Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З. К. С., [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Решение №8000 от 16.12.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №12394/2014 г.

С решението в обжалваната част съдът отхвърлил иска на г-н С. за обявяване на нищожността на Решение №2636 от 11.09.1996 г. на Върховния съд на Р. Б, постановено по административно дело №2811/1995 г. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - З. К. С., с касационна жалба, вх. №31777 от 21.12.2015 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите не само по делото, но и по неговата научна подготовка, дейността по откриване и управление на частно училище, както и по закриването на това училище. Излага и разбирането си за качеството на правораздаването в страната.

По отношение на обжалваното съдебно решение и въз основа на описаните факти сочи, че:

а) едно решение е нищожно, когато противоречи на закона – ноторно е, че Заповед №РД-14-87 от 14.09.1995 г. на министъра на образованието и науката не му е връчвана, а му е предадена на 14.10.1996 г. с друга цел; така и без да го има това решение направеният в него извод е валиден не само за него, а за всяко незаинтересовано да обжалва заповедта в държавата лице, т. е. това решение и като недопустимо няма никакъв правен ефект;

б) едно решение е нищожно, когато е неизпълнимо – такава заповед няма подписвана от министъра;

в) едно решение е нищожно, когато има други влезли в сила съдебни актове, които му противоречат – съдията не може да каже, дори чрез тълкуване, кой от двата екземпляра на заповедта да се изпълнява;

г) едно решение е нищожно, когато ответникът си...