Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. М. Б. и Б. М. Б. срещу определение № 1067 от 30. 04. 2020 г. по ч. гр. д. № 5594/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба срещу разпореждане от 19. 04. 2019 г. по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по ч. гр. д. № 5594/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта по жалбата на Б..

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Оспорват изводите на въззивния съд, че частната им жалба е недопустима като насочена срещу необжалваем съдебен акт, като се позовават на постановяването на този акт във връзка с производство по отказ за освобождаване от държавна такса и на преграждащия хода на делото характер на разпореждането предвид прекомерния размер на държавната такса, предмет на указанията на съда. Частните жалбоподатели изразяват становище, че атакуваният съдебен акт противоречи на Директива 2004/48/ЕО, като с този акт на правото на ЕС мотивират правото на ищеца по иск за закрила на интелектуална собственост да бъде освободен от държавна такса. Излагат, че са лишени от право на защита, което не съответства на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ - чл. 6, чл. 13 и чл. 14. Извеждат правото си на жалба от присъединяването си към въззивната жалба на съищците им Ч., М. и П. с изявления в отговора на въззивната жалба на насрещната страна „ВиК“ ООД – гр. Габрово и в частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба на Б.. В частната касационна жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване „прилагането на Директива 2004/48/ЕО в Р. Б“ и „съответствието на националното законодателство с директивата по отношение на чл. 5, б. „е“ ЗДТ, чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ, чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ и чл. 54, ал. 3 и чл. 56 от Конституцията на РБ“. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане на частната им жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на частните жалбоподатели и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 5594/2019 г. на Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на А. Ч., Д. Б. и Б. Б. срещу разпореждане от 19. 04. 2019 г. по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд, с което по молба на жалбоподателите с вх. № 53203/18. 04. 2019 г. съдът е предоставил последна възможност на подалите въззивна жалба вх. № 122066 от 12. 10 2015 г. срещу решението по т. д. № 648/2009 г. на СГС Ч., М. и П. в едноседмичен срок от уведомяването да изпълнят указанията, дадени с предходно разпореждане от 19. 03. 2019 г., да представят доказателства за довнесена в полза на САС държавна такса в размер на 8109, 45 лв. по въззивната жалба, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията посочената въззивна жалба ще бъде върната

За да остави без разглеждане частната жалба на Д. Б. и Б. Б. срещу този акт на първоинстанционния съд и да прекрати образуваното по нея производство, Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателите не са легитимирани да обжалват разпореждането от 19. 04. 2019 г., дори ако самостоятелното му обжалване беше допустимо, тъй като не са адресати на дадените с него указания. Изложил е и съображения, че актът по чл. 262 ГПК, с който администриращият въззивната жалба първоинстанционен съд указва на жалбоподателя да отстрани нейните нередовности, включително чрез представяне на доказателства за внасяне на дължимата по нея държавна такса, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито възможността за самостоятелното му обжалване с частна жалба е изрично предвидена в закона, съобразно т. 2 на същата алинея.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията /чл. 279 ГПК/, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения и разпореждания, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК се включват всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона. Обжалваното пред Софийски апелативен съд от Д. Б. и Б. Б. разпореждане на първоинстанционния съд по чл. 262 ГПК, с което на подалите въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по т. д. № 648/2009 на Софийски градски съд Ч., М. и П. е дадена възможност да отстранят нередовности на жалбата, изразяващи се в непредставяне на доказателства за дължимата по нея държавна такса, не е от тези две категории. То няма преграждащ развитието на производството характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му, поради което е необжалваемо и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Както е изтъкнал и въззивният съд, проверката на правилността на този акт съда, включително по въпросите дължи ли се държавна такса за въззивно обжалване и в какъв размер, се осъществява в производството по чл. 262, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 ГПК по частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнасянето на таксата от страната.

Независимо от изложеното, дори и да беше допустимо обжалването на разпореждането от 19. 04. 2019 г. по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд, жалбоподателите Б. не са легитимирани да го обжалват, тъй като не са сред адресатите на указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, а именно подалите я страни по делото – Ч., М. и П.. Правният интерес на Б. от обжалването на разпореждане по чл. 262 ГПК не би могъл да бъде изведен от твърдяното им присъединяване към посочената въззивна жалба. Присъединяването от обикновен другар на съищеца/ съответника към подадената от последния въззивна жалба се осъществява в срока и по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК само в хипотезата на редовна и допустима въззивна жалба и чрез него присъединяващият се става страна във въззивното производство.

Като неоснователни следва да бъдат преценени и доводите на жалбоподателите, че обжалваното определение противоречи на чл. 6, чл. 13 и чл. 14 КЗПЧОС. Конвенцията гарантира правото на справедлив процес, като предоставя на всяка държава – страна по международния договор свободен избор на средствата за осигуряване на ефикасна защита на правата и свободите, предвидени в тях, от съответната национална институция /чл. 13 КЗПЧОС/. Ето защо регламентацията в ГПК на правото на обжалване с частна жалба на определения и разпореждания на съда е в съответствие с нормите на Конвенцията, като следва да се подчертае, че процесуалният закон е обезпечил правото на защита на въззивния жалбоподател в хипотезата на неправилни указанията на съда досежно дължимостта на държавна такса за обжалване и нейния размер. Както бе изтъкнато, правилността на тези указания подлежи на инцидентен съдебен контрол в производството по допустимата частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнасянето на таксата от жалбоподателя.

Предмет на настоящото производство е единствено правилността на извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на частната жалба на Б. срещу първоинстанционното разпореждане, поради което са извън предмета на производството и не следва да се обсъждат доводите на частните жалбоподатели за незаконосъобразност на разпореждането на първоинстанционния съд, обвързани с твърденията за съществуване на основание за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване и неправилно определяне на размера на дължимата държавна такса. Тъй като и искането за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 ГПК е поставено в аспекта на съществуването на основание за освобождаване на ищците от държавна такса, което е извън предмета на настоящото производство, същото следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл. 628 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до С., когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред него дело.

По изложените съображения, като е оставил без разглеждане частната жалба на Д. Б. и Б. Б. срещу разпореждане от 19. 04. 2019 г. по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд като процесуално недопустима и е прекратил производството по тази жалба, Софийски апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. Б. и Б. М. Б. по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до С..

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1067 от 30. 04. 2020 г. по ч. гр. д. № 5594/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. М. Б. и Б. М. Б. срещу разпореждане от 19. 04. 2019 г. по т. д. № 648/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по ч. гр. д. № 5594/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта по жалбата на Д. М. Б. и Б. М. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: