовите разписки от 30.09.2012 г. (л. 7216) от 31.10.2012 г. (л. 7230) и от 30.09.2013 г. (л. 7223) не са били предмет на СГЕ и съответно доставките не са включени в допълнителното заключение на ССЕ, кредитирано от съда.

Доставянето и получаването на стоките по фактурите, издадени от [фирма] се доказва от представените пътни листове, към всяка от тях, в които е посочен маршрута на доставките, според конкретните получатели. В маршрута изрично е посочено, че стоките са транспортирани до [фирма]. Така представените доказателства подкрепят писмените обяснения на доставчика за доставянето на стоките в обекта на ревизирания търговец.

От изложеното следва, че изводите на съда относно размера на неотчетените приходи от продажби на стоки, не съответстват на доказателствата по делото. [фирма] е регистриран по ЗДДС на 20.01.2009 г., поради което за продажбите на стоките по фактурите от [фирма], които са му доставени през м. 02 и м. 03.2009 г. дължи ДДС. Съобразно методиката на вещото лице по т. I, според която данъкът се включва в продажната цена, се установява, че размерът на дължимия ДДС по трите фактури от [фирма] към 31.12.2009 г. е 27.86 лева. Неотчетеният приход от продажбите на тези стоки за 2009 г. е в размер на 167.12 лева, при разходи в размер на 165.43 лева. Печалбата от продажбата на тези стоки е 1.69 лева.

За 2010 г. дължимият ДДС върху продажбите на стоки по фактурата от З. 2000 О. е в размер на 1.18 лева, а приходът от неотчетените продажби - 7.07 лева, при разходи в размер на 6.99 лева. Печалбата е 0.08 лева.

За 2012 г. по две от фактурите, издадени от [фирма], дължимият ДДС върху продажбите е в размер на 37.81 лева, а за 2013 г. - в размер на 41.72 лева. Приходът от тези продажби за 2012 г. е в размер на 226.85 лева, при разходи от 224.40 лева. Реализираната печалба от тези продажби, която не е отчетена през 2012 г. е 2.45 лева. Приходът за 2013 г. е в размер на 249.88 лева, а разходът - 247.08 лева, поради което е налице неотчетена печалба в размер на 2.80 лева.

От изложеното следва, че общият размер на дължимия ДДС е 9 567.84 лева (9 459.27 лева + 108.57 лева), а не както е приел съда - 9 459.27 лева. Лихвите върху така установения данък са в размер на 2 320.27 лева, а не 2290.37 лева, както е приел съда. Поради това ревизионният акт е следвало да бъде изменен, като се намали размера на доначисления ДДС от 54 673.31 лева на 9 567.84 лева, а не на 9 459.27 лева и съответните лихви от 19 189.29 лева на 2320.27 лева вместо 2 290.37 лева. За разликата над 9 459.27 лева до 9567.84 лева или за сумата от 108.57 лева, начислен ДДС за неотчетени продажби на стоки и съответните лихви за сумата над 2 290.37 лева до 2320.27 лева ревизионният акт е законосъобразен.

По тези съображения решението в частта, в която е изменен ревизионният акт като е намален размера на доначисления ДДС за разликата от 9 567.84 лева до 9459.27 лева и съответните лихви от 2320.27 лева до 2290.37 лева следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Н. А. в качеството й на [фирма].

Данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. след включване на неотчетените приходи и разходи за продажбите на стоки по фактурите от [фирма], съгласно изчисленията на ССЕ е в размер на 2.31 лева върху данъчна основа (печалба) в размер на 1088.62 лева, а не 2.06 лева върху данъчна основа 1 086.93 лева. Разликата в данъчната основа е 1.69 лева и съответства на установената по-горе печалба от продажбата на стоките по конкретните фактури в размер на 1.69 лева,

Установената печалба от продажба на стоките по фактурата, издадена от З. 2000 О. от 0.08 лева не влияе на крайните изводи на съда за отмяна на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г., тъй като вещото лице е установило, че за този период внесеният данък е 51 лева, който компенсира изцяло дължимия данък.

Печалбата от продажбите на стоки по фактурите от [фирма] в размер на 2.45 лева за 2012 г. и 2.80 лева за 2013 г. оказва влияние върху размера на облагаемия доход от дейността на [фирма] съответно за 2012 г. и 2013 г. С ревизионния акт на ревизираното лице е признато данъчно облекчение по чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗДДФЛ за тези периоди, по силата на което не се установява дължим данък по ЗДДФЛ. Поради това касационната жалба на решаващия орган в частта, в която е намален размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. се явява неоснователна.

По отношение на задължителните осигурителни вноски, съдът е установил, че осигурителният доход за 2012 г. и 2013 г., върху който ревизираното лице е внесло задължителни осигурителни вноски е по-голям от установения при ревизията, поради което не са дължими допълнителни осигурителни вноски за годишни изравняване. В тази част заключението на ССЕ се подкрепя от констатациите в ревизионния доклад и останалите доказателства по делото.

За 2011 г. вещото лице е установило данъчна печалба от 2222.57 лева от дейността на ЕТ, при декларирана - 1 708.61 лева. Според мотивите на ревизионния доклад Н. А. е във временна неработоспособност от 19.07.2011 г. до 31.12.2011 г. За периода от 01.01.2011 г. до 14.02.2011 г. осигуровките са недължими на основание чл. 124а ДОПК. Видно от констатациите в ревизионния доклад осигурителният доход, върху който са дължими и внесени авансови осигурителни вноски за 2011 г. е в размер на 2 780 лева и е по-висок от определената в заключението на вещото лице данъчна печалба от дейността на ЕТ за същия период. Поради това крайният извод на съда за отмяна на ревизионния акт и в тази част е законосъобразен.

Касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - Пловдив е основателна в частта относно възложените на администрацията разноски за първоинстанционното производство. Неправилно съдът е определил размера на юрисконсултското възнаграждение за първата инстанция - 437.64 лева. Основателно е оплакването на касатора, че този размер не съответства на материалния интерес, за който е потвърден ревизионния акт - 12 188.51 лева. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения - юрисконсултското възнаграждение е в размер 913.89 лева. С оглед на изложеното, решението следва да се отмени в частта на присъдените в тежест на приходната администрация разноски за сумата над 6 085.09 лева.

В останалата обжалвана част, в която са отменени, съответно намалени задълженията за ДДС и данък по чл. 48 ЗДДФЛ решението следва се остави в сила.

По касационната жалба на Н. А. с [фирма]:

Касационните доводи се свеждат до нарушение на чл. 202 ГПК при преценката на съда на заключението на вещото лице по ССЕ, назначена при новото разглеждане на делото. Този касационен жалбоподател счита, че действително получени са стоките по онези от подписаните фактури, които са придружени с приемо - предавателни протоколи и съответно размера на задълженията е изчисленият от вещото лице П. по т. II от допълнителната ССЕ. Възраженията са неоснователни. Аргументите са идентични с изложените по-горе по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. - при липсата на други доказателства за доставяне и получаване на стоките, подписването на фактурата по същество представлява признание на неизгодния за получателя факт, че стоката му е доставена и получена. Това е и релевантният факт за установяване на укрит приход от неотчетени фактури по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В конкретния случай размера на задълженията по т. I от допълнителната ССЕ е съобразен, както с доставките по фактурите, придружени с приемо - предавателни протоколи, чиято автентичност е установена, така и с доставките по фактурите, които не са придружени от документи за предаване на стоката, но съдържат подписа на ревизираното лице или негови служители, че стоката е получена.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверка за спазване на материалния закон настоящият касационен състав установи, че съдът не е съобразил нормата на чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗДДФЛ при определяне на данъчната основа за доходите на едноличния търговец за 2012 г. и 2013 г., което е засегнало преценката му за размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ. Видно от мотивите на ревизионния акт за всеки от тези периоди органите по приходите са признали данъчно облекчение на ревизираното лице на посоченото правно основание в размер на 7 920 лева съгласно решение на ТЕЛК за трайно намалена работоспособност над 50 % за периода от 06.02.2012 г. Така признатото данъчно облекчение не е взето предвид от вещото лице в кредитираната от съда част от заключението и не е приспаднато от годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност на едноличния търговец по ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. За 2012 г. вещото лице е установило данъчна печалба в размер на 1964.10 лева. След приспадане на внесените осигурителни вносни на основание чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ е определена годишна данъчна основа в размер 735.22 лева. След приспадане на признатото данъчно облекчение в размер на 7 920 лева, се установява, че не е налице облагаем доход, за който да се дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г., а е налице надвнесен данък в размер на 20 лева. За 2013 г. вещото лице е определило данъчна печалба в размер на 3 547.59 лева и годишна данъчна основа на основание чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ - в размер 2 624.17 лева. След приспадане на признатото от органите по приходите данъчно облекчение в размер на 7 920 лева, не се установява облагаем доход и за този период. С оглед на изложеното решението в частта, в която е изменен ревизионния акт и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г., следва да се отмени по касационната жалба на ревизираното лице. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени оспореният акт и в тази част.

В останалата част, в която е изменен ревизионния акт по отношение размера на данъка по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2.06 лева и съответните лихви и размера на ДДС на 9 459.27 лева, касационната жалба на ревизираното лице е неоснователна.

С оглед изхода на спора разноски за касационното производство се дължат и на двете страни, предвид своевременно направените искания по чл. 161, ал. 1 АПК.

На администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 886.84 лева за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред касационната инстанция съобразно материалния интерес по отхвърлената част от касационната жалба на насрещната страна от 11 894.75 лева (главница и лихви). Н. А. е направила разноски в касационното производство в общ размер на 5 843 лева. Съобразно материалния интерес по уважената част от касационната й жалба и материалния интерес, за който се отхвърля касационната жалба на насрещната страна, следва да се присъдят разноски в размер на 5033.86 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1266/14.07.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 390/2017 г. в частта, в която е изменен ревизионен акт № Р - 16002414000861-091-001/30.04.2015 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с ревизионен акт № П-16002415092622-003-001/25.05.2015 г. като е намален размера на начисления ДДС за сумата от 9 567.84 лева до 9 459.27 лева и на съответните лихви за сумата от 2320.27 лева до 2 290.37 лева и размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата от 2.31 лева до 2.06 лева и съответните лихви от 1.20 лева до 1.09 лева, по отношение на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 29.21 лева и съответните лихви в размер на 5.94 лева и за 2013 г. - в размер на 363.63 лева и съответните лихви в размер на 36.94 лева, както и в частта на присъдените разноски за сумата над 6085.09 лева и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. А. с [фирма] против ревизионен акт № Р - 16002414000861-091-001/30.04.2015 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с ревизионен акт № П-16002415092622-003-001/25.05.2015 г. в частта на допълнително начисления ДДС за разликата над 9 459.27 лева до 9 567.84 лева и съответните лихви за разликата над 2290.37 лева до 2320.27 лева, както и в частта на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. за сумата над 2.06 лева до 2.31 лева и съответните лихви за сумата над 1.09 лева до 1.20 лева.

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р - 16002414000861-091-001/30.04.2015 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с ревизионен акт № П-16002415092622-003-001/25.05.2015 г. в частта, в която на Н. А. А., в качеството й на [фирма] е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 29.21 лева и съответните лихви в размер на 5.94 и за 2013 г. - в размер на 363.63 лева и съответните лихви в размер на 36.94 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Н. А. А. в качеството й на [фирма], [населено място] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив сумата 886.84 лева разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив да заплати на Н. А. А. в качеството й на [фирма], [населено място] сумата от 5033.86 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.