Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила на 27.10.2015 г. касационна жалба от С. Д. Д. – председател на Общински съвет Д. против Решение № 256 / 14.10.2015 г. по адм. дело № 318/2015 г. на Административен съд - Хасково. Касаторът счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която се прогласява нищожност по отношение на т. 2 от същото – дава предварително съгласие за започване на процедура по придобиване на имот държавна собственост в землището на [населено място], а именно – 036005 и 036011 с НТП “широколистна гора”. Заявява, че доколкото в тази му част решението реално не придобива, не разпорежда, не отчуждава общинска собственост, същото не следва да се приема с квалифицирано мнозинство, а с обикновено мнозинство и не попада в хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Според него формалното приемане на решението по отношение на тази точка 2 за решение за придобиване, е неаргументирано и не почива нито на събраните доказателства, не кореспондира и със самия текст на приетото решение в тази му част. Моли съдебното решение да бъде отменено в частта му относно т. 2 и т. 4 от Решение № 1681/30.04.2015 година.

Ответникът – Областен управител на Област с административен център [населено място], не взема отношение по касационната жалба.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна. Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК.

Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Общински съвет Д. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 19.10.2015 г., подписана е от представляващия колективния административен орган като страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът констатира следното:

С решение № 256 от 14.10.2015 г. по административно дело № 318/2015 година, в производство по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 1681, прието с Протокол № 45 от 30.04.2015 г. на Общински съвет – Д..

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че направеното от Областния управител на Област – Х. оспорване е основателно. Посочил е, че в първа точка от оспореното решение се обективира “предварително съгласие” за промяна на предназначението на конкретно изброени имоти – публична общинска собственост, от начин на трайно ползване “пасище, мера” в имоти с начин на трайно ползване “др. селскостопанска територия”. Според посоченото в решението правно основание – чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ, общинският съвет приема решение за изразяване на предварително съгласие за промяна на предназначението по ал. 3 (в която са предвидени в пет точки случаите, при които се допуска по изключение промяна на предназначението) и за учредяване на правата по ал. 4, с мнозинство две трети от общия брой на общинските съветници, при спазване на специалните закони и на нормативите за поддържане на резерв от постоянно затревени площи, както и при условие, че не е налице недостиг на земи за нуждите на животновъдството. Съдът е констатирал, че при гласуване на решението е следвало да бъде спазено изискването за квалифицирано мнозинство, а в случая общият брой на съветниците в общинския съвет е 33-ма, при което валидно решение би било взето, ако “за” гласуват най-малко 22-ма общински съветници, а в случая гласовете “за” са 15 и в частта му по т. 1 на практика няма прието решение и доколкото привидно се създава впечатление, че такова е прието, съдът е счел, че следва да прогласи същото за нищожно. Относно втора точка на оспореното решение съдът е посочил, че се дава съгласие за започване на процедура по придобиване на конкретни имоти – държавна собственост, което намира нормативна опора в разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Констатирал е, че в тази му част решението е прието при наличието на кворума по чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА и изискуемото от ал. 5 поименно гласуване, но отново не е спазено регламентираното мнозинство за приемането му, защото съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА, решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17 и 20 и по чл. 21а, ал. 3 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, а при общ брой на съветниците 33-ма, това означава “за” приемане на решението да са гласували не по-малко от 17 от тях, като в случая “за” са гласували 15 общински съветници, което прави решението абсолютно недействително и в тази му част.

Така постановеното съдебно решение се явява неправилно поради погрешно квалифициране на порока при приложението на материалния закон.

При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд - Хасково е достигнал до незаконосъобразни, но като краен резултат правни изводи.

Производството е било образувано по постъпила в съда Заповед № АК-04-7 / 04.06.2015 г. с която, упражнявайки правомощието си по чл. 32, ал. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА), чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) и във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК, Областният управител на Област с административен център [населено място], ОСПОРВА Решение № 1681/30.04.2015 г., прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ, на проведено редовно заседание на 30.04.2015 г. на Общинския съвет – Д..

С това решение, взето по Протокол № 45 от 30.04.2015 г. по точка четиринадесета от дневния ред, по Докладна записка вх. № ОбС-07-141 (изх. № РД-28-220) от И. Д. – кмет на [община], Общински съвет – Д.:

„1. Дава предварително съгласие за промяна на предназначението на имоти №№ 036007, 036010, 036015, 036016 и 036017, в землището на [населено място], от имоти с начин на трайно ползване “пасище, мера” в имоти с начин на трайно ползване “др. селскостопанска територия” и определя срок на валидност на съгласието 5 години;

2. Дава съгласие за започване на процедура по придобиване на имоти, държавна собственост, в землището на [населено място], а именно имоти - 036005 и 036011 с НТП “широколистна гора”;

3. След приключване на процедурите по т. 1 и т. 2 да се започне процедура по предоставяне на имотите на Църковно настоятелство при Храм “С. И. Р.” – [населено място] и

4. Възлага на кмета осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на процедурата". Това решение е било върнато от Областния управител на Област с административен център [населено място] за ново обсъждане, но тъй като не е било разгледано от Общинския съвет – Д. в 14-дневния срок по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, е оспорено от Областния управител на Област с административен център [населено място] пред Административен съд - Хасково съгласно ал. 8 на чл. 45 ЗМСМА.

Както се каза по-горе, решението на Общинския съвет – Д. е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация) и чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи).

Изобщо не се спори, че за приемане на решение със съдържание по т. 1 (промяна на предназначението на мери и пасища), законовото изискване е мнозинство две трети от общия брой на общинските съветници. Служебно известно е на съда от адм. дело № 13698/2015 г. по описа на ВАС, че общинските съветници в Общински съвет – Д. са 33 на брой. Две трети са 22-ма, а видно от съставения протокол № 45/30.04.2015 г., в гласуването са участвали 27 общински съветници, от които при поименното гласуване “за” са гласували 15, “против” - 3 и “въздържали се” - 9, поради което решението е прието в незаконен състав. Не е спазена нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ, което води като последица незаконосъобразност във формата на унищожаемост, а не до нищожност на издадения административен акт.

В касационната жалба всъщност няма оплаквания в тази насока. Най-вероятно защото още в проведеното на 30.04.2015 г. заседание, общинският съвет и по-точно председателят му С. Д. е бил наясно със законовото положение (отразено в протокола на стр. 161), че по принцип трябва да има 2/3 от гласовете, но тъй като няма възражения от общинските съветници, приема това решение, а който иска може да го оспорва пред областния управител и пред Административния съд.

Възражението в касационната жалба касае решението на съда по точка 2 от решението на общинския съвет и по-конкретно това, с което се “дава съгласие за започване на процедура по придобиване на имоти, държавна собственост, в землището на [населено място], а именно имоти - 036005 и 036011 с НТП “широколистна гора”. От това съдържание се вижда, че се касае за даване на съгласие за започване на процедура, но не за друго – за откриване на търг, на конкурс, концесия и т. н., а за придобиване на имоти. Самият общински съвет е посочил като правно основание за издаване на решението си освен чл. 25, ал. 5 от ЗСПЗЗ, още и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. В тази хипотеза законовото изискване за приемане е с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Както вече се установи, общинските съветници в Общински съвет – Д. са 33 на брой, а половината са 17 (цяло число). В гласуването са участвали 27 общински съветници, от които при поименното гласуване “за” са гласували 15, “против” - 3 и “въздържали се” - 9, поради което решението е прието в незаконен състав. Не е спазена нормата на чл. 27, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, което води като последица незаконосъобразност във формата на унищожаемост, а не до нищожност на издадения административен акт.

В касационната жалба няма развити никакви оплаквания относно т. 4 от решението на общинския съвет № 1681/30.04.2015 г., която голословно се иска да бъде отменена, поради което не следва да се обсъжда в тази част първоинстанционното съдебно решение. Всъщност по съдържание тази точка, с която се "възлага на кмета на общината осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на процедурата", е неразривно свързана с останалите точки и няма самостоятелно значение и евентуалното й оставане в правния мир няма никакво правно значение.

С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореното пред Административен съд - Хасково решение на Общински съвет - Д. да се отмени като незаконосъобразно. Само за пълнота следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК не е включено като правомощие на Върховния административен съд да изменя съдебно решение, каквото на практика се прави в случая, а правомощието е да оставя в сила или да отменя съдебно решение, за разлика от отменения ЗВАС (ЗАКОН ЗА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД) - чл. 40, ал. 1, където съществуваше такава възможност - касационната инстанция да изменя обжалваното пред нея съдебно решение.

Разноски от страните нито са направени, нито са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 256 от 14.10.2015 г. по административно дело № 318/2015 година на Административен съд - Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 1681 от 30.04.2015 г. на Общински съвет – Д., взето по Протокол № 45 от 30.04.2015 г. по точка четиринадесета от дневния ред, по Докладна записка вх. № ОбС-07-141 (изх. № РД-28-220) от И. Д. – кмет на [община].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.