Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.К от гр. [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. Б, против решение № 1955 от 06.12.2017г. по адм. д. № 623/2017г. на Административен съд – гр. Б.д, с което е отхвърлена жалбата на М.К срещу заповед № ДК – 10 – ЮЗР – 67 от 12.05.2015г. на Началника на РДНСК Югозападен район (ЮЗР), с която е потвърден издаденият от Главния архитект на община Б.д отказ № 149 от 17.12.2014г. за издаване на акт за узаконяване на строеж „допълващо застрояване – лятна кухня“, изградена извън границите на УПИ VIII – 192, кв. 14 по плана на с. Л., община Б.д, собственост на М.К.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради нарушения на материалния закон и такива на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че са били налице предпоставките за издаване на акт за узаконяване на построената през 1986г. лятна кухня. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на РДНСК и преписката се връща на главния архитект на община Б.д за произнасяне. Претендира разноски за две инстанции.

О. Н на РДНСК – ЮЗР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

О. Г архитект на община Б.д, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна, като твърди правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално...