Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

По частната жалба на Н. Т. С..

Н. С. обжалва определение № 4202/19.12.2019 г. по гр. д. 2944/17 г., САС, 2 състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението, постановено по въззивното дело, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Излага подробни съображения, че ответникът „Дискавъри 2003“ ООД не бил взел отношение по молбата по чл. 248 от ГПК. Не било налице произнасяне по искането за разноски за двете инстанции.

Неправилно било становището, че хонорарът не е прекомерен. Моли да се отмени определението и да се уважи молбата му.

Ответникът „Дискавъри 2003“ ООД оспорва частната жалба. Счита, че жалбата е формална и целта й е да забави производството. Неоснователно било оплакването за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар.

По частната жалба на Л. К. П. срещу определението в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски в качеството му на особен представител на ответниците по иска Н. Т. С. и Д. С..

Л. К. П. излага подробни съображения относно незаконосъобразност на определението, позовавайки се на фактите в процеса, а именно – назначаването му от първоинстанционния съд като особен представител на ответниците по иска Н. С. и Д. С. по реда на чл. 47 от ГПК. Също и на обстоятелството, че като техен представител е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на 18.11.2016 г. и макар и да е подадена молба от страните, които представлява по делото, с уведомяване на съда, че вече са известени за производството срещу тях, той не бил уведомен за прекратяване на представителството му към момента на подаване на въззивната жалба. Счита, че следва да получи възнаграждение, въпреки отпадането на представителната му власт, тъй като бил осъществил защита. Моли да се отмени определението на Апелативен съд – С., с което не е уважено искането му и да му се присъди възнаграждение.

На ответника по тази частна жалба „Дискавъри 2003“ ООД е връчен препис от същата. Но в срок не е подал отговор.

Ответникът Н. Т. С. чрез адвокат Р. Р. М., (преупълномощен от адвокат Т. М., с пълномощно, съдържащо правата да обжалва постановените по въззивното дело актове), оспорва частната жалба на адв. П.. Излага съображения за прекратяване на правомощията на адвокат П. и осъщественото връщане на въззивната жалба, изготвена от него. А поради това не бил легитимиран да търси заплащане на възнаграждение. Излага съображения, че не е осъществявал процесуално представителство. Не били спазени изискванията за Наръчника за предоставяне на правна помощ от служебни адвокати, издаден от НБПП.

Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба на Н. С. е в срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по молба на частния жалбоподател – въззивник за изменение на решението в частта за разноските, които е осъден да заплати на „Дискавъри 2003“ ЕООД. Разглеждайки изложените доводи за прекомерност на заплатеното възнаграждение на насрещната страна, въззивният съд е направил извод, че същото не е прекомерно с оглед определените размери на минималните адвокатски възнаграждения.

Настоящият съдебен състав като взе предвид изложените доводи в частната жалба намира, че същата е неоснователна. В хода на устните състезания в последното съдебно заседание, представителят на частния жалбоподател С., е направил възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение на упълномощения адвокат на въззиваемата страна „Дискавъри 2003“ ЕООД. С оглед изхода на спора по делото разноските са дължими от въззивниците, които са присъдени с решението. С оглед изискванията за допустимост на искането за изменение на решението, настоящият съдебен състав намира, че е легитимирана да иска страната изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати, както и поради това, че преди приключване на устните състезания пред въззивния съд молителят и частен жалбоподател С. е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Разгледаното от въззивния съд искане е допустимо. Искането се основава на прекомерност на заплатеното възнаграждение с оглед направеното в срок възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С оглед цената на иска се определя материалният интерес при направено възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение. След определяне на материалния интерес преценката за прекомерност се прави при сравнение с минималните адвокатски възнаграждения, така както са определени в Наредба № 1 за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, приета от ВАдвС. В случая липсва прекомерност на заплатеното от „Дискавъри 2003“ ООД адвокатско възнаграждение. Защитата, която е осъществена от въззиваемия е при материален интерес от 137 593 евро или 269 108, 60 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от посочената наредба, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 6 930 лв, като заплатеното възнаграждение от 7 000 лв е съвсем близко до този минимум. Това налага споделяне на обоснования извод на въззивния съд за неоснователност на възражението за прекомерност.

По отправеното искане за изменение на решението на първоинстанционния съд, отправено до въззивния съд след постановяване на решението от втората инстанция, настоящият съдебен състав намира, че е правилен изводът, че въззивният съд не е компетентен да разгледа искането за изменение на решението на първата инстанция в частта за разноските. Компетентен да разгледа искането за изменение на решението в частта за разноските е само съдът, пред който са направени. Следователно е трябвало да се отправи искане до първоинстанционния съд. Въззивният съд би бил компетентен да се произнесе по искането за присъждане на разноски само при обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК на постановено определение от първоинстанционния съд, постановено на основание чл. 248 от ГПК.

По изложените съображения частната жалба на Н. Т. С. е неоснователна и следва да се потвърди определението на въззивния съд.

По отношение на частната жалба на Л. К. П., адвокат особен представител, срещу определение № 4202/19.12.2019 г. по гр. д. 2944/17 г. Апелативен съд С..

С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че адвокат П. е легитимирано лице да отправи искане до съда. Но също така приема, че на 16.11.2016 г. ответниците, представлявани пред първоинстанционния съд на основание чл. 47 от ГПК от адвокат П., са уведомили съда, че са известени за производството по делото и ще упълномощят адвокат за осъществяване на представителство. Въззивният съд е приел, че извършените до подаване на молбата от ответниците действия чрез особения им представител, били редовно осъществени. Но след тази дата отпадало учреденото с акт на съда процесуално представителство. Въззивната жалба, изготвена от особения представител била след тази дата и не обвързвала С.. Не били потвърдени извършените от тях действия. Не се дължали разноски на особения представител.

Върховният касационен съд намира, че с подаването на въззивната жалба и преди уведомяване на особения представител за осъществяваната самостоятелна защита от ответниците в процеса, адвокат П. е бил надлежен представител на страните, осъществил правото им на защита. Независимо от обстоятелството, че с подаване на молба на 16.11.2016 г. от страните в процеса лично, е прекратено представителството на особения представител, то осъществената от него защита следва да се приеме като надлежна към момента на подаване на въззивната жалба. Видно от данните по делото съобщение с препис от решението е връчен на адвокат П.. Същият е подал въззивна жалба от името на двамата ответници Н. Т. С. и Д. Т. С. на 18.11.2016 г. в срок. Два дни преди това, на 16.11.2016 г. по делото са постъпили молби лично от представляваните Н. и Д. С., че желаят да участват по делото, тъй като са узнали и са обжалвали решението на първоинстанционния съд. Съответно след дадена възможност от съда, на 30.12.2016 г. е постъпила молба, с която развива подробни съображения срещу първоинстанционното решение след учредена от съда възможност за това допълнително да конкретизира съображения срещу неправилност на въззивното решение с разпореждане от 17.11.2016 г.

С разпореждане от 27.09.2017 г. Апелативен съд С. е приел, че въззивната жалба вх. № 168452/30.12.2016 г. (подадена лично от Н. Т. С. на 30.12.2016 г. след указанията от 17.11.2016 г. на съда), е просрочена. С определение № 34 от 17.01.2018 г. по ч. т.д. 3144/17 г. ВКС, ТК е отменил разпореждането от 27.09.2017 г. на Апелативен съд – С. за връщане на лично подадената от Н. С. въззивна жалба. С разпореждане от 02.04.2018 г. Апелативен съд е дал възможност на Н. С. и Д. С. да потвърдят подадената от тяхно име чрез адвокат П. въззивна жалба. С разпореждане от 22.07.2018 г. върната въззивната жалба вх. № 148936/8.11.2016 г., именно подадената от особения представител въззивна жалба, поради това, че не са потвърдени от С. действията на адвокат П.. Така производството пред въззивния съд е проведено по въззивната жалба на Н. С., към която на основание чл. 265 от ГПК се е присъединила Д. Т. С..

С оглед самостоятелната защита на отвтениците чрез упълномощен от тях представител и лично пред въззивния съд в качеството им на въззивни жалбоподатели, са прекратени правомощията на особения представител и той не е осъществил процесуално представителство в цялост.

При така установените данни, въззивният съд в обжалваното определение е приел, че при заявяването на участие в процеса от страните, правомощията на особения представител се прекратяват. Подадената въззивна жалба след 16.11.2016 г. – когато страните вече са заявили своето участие, не обвързва ответниците и не са потвърдили действията на особения представител. Това е наложило извод, че не се дължи адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на въззивния съд е постановен в противоречие на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Подаването на въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страните чрез особения представител е надлежно процесуално действие, тъй като до този момент 18.11.2016 г. особеният представител адвокат П. не е бил уведомен за самостоятелното участие на страните в процеса и не е прекратено представителството му като не е освободен от съда. Към този момент в защита интересите на представляваните от адвокат П. ответници и в изпълнение на задълженията си, той подава мотивирана въззивна жалба. Подаването самостоятелно на молба, съдържаща изявление за оспорване на въззивното решение, не изключва подаването на въззивна жалба от особения представител. Изготвянето и подаване на въззивна жалба от особения представител е изцяло в интерес на страната. Осъществена е защита на правата му, независимо, че впоследствие е дадена възможност на страните допълнително да изложат аргументи срещу неправилността на въззивното решение и да заявят дали поддържат въззивната жалба, подадена чрез особения представител. Действително е върната изготвената от особения представител въззивна жалба, същият не се е явил в процеса и не е представлявал страните. Но до уведомяването му извършените от него представителни действия, следва да се зачетат. Предвид извършените до освобождаването му процесуални действия, следва да му се заплати възнаграждение. Действително не е извършвал процесуално представителство след депозиране на въззивната жалба и отчет на извършените действия. Но подаването на въззивната жалба означава нейното изготвяне в защита на страната, преди уведомяване на особения представител, че е заявено самостоятелно участие на представляваното по реда н ачл. 47 от ГПК лице. Независимо, че не е поддържана въззивната жалба от С., както и впоследствие е върната, то следва да се отчете нейното подаване от тяхно име и извършената от адвокат П. дейност. Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК съдът определя възнаграждение на особения представител съгласно фактическата и правна сложност на делото като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, но не по-малко от Ѕ, При преценка на посочените по-горе факти и обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че на адвокат П. следва да се заплати възнаграждение за подаване на въззивна жалба, без осъществено процесуално представителство. Възнаграждението само за изготвяне на въззивна жалба съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на ѕ от възнаграждението по чл. 7, ал.. 1, т. 5 или в случая при интерес 289 108, 51 лв стойността е 5 421 лв. Предвид нормата на чл. 47, ал. 6 от ГПК в случая следва да се определи Ѕ от посоченото възнаграждение или сумата от 2 710 лв. на адвокат П..

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК заплатеното възнаграждение се дължи от представляваните лица или Н. С. и Д. С. дължат 2 710 лв на адвокат Л. П. и следва да бъдат осъдени да заплатят посочената сума.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4202 от 19.12.2019 г. по гр. д. 2944/17 г. по частната жалба на Н. Т. С..

ОТМЕНЯ определение № 4202 от 19.12.2019 г. по гр. д. 2944/17 г. в частта, с която не е уважено искането за изменение на решението по искане на адвокат Л. П. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА Н. Т. С., ЕГН [ЕГН], и Д. Т. С., ЕГН [ЕГН] да заплатят на адвокат Л. К. П. личен № на адвокат [ЕГН] сумата от 2 710 лв, на основание чл. 78, АЛ. 3 от ГПК.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: