Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. П., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете М. Г. П. и двамата от гр. П. като наследници на Г. М. П. срещу решение № 1787/23.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1307/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 1600-5049/13.04.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 594/21.06.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП за определен данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2000 г. - 5, 12 лв. и лихви 3, 98 лв.; за 2001 г. - 6 789, 29 лв. и лихви 4 300, 21 лв.; за 2002 г. - 3 613, 07 лв. и лихви 1 800, 54 лв; за 2003 г. - 3 789, 35 лв. и лихви 1 402, 39 лв.; за 2004 г. - 2 076, 74 лв. и лихви 507, 23 лв. и за 2005 г. - 6 525, 22 лв. и лихви 789, 82 лв., като решението се обжалва и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касаторите съдът е приел, че техния наследодател е местно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗОДФЛ отм. , поради което попадало в кръга на данъчнозадължените лица по този закон за доходите, установени в хода на ревизията. Изложени са доводи относно приложението на Конвенцията по...