Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. Й. Т., чрез адв.Ст.Ч. срещу определение №3179 от 03.10.2019г., постановено по в. гр. д.№3425/2018г. по описа на Апелативен съд - София, с което в производството по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата й за намаляване на присъдените в полза на ЗД „Б. И“ АД на основание чл. 79, ал. 3 ГПК разноски.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона. Твърди, че на ответника по въззивната жалба са присъдени разноски - адв. в.ие за процесуално представителство, каквото не е осъществено.

Ответникът по жалбата ЗД „Б. И“ АД не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по в. гр. д.№3425/2018г. на САС е образувано по въззивна жалба от Г. Й. Т., чрез адв.Ст.Ч. срещу решение №1446 от 07.03.2018г. по гр. д.№10880/2016г. на СГС, І-11 състав в частта, с която са отхвърлени исковете й срещу ЗД „Б. И“ АД за сумата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева.

От страна на въззиваемата страна ЗД „Б. И“ АД са подадени списък по чл. 80 ГПК и договор с адв. М. Г. за правна защита и съдействие, изразяващи се в адвокатска защита и процесуално представителство по делото, при договорено възнаграждение в размер на 6 000 лева, платени в брой.

С молба от 22.04.2019г. въззиваемата страна ЗД „Б. И“ АД, чрез адв.Ал.И. /преупълномощен от адв.Г./ заявява, че е в невъзможност да се яви в съдебно заседание, като поддържа направените до момента възражения и оспорва въззивната жалба.

С постановеното по делото решение е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение, като на въззиваемата страна са присъдени разноски по делото - сумата 5 530 лева адв. в.ие. Съдът е уважил възражението на въззивника за прекомерност на адв. в.ие на въззиваемата страна съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, като го е намалил до минималния размер съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. в.ия.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на въззивника за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото на въззиваемата страна адв. в.ие до размера, предвиден само за подаване на отговор на въззивната жалба.

Настоящият състав на ВКС като обсъди фактите по делото и доводите на страните намира следното:

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът обаче не може да намали възнаграждението до размер по-нисък от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В конкретния случай съдът е намалил адв. в.ие, претендирано от въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но въпреки че е изложил мотиви за намаляване до минималния размер, определен с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е допуснал грешка при определяне на интереса, върху който се начислява възнаграждението. Въззивният съд е изчислил минималното адв. в.ие върху интерес от 200 000 лева, а предмет на обжалване е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата 160 000 лева /разликата над присъдените 40 000 лева до претендираните 200 000 лева/. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по дело с интерес 160 000 лева е в размер 4 730.00 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 84/2016г./.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на въззиваемата страна е следвало да се присъдят разноски за въззивното производство в размер от 4 730.00 лева, поради което и молбата на въззивника за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК е била частично основателна за сумата над 4 730.00 лева.

Необосновано е възражението на жалбоподателя, че не е осъществено процесуално представителство на въззиваемата страна, поради което следва да се присъди единствено възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба. Процесуалното представителство може да бъде осъществено и чрез депозиране по делото на писмени молби и становище, без явяване на упълномощения процесуален представител в открито съдебно заседание, като начинът на изпълнение на договора за правна защита и съдействие е вътрешен въпрос между страните и не подлежи на съдебен контрол.

С оглед изложеното, определението на САС по чл. 248 ГПК следва да се отмени частично, като се допусне изменение на решение №1200 от 21.05.2019г. по в. гр. д. №3425/2018г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на въззиваемата страна разноски до сумата 4 730.00 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3179 от 03.10.2019г., постановено по в. гр. д.№3425/2018г. по описа на Апелативен съд - София в частта, с което е оставено без уважение искането за изменение на решение №1200 от 21.05.2019г. по в. гр. д. №3425/2018г. по описа на Апелативен съд - София в частта за разноските, присъдени на ЗД „Б. И“ АД за сумата над 4 730.00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №1200 от 21.05.2019г. по в. гр. д. №3425/2018г. по описа на Апелативен съд - София в частта за разноските, присъдени на ЗД „Б. И“ АД за сумата над 4 730.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част, с която е оставено без уважение искането за изменение на решение №1200 от 21.05.2019г. по в. гр. д. №3425/2018г. по описа на Апелативен съд - София в частта за разноските, присъдени на ЗД „Б. И“ АД за сумата до 4 730.00 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.