РЕШЕНИЕ

№ 1

гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Веска Райчева

Членове:Геника Михайлова

Златина Рубиева

при участието на секретаря К. О. Цветкова

като разгледа докладваното от Г. М. К. гражданско дело № 20248002100335 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 143/07.07.2023 г. по гр. д. № 154/2023 г., с което Окръжен съд – Габрово, изменяйки решение № № 4/13.01.2023 г. по гр. д. № 116/2022 г. на Районен съд – Трявна, частично e уважил искове с правна квалификация чл. 200 КТ на А. Х. Ш. срещу „Стил – МС“ ООД, присъждайки за периода 07.11.2017 г. – 30.06.2023 г. сумата 5 163.00 лв. - общо обезщетение за имуществените и за неимуществените вреди от трудова злополука от 07.11.2017 г., а за периода 01.07.2023 г. – 01.10.2024 г. – присъждайки по 344.20 лв. месечно и е отхвърлил исковете до пълните предявени размери съответно за сумите 12 565.00 лв. и 50 000 лв. По процесуалноправния въпрос настоящият състав намира за неотговаряща на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба, в която работникът/служителят задава във варианти началото на периода на претендираното обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, изразени в разликата между дохода, който би получил без уврежданията, и пенсията за инвалидност (чл. 200 КТ). Когато нередовността е поправена във второинстанционното производство, исковата молба се смята за редовна от деня на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК) и въззивният съд е длъжен да реши спора в зададения с иска период. Когато се е произнесъл за различен период, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване от касационната инстанция – в обжалваната част и за незаявения период, с който въззивният съд се е самосезирал.

Споделяйки приетото в решение № 211/29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. ВКС, IV-то ГО и провеждайки трайно установената практика на Върховния касационен съд, а преди – на Върховния съд, по материалноправния въпрос настоящият състав приема, че когато с исковата молба работникът/служителят претендира обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди от трудовата злополука, съдът е сезиран с два кумулативно обективно съединени иска по чл. 200 КТ. Приспадането на полученото застрахователно обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя за неимуществените вреди, така и за имуществените вреди от злополуката. Работодателят, който прави възражението за приспадане (чл. 200, ал. 4 КТ), сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането. Когато приспадането се извършва от обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за имуществени вреди подлежи на приспадане остатъкът, ако има такъв, и обратно. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение е равна или надхвърля размера на сбора от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят съгласно чл. 200 КТ, тогава той се освобождава от задълженията си напълно. Когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете суми. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат пред вид критериите, зададени с т. 11 ППлВС № 4/1968 г. Положението е сходно при направено възражение за прихващане. Работодателят, който прави възражението, сам избира от кое от неговите задължения да се извърши прихващането. Съдът процедира по посочения по-горе начин, отчитайки, че възражението е евентуално, когато изявлението за прихващане е съчетано с оспорване на иска. Когато прихващането се извършва от обезщетението за имуществени вреди, изразени в разликата между дохода, който работникът/служителят би получил без уврежданията, и пенсията за инвалидност, за погасителният ефект на компенсацията е необходимо и съгласието на ищеца. Обезщетението замества неполучения доход от трудово възнаграждение, и се прилага чл. 105, пр. 1 ЗЗД. Чл. 105 ЗЗД не се прилага, когато прихващането се извършва от дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Основните предпоставки на погасителния способ на компенсацията и моментът, от който настъпва неговото действие са изяснени в т. 1 ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС. По касационните жалби на главните страни:

В исковата молба ищецът е заявил, че е получил застрахователно обезщетение за трудовата злополука и приспадайки го, претендира сумата 12 565.00 лв. - разлика между трудовото възнаграждение, което би получил, ако не бе увреден от трудовата злополука от 07.11.2017 г., и пенсията за инвалидност. В исковата молба е задал периода на този иск във варианти: 1) 07.11.2017 г. – от датата на трудовата злополука, установена с решение № 36/12.03.2020 г. по ахд № 301/2019 г. на Административен съд – Габрово, влязло в сила на 05.02.2021 г., 2) 12.11.2018 г., когато трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 6/12.11.2018 г. за дисциплинарното уволнение на ищеца, и 3) 23.08.2021 г., от когато съгласно разпореждане № [ЕГН]/05.01.2022 г. ТП на НОИ – Бургас е отпусната пенсията за инвалидност. Исковата молба е била нередовна – чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 КТ, но пред въззивния съд ищецът е уточнил, че претендира това обезщетение за периода 23.08.2021 г. – 01.10.2024 г. – този по разпореждането на ТП на НОИ. Въззивният съд е бил длъжен да разгледа спора само за този период. Основателно е оплакването в касационната жалба на ответника, че общо присъденото обезщетение, включително за дължима разлика между дохода, който ищецът би получил, ако не бе увреден, и пенсията, включва и периода 07.11.2017 г. – 22.08.2021 г. Касационната инстанция е длъжна частично да обезсили решението и да прекрати производството по този иск за периода, с който въззивният съд се е самосезирал.

Основателни са и оплакванията в касационната жалба на ответника, че решението в другите осъдителни части е неправилно. При съществено процесуално нарушение (чл. 236, ал. 2 ГПК) въззивният съд не е разгледал възражението, че работодателят не дължи обезщетение за имуществените вреди, защото пропуснатият доход в зададения с иска период е по причини, свързани с поведението на ищеца, за които работодателят не отговаря, – след дисциплинарното уволнение ищецът не се е регистрирал в Бюрото по труда и не е търсил друга работа. Основателно е и касационното оплакване, че в нарушение по чл. 6, ал. 2 ГПК и на чл. 200 КТ въззивният съд е определил обезщетението в общ размер, без да разграничи дължимото по всеки от двата предявени иска. Основателно е и касационното оплакване на ответника, че в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради допусната груба небрежност от ищеца (чл. 201, ал. 2 КТ, приложимата първоначална редакция); че въззивният съд от общо определеното обезщетение по двата иска е приспаднал полученото от ищеца застрахователно обезщетение и е извършил прихващането с насрещните вземания на работодателя за сумите 1 076.94 лв. – платените вноски към НОИ за период, предхождащ трудовия договор, които ищецът не е репарирал, след като здравноосигурителните му права са били възстановени (чл. 59 ЗЗД), и за сумата 460.00 лв. – неплатеното обезщетение поради дисциплинарното уволнение (чл. 221, ал. 2 КТ), без да зачете исканията на ответника приспадането и прихващането да се извършат от обезщетението за неимуществени вреди. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да реши спора по двата иска по същество. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав намира за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника по трудов договор № 21/10.11.2016 г. на длъжност „машинен оператор, дърводобив“. На 07.11.2017 г. ищецът е претърпял злополука, призната за трудова с влязлото в сила решение по административното дело, при следните обстоятелства: на 07.11.2017 г. той е участвал в оглед на участъци на електропроводи в района на [населено място], местностите Т. и Л., обл. Габрово, заедно с двама служители на „Енерго-П. М. АД, [населено място]. Огледът е бил подготвителен по договор, с който трето за процеса лице/изпълнител по 3-годишен договор с „Енерго-П. М. АД, на свой ред е възложило на ответника да извърши част от възложените му дейности по почистване и направата на просеки по трасета на въздушни електропроводи. На мястото на огледа в района на [населено място], местността Л., ищецът забелязва опасно надвиснали към жиците дървета. Въпреки че участъкът и дървото не са обезопасени, а компетентните органи не са издали разрешение за сеч, ищецът решава да отреже едно от тези дървета с моторния си трион. Нарушавайки вътрешните правила на работодателя за безопасни условия на сеч, с които бил запознат, ищецът привел триона в работен режим и започнал да реже дървото без предпазни ръкавици. Такива не са му били осигурени от работодателя. При разреза дървото пада, моторният трион отхвръква и неговата работеща верига разрязва предмишницата на дясната ръка на ищеца. Следва обилен кръвоизлив, временно овладян чрез пристягане с въже от свидетеля С. С., един от присъствалите на огледа служители на „Енерго-П. М. АД. Свидетелят незабавно превозил ищеца в МБАЛ „Д-р Т. В. [населено място], където е била извършена операцията по спешност и ищецът е бил лекуван. От трудовата злополука са му причинени разкъсно-контузна рана с размер около 10 см. на ниво средна долна трета на предмишницата на дясната ръка, движенията в трети и четвърти пръст са били невъзможни, тежко са увредени лакътната артерия и лакътния нерв, разкъсани са флексорните мускули на ръката.

Последва възпалителен процес, довел до ампутация на крайната и на средната фаланга на третия пръст на дясната ръка на ищеца. Тя е осакатена. Настъпилите усложнения, изразени в периферно - стволово увреждане на лакътния нерв, срединния и лъчевия нерв, трайно и невъзвратимо нарушават сетивността и моториката на ръката. Към злополуката ищецът е трудоспособен, на 42- годишна възраст.

Уведомен от свидетеля З. К. - жената, с която той живее на съпружески начала, че здравноосигурителните права на ищеца са прекъснати от преди сключения трудов договор, работодателят внася по сметка на НОИ сумата 1 076.94 лв. непосредствено след трудовата злополука. Здравноосигурителните права са възстановени, но ищецът не възстановява платеното в погашение на публичните му задължения.

Ищецът е бил в отпуск по болест до 05.08.2021 г. След това не се явява на работа.

Работодателят му е поискал обяснения, но след като не ги получава, е прекратил безсрочния трудов договор със заповед № 6/12.11.2018 г. за дисциплинарно уволнение. Ищецът не му е заплатил и сумата 460.00 лв. - обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ. С решение № 3391/22.10.2021 г. на ТЕЛК ищецът е освидетелстван и му е призната 50% трайно намалена работоспособност поради трудовата злополука за срок до 01.10.2024 г. С разпореждане № [ЕГН]/05.01.2022 г. ТП НОИ – Бургас е отпусната пенсията за инвалидност поради трудовата злополука за периода 23.08.2021 г. - 01.10.2024 г. – този по предявения иск.

След дисциплинарното уволнение ищецът не се е регистрирал в Бюрото по труда, поради което не е получил и обезщетението за безработица по чл. 54б, ал. 3 КСО, и не е потърсил друга подходяща работа.

От помагача на ответника е получил застрахователно обезщетение за сумата 19 320.00 лв. Имуществените вреди, които работникът или служителят търпи при здравни увреждания, трайно намаляващи неговата работоспособност, се изразяват в разликата между трудовото възнаграждение, което той би получил без уврежданията, и пенсията плюс заплатата, която получава или може да получава с уврежданията. Трайното намаляване на работоспособността намалява възможността на пострадалия да реализира доходи от своя труд. Поради това разликата между дохода, който той би получавал на длъжността, която е заемал, ако не беше увреден, и получавания от него доход след увреждането е имуществена вреда, която работодателят обезщетява съгласно чл. 200 КТ. Неблагоприятните последици са не за работодателя, а за работника или служителя, когато той не получава доход от трудово възнаграждение, но причините за това произтичат от неговото поведение.

Периодът, зададен с иска за обезщетение на имуществените вреди, е този, в който ищецът е освидетелстван, призната му е 50 % трайно намалена работоспособност поради трудовата злополука и му е отпусната пенсията за инвалидност. През този период той няма друг доход, но причините за това са, че е бил дисциплинарно уволнен, не се е регистрирал в Бюрото по труда и не е търсил друга работа. Неблагоприятните последици от нереализирания доход от трудово възнаграждение са за него. За тях работодателят не носи отговорността по чл. 200 КТ. Неоснователен е искът за обезщетението за имуществени вреди за сумата 12 565.00 лв. Настоящият състав намира сумата 40 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При определянето му съдът съобрази неговата възраст към увреждането – 42-годишен и трудоспособен; конкретните обстоятелства по трудовата злополука – изпитаните шок от обилния кръвоизлив при разреза от 10 см. на дясната ръка от металния трион в работен режим, безпомощност от невъзможността ищецът сам да овладее кръвоизлива, паниката през 50- километровия дълъг път от м. Л. до болницата в търсене на медицинска помощ; болки и страдания с висок интензитет при операцията, възстановени и допълнително разразили се през последвалия възпалителен процес, наложил и ампутацията; продължителният период на отпуск поради временна неработоспособност, впоследствие определените 50% трайно намалена работоспособност, осакатяването и невъзвратимо нарушените сетивност и моторика на дясната ръка, както и обществено-икономическите условия към 07.11.2017 г. Настъпилият вредоносен резултат има за причина и допуснатата груба небрежност от ищеца в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ (приложимата първоначална редакция). Ищецът е пострадал вследствие и на неположената грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает с подобна дейност. Той самоволно предприема рязане на необезопасеното дърво. Нарушил е инструкциите на работодателя за безопасност, предприемайки опасната за неговото здраве дейност при оглед, при който на ищеца не е била възложена такава дейност, и на място, за което компетентните власти не са разрешили сечта. От друга страна, работодателят не е осигурил предпазни ръкавици, използването на които не биха предотвратили, но биха ограничили вредите. По възражението за съпричиняване съдът определя 30 % принос на ищеца и 70 % принос на работодателя за вредоносния резултат. Вземането за обезщетение на неимуществените вреди е възникнало за сумата 28 000 лв., а насрещната касационна жалба на ищеца е неоснователна.

Възражението на ответника, че е погасено по давност, е неоснователно. Тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ е започнал да тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. В своята практика Върховният касационен съд трайно приема, че установяване на трудовата злополука може да стане само по надлежния административен ред по чл. 57 КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и е недопустимо да бъде установена по общия исков ред. Приема се, че наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. Приема се, че началният момент на давността е датата на влизане в сила на този акт, тъй като това е денят, в който правото по иска е могло да бъде упражнено. В случая, трудовата злополука е установена с решението по административното дело, което е влязло в сила на 21.02.2021 г., и давността не е изтекла към 25.02.2022 г., когато искът е предявен.

От дължимото обезщетение следва да се приспадне застрахователно обезщетение за сумата 19 320.00 лв. (чл. 200, ал. 4 КТ). Основателни са и възраженията за прихващане с насрещните вземания по чл. 59 ЗЗД и чл. 221, ал. 2 КТ. Непосредствено след злополуката ответникът е погасил задълженията на ищеца към НОИ, заплащайки сумата 1 076.94 лв. Ищецът не е платил/възстановил тази сума, с която неоснователно се е обогатил за сметка на работодателя. Ищецът не е погасил и обезщетението поради дисциплинарното си уволнение за сумата 460.00 лв. Направил е възражение за давност по вземането по чл. 221, ал. 2 КТ, за което работодателят е направил второто си изявление за компенсация, но чл. 104, ал. 2 ЗЗД допуска да се прихване с погасено по давност вземане, когато пасивното вземане – това, срещу което се извършва прихващането, е възникнало преди да изтече давностният срок. Вземането по чл. 200 КТ в размера от 28 000 лв. е възникнало на 17.11.2017 г., т. е. преди 12.11.2021 г., когато е изтекла давността по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за вземането по чл. 221, ал. 2 КТ. При зачитане на погасителния ефект на извършеното прихващане с двете насрещни вземания на работодателя, за настъпването на който съгласие на ищеца не се изисква, и след приспадане на полученото от застрахователя по събитието „трудова злополука“, искът по чл. 200 КТ за обезщетение на неимуществените вреди е основателен до размер на сумата 7 143.06 лв.

По разноските и таксите:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се постави сумата 57.09 лв. – част от направения от ищеца разход по допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза, съответстващ на основателния към предявения размер на исковете.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД ответникът следва да заплати възнаграждение на адв. Е. Д., осъществила процесуалното представителство на ищеца пред всяка от трите инстанции при условиятя по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела и обема на предоставените на ищеца правна защита и съдействие, настоящият състав го определя за суми от по 1 000.00 лв. – за пред първата и втората инстанция, и 500.00 лв. – за пред третата.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се постави сумата 11 698.26 лв. – част от направените от ответника разноски пред трите инстанции, съответстваща на неоснователния към предявения размер на иска.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сбора от държавните такси по чл. 1 и чл. 18 от чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, но няма задължение да възстанови сумата 500.00 лв. Този разход остава в тежест на бюджета като изплатен на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по задачи по неоснователния иск. При тези мотиви, съдът

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение № 143/07.07.2023 г. по гр. д. № 154/2023 г. на Окръжен съд – Габрово в частта по иск по чл. 200 КТ на А. Х. Ш. от [населено място], Общ. С., [улица], ЕГН [ЕГН], срещу „Стил – МС“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], за периода 07.11.2017 г. – 22.08.2018 г. – обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука от 07.11.2017 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по този иск за периода 07.11.2017 г. – 22.08.2018 г., за който Окръжен съд – Габрово се е самосезирал.

ОТМЕНЯ решение № 143/07.07.2023 г. по гр. д. № 154/2023 г. на Окръжен съд – Габрово в останалата част, включително по таксите и разноските.

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Х. Ш. срещу „Стил – МС“ ООД с правна квалификация чл. 200 КТ за периода 23.08.2018 г. – 01.10.2024 г. за сумата 12 565.00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразени в разлика между дохода, който ищецът би получил, ако не бе увреден от трудовата злополука, и пенсията за инвалидност.

ОСЪЖДА „Стил – МС“ ООД да заплати на А. Х. Ш. на основание чл. 200 КТ сумата 7 143.06 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от трудовата злополука, ведно със законните лихви от 07.11.2017 г., и отхвърля иска:

· като погасен поради прихващане с двете насрещни вземания съответно по чл. 59 ЗЗД за сумата 1 076.94 лв. – платените от „Стил – МС“ ООД здравноосигурителни вноски за период преди сключения между страните трудов договор № 21/10.11.2016 г., и по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата 460.00 лв. – обезщетение поради дисциплинарното уволнение на ищеца със заповед № 6/12.11.2018 г. и

· като неоснователен за сумата над 8 680.00 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. ОСЪЖДА „Стил – МС“ ООД да заплати на А. Х. Ш. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 57.09 лв.

ОСЪЖДА „Стил – МС“ ООД да заплати на адвокат Е. С. Д. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗЗД сумата 2 500.00 лв. – възнаграждение за представителството на ищеца пред трите инстанции.

ОСЪЖДА А. Х. Ш. да заплати на „Стил – МС“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 11 698.26 лв.

ОСЪЖДА „Стил – МС“ ООД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на Върховния касационен съд 428.58 лв. – сбор от таксите по чл. 1 и по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Решението е постановено при участието на[Фирма 2] „Б. В. И. Груп“ АД като помагач на ответника „Стил – МС“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.