Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Р. против решение № 15/19.04.2016г., постановено по адм. дело № 84/2016г. по описа на Административен съд – Русе. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт.
Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля оспорването по жалбата на Н. С. Р. против Решение ПЕО № 2153-17-12/10.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Р., с което е уважена жалбата му и са отменени Разпореждане № 5/03.07.2015 г. и Разпореждане № 37/16.10.2015 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване и е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО от 16.03.2015 г. за 86 на сто трайно намалена работоспособност/степен и вид на увреждане от 16.03.2015 г. със срок на инвалидността до 01.03.2017 г. като социалната пенсия за инвалидност на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна от 16.03.2015 г., а е разпоредено изплащането само на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
При постановяване на процесния съдебен акт, решаващият съд приема за установено, че със заявление – декларация вх. № Рс-Вх-6455/25.11.2014 г. Р. е заявил желание да бъде освидетелстван от ТЕЛК – Русе поради влошено здравословно състояние. С Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК общи заболявания първи състав МБАЛ Русе № 1060/16.03.2015 г. било извършено преосвидетелстване на жалбоподателя. В решението на ТЕЛК се посочва, че на Р. се определя 86 % трайно намалена работоспособност (ТНР) за срок на инвалидизиране 2 години, до 01.03.2017 г. Посочена е дата на инвалидизиране 10.02.2009 г. Същата е установена с предходно Експертно решение на ТЕЛК общи заболявания ІІ състав – Русе № 0401/24.02.2009 г., с което на Р. била определена ТНР 21 % за срок от две години, до 01.02.2011 г. По делото няма данни след тази дата жалбоподателят да е бил преосвидетелстван. От отразеното в ЕР на ТЕЛК № 1060/16.03.2015 г. е видно, че на 27.08.2014 г. жалбоподателят е претърпял онкологична операция на левия бъбрек, която обуславя влошеното му здравословно състояние, за което е предприето преосвидетелстването. По делото няма данни, а не се твърди и от страните решението на ТЕЛК да е било оспорено, поради което решаващият съд приема, че същото е влязло в сила.
На 02.06.2015 г. Н. Р. подал заявление вх. № ОП-16680, ОП-16681/02.06.2015 г. за отпускане както на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, така и на социална пенсия за инвалидност, въз основа на постановеното експертно решение на ТЕЛК. С разпореждане № 5/03.07.2015 г. на жалбоподателя била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от датата на подаденото заявление – 02.06.2015 г., която на основание чл. 75, ал. 4 от КСО била определена в минимален размер. От същата датата била отпусната и социална пенсия за инвалидност, чието изплащане отново от 02.06.2015 г. било спряно на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО. В последствие с Разпореждане № 37/16.10.2015 г. отпуснатата на Р. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване била изменена със задната дата от момента на отпускането й като бил определен размер от 204.96 лв.
Н. Р. подал „запитване” вх. № 1012-17-13/13.01.2016 г. до началника на отдел „Пенсии”, с което поставил въпроси относно началната дата, от която е отпусната пенсията, както и относно начина на изчисляване на размера на пенсията му. Запитването било прието и разгледано от директора на ТП на НОИ – Русе като жалба по реда на чл. 117 от КСО срещу разпореждане № 37/16.10.2015 г., по която същият се произнесъл с оспореното в настоящото производство решение ПЕО № 2153-17-12/10.02.2016 г. В решението си горестоящият орган приел, че осигурителният стаж и доходът на лицето са правилно включени за определяне на пенсията, като неправилно е определена единствено началната дата на отпускането й. Същата вместо 02.06.2015 г. (датата на заявлението) следвало да бъде 16.03.2015 г. – датата на преосвидетелстване. Този извод горестоящият орган обосновал с разпоредбата на чл. 94 от КСО. Промяната в датата на отпускане на пенсията се отразявала и върху размера на пенсията, доколкото за отпускане на пенсия се използва величината „средномесечен осигурителен доход” за страната за 12 месеца преди датата на отпускане на пенсията и същият е различен към 02.06.2015 г. и към 16.03.2015 г. С тези мотиви директорът на ТП на НОИ – Русе отменил оспореното разпореждане № 37/16.10.2015 г., както и предхождащото го разпореждане № 5/03.07.2015 г. и се произнесъл по същество като отпуснал на Н. Р. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 16.03.2015 г. при същите данни за осигурителен стаж и доход. Отпусната била и социална пенсия за инвалидност от 16.03.2015 г., чието изплащане на основание чл. 95, ал. 1 т. 4 КСО отново било спряно. Тъй като новоопредленият размер на пенсията бил по-малък от размера на първоначално отпусната в решението било разпоредено неправилно изплатената пенсия да не се събира от лицето на основание чл. 114, ал. 2 от КСО.
За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” КСО. Обоснован е извод досежно наличието на фактически и правни основания, т. е. индивидуалният административен акт е мотивиран съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма. Изведено е, че при издаване на решението не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Констатирано е и правилно приложение на материалния закон в съответствие с целта му.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства.
Правилен е формираният извод досежно характера и предмета на спора, заключаващ се във въпроса относно началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията, както и нейният размер.
Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно приема за приложима в конкретния случай общата разпоредба на на чл. 94, ал. 1 КСО. В експертното решение на ТЕЛК датата на инвалидизиране е 10.02.2009 г., а на жалбоподателя е определена над 50 % ТНР (86 %) едва с ЕР на ТЕЛК № 1060/16.03.2015 г. При тези данни правилно е мотивирано, че касаторът придобива право на пенсия от момента на освидетелстването му, при което му е определена 86 % ТНР. Това е именно датата на извършеното преосвидетелстване – 16.03.2015 г. С оглед обстоятелството, че заявлението за отпускане на пенсия е подадено в 6-месечен срок от тази дата, правилно е прието, че именно от нея следва да бъде отпусната пенсията на Р..
Обоснован, съобразно императивната разпоредба на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), е извода на първоинстанционния съд относно задължителния характер на влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК по отношение всички лица, органи и организации в страната, включително и относно определената с него дата на инвалидизиране.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за правилно определена началната дата за отпускане пенсията на касатора.
Решаващият съд законосъобразно приема като неоснователно и възражението на касатора относно размера на отпуснатата му пенсия.
След анализ на изложеното в самото решение на директора на ТП на НОИ – Русе и след съпоставка на данните, използвани за отпускане на пенсията в Разпореждане № 37/16.10.2015 г. и в Решение ПЕО № 2153-17-12/10.02.2016 г. правилно е изведено, че не е налице разлика нито в зачетения осигурителен стаж на лицето, нито в осигурителния му доход, от който се изчислява индивидуалният му коефициент. Правилно е констатирано, че този коефициент също не е променен и в двата административни акта – 0, 985. Установява се разлика единствено в използвания средномесечен осигурителен доход за страната.
В случая към момента на първоначалното отпускане на пенсията на Р. от 02.06.2015 г. средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди м. юни 2015 г. е 700, 39 лв., а към дата 16.03.2015 г., от която е отпусната пенсията по решението на директора на ТП на НОИ – Русе този доход е 690, 18 лв. Тази разлика в изходен за изчисляването на пенсията параметър се е отразила в окончателния размер на пенсията, като същата вместо от 204, 96 лв. (по разпореждане № 37/16.10.2015 г.) е станала 201, 98 лв. (по решение ПЕО № 2153-17-12/10.02.2016 г.).
При излагане на мотиви за приложението на чл. 70, ал. 2 КСО във вр. чл. 37, ал. 5, т. 8 КСО, обуславящи постановения от съда правен резултат, правилен е извода за неоснователност на жалбата и по отношение на определения конкретен размер на пенсията.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/19.04.2016г., постановено по адм. дело № 84/2016г. по описа на Административен съд – Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно.