Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. П. срещу решение № 66/24.03.2016г., постановено по адм. дело № 5/2016г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б. дол не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С оспорения съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. М. П. срещу заповед № ЗСП/Д-КН-ВД/30/12.11.2015г., издадена от директора на дирекция “Социално подпомагане” - Бобов дол, с която е отказано отпускане на целева социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016г.

При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд се позовава на приложението на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика (Наредба № РД-07-5/16.05.2008г.) и установено в съдебното производство обстоятелство, съставляващо отрицателна материалноправна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 5 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП).

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства са регламентирани в Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация по чл. 12, ал. 4 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП). В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. е предвидено, че право на целева социална помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата – декларация е по – нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП по препращането от чл. 2, ал. 1 от наредбата е предвидена отрицателна материалноправна предпоставка за отпускане на целева социална помощ за отопление – съответното лице да няма сключен договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. Това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания. Видно от представения нотариален акт № [номер]

, том ІІІ, рег. № [номер], дело № 498/2007г. на нотариус с район на действие Дупнишки районен съд, касаторът е прехвърлил недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на малолетното му тогава дете, действащо чрез своята майка като законен представител. В нотариалния акт изрично е вписано задължение на майката - законен представител на приобретателя, до навършване на пълнолетието му, да осигурява издръжка и гледане на прехвърлителя.

В хода на административното производство, видно от представената социална анкета, е направена служебно проверка в интегрирана информационна система на АСП, във връзка с уточняване здравния и социален статус на поелото задължение за издр

ъжка и гледане лице - К. Г. Н., при която е установено, че същата е работеща. Предвид гореизложеното, правилно е прието, че същата не попада в кръга на лицата, по отношение на които е неприложимо изискването на чл. 10, ал. 1, т. 5 ППЗСП.

При изложената безспорна фактическа обстановка и формираните правни съображения изводът на решаващия съд досежно законосъобразност на постановения изричен отказ за отпускане на целева социална помощ за отопление с твърдо гориво, при наличие на предвидената в закона отрицателна материалноправна предпоставка за това, е правилен.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/24.03.2016г., постановено по адм. дело № 5/2016г. по описа на Административен съд – Кюстендил. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. П. срещу решение № 66/24.03.2016г., постановено по адм. дело № 5/2016г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б. дол не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С оспорения съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. М. П. срещу заповед № ЗСП/Д-КН-ВД/30/12.11.2015г., издадена от директора на дирекция “Социално подпомагане” - Бобов дол, с която е отказано отпускане на целева социална помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016г.

При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд се позовава на приложението на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика (Наредба № РД-07-5/16.05.2008г.) и установено в съдебното производство обстоятелство, съставляващо отрицателна материалноправна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 5 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП).

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства са регламентирани в Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация по чл. 12, ал. 4 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП). В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. е предвидено, че право на целева социална помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата – декларация е по – нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП по препращането от чл. 2, ал. 1 от наредбата е предвидена отрицателна материалноправна предпоставка за отпускане на целева социална помощ за отопление – съответното лице да няма сключен договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. Това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания.

Видно от представения нотариален акт № [номер], том [номер], рег. №[номер], дело № 498/2007г. на нотариус с район на действие Дупнишки районен съд, касаторът е прехвърлил недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на малолетното му тогава дете, действащо чрез своята майка като законен представител. В нотариалния акт изрично е вписано задължение на майката - законен представител на приобретателя, до навършване на пълнолетието му, да осигурява издръжка и гледане на прехвърлителя.

В хода на административното производство, видно от представената социална анкета, е направена служебно проверка в интегрирана информационна система на АСП, във връзка с уточняване здравния и социален статус на поелото задължение за издръжка и гледане лице - К. Г. Н., при която е установено, че същата е работеща. Предвид гореизложеното, правилно е прието, че същата не попада в кръга на лицата, по отношение на които е неприложимо изискването на чл. 10, ал. 1, т. 5 ППЗСП.

При изложената безспорна фактическа обстановка и формираните правни съображения изводът на решаващия съд досежно законосъобразност на постановения изричен отказ за отпускане на целева социална помощ за отопление с твърдо гориво, при наличие на предвидената в закона отрицателна материалноправна предпоставка за това, е правилен.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/24.03.2016г., постановено по адм. дело № 5/2016г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.