О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 281

гр. София, 21.07.2020 година

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Б. Й ч. т. д. № 2678/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. В. П. - синдик на „Инфраструктурна компания” АД (н.) със седалище в [населено място], срещу определение № 2453 от 19.07.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2469/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 20.03.2019 г. по т. д. № 2233/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от синдика на „Инфраструктурна компания” АД (н.) искове по чл. 646, ал. 2 вр. ал. 3 и ал. 7 ТЗ, евентуално чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 вр. ал. 3 ТЗ, евентуално чл. 135 ЗЗД, по отношение на договор за преобразуване с нотариална заверка на подписите от 05.02.2018 г., сключен между „В. К” ЕООД и „Д. Т” ЕООД, въз основа на който е вписано преобразуване по партидите на дружествата в търговския регистър (вх. № 20180302155442).

В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на договора за преобразуване. Поддържа се, че макар да е трето лице, с което длъжникът „Инфраструктурна компания“ АД не е договарял, ответникът „Д. Т“ ЕООД е недобросъвестен по смисъла на чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ и същевременно е свързано лице с първия ответник „Н. Инвест“ ЕООД, с когото длъжникът е сключил договора за продажба на дружествени дялове. Излагат се доводи, че недобросъвестността на „Д. Т“ ЕООД и качеството му на свързано лице обуславят допустимост на предявените от синдика искове, насочени към установяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Инфраструктурна компания“ АД (н.) на сключения след продажбата на дяловете договор за преобразуване между „Д. Т“ ЕООД и „В. К“ ЕООД.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното определение - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са подадени отговори от ответниците по частната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно произнасянето в постановеното по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК определение № 264 от 08.07.2020 г. по ч. т. д. № 297/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.

Производството по т. д. № 2233/2018 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на С. В. П., действаща като синдик на „Инфраструктурна компания” АД (н.). С исковата молба е поискано да бъдат прогласени за недействителни на основание чл. 646, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 7 ТЗ, евентуално на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ, евентуално на основание чл. 135 ЗЗД, извършената между „Инфраструктурна компания” АД (н.) и „Н. Инвест” ЕООД продажба на 100 дружествени дяла, всеки с номинал от 5 лв., представляващи 100 % от капитала на „В. К” ЕООД, за сумата 500 лв., съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015 г., и договор за преобразуване с нотариална заверка на подписите от 05.02.2018 г., сключен между „Владение консулт” ЕООД и „Д. Т” ЕООД, с който е уговорено преобразуване чрез вливане на „Владение консулт” ЕООД в „Д. Т” ЕООД. Предявяването на исковете е обосновано с твърдения, че двете последователни сделки увреждат кредиторите на несъстоятелността на „Инфраструктурна компания” АД (н.), тъй като с тях се цели осуетяване на принудителното изпълнение върху дяловото участие на длъжника „Инфраструктурна компания” АД (н.) и на развалянето на договора за продажба на дружествени дялове по исков път.

Първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по исковете относно договора за преобразуване между „Владение консулт” ЕООД и „Д. Т” ЕООД с мотив, че синдикът няма правомощия по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяването им, тъй като длъжникът не е страна по договора и с тях не се оспорва извършено от него действие.

Сезиран с частна жалба от синдика, въззивният съд е постановил обжалваното определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото.

За да отрече допустимостта на предявените от синдика евентуално съединени искове, въззивният съд се е позовал на формирана константна практика на ВКС, в която е възприето разрешението, че фактическият състав на исковете по чл. 646, чл. 647 и чл. 135 ЗЗД определя легитимацията на страните по тях, а именно: Активно легитимирана страна е кредитор или синдикът, а когато искът е предявен от кредитор, участието на синдика е задължително; Пасивно легитимирани са страните по сделката/действието, предмет на оспорване с предявения/предявените от синдика или кредитора иск/искове; Исковете касаят случаите на относителна недействителност на сделка, извършена от длъжника, а не от трето лице, и са недопустими по отношение на сделка, по която страна не е длъжникът. Като е акцентирал върху факта, че длъжникът „Инфраструктурна компания“ АД (н.) не е страна по сключения между „Д. Т“ ЕООД и „В. К“ ЕООД договор за преобразуване от 05.02.2018 г., въззивният е споделил крайния извод на първоинстанционният съд, че предявените от синдика искове са недопустими и производството по тях подлежи на прекратяване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържат по отношение на следните въпроси, за които се твърди, че „са разрешени неправилно и в противоречие със закона от въззивния съд“ и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, евентуално - че произнасянето по тях е в противоречие с практиката в решение № 122/13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на ВКС, ІV г. о.: „1. Допустим ли е иск с пр. основание чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, предявен срещу лице, което не е страна по пряко правоотношение с несъстоятелния длъжник тогава, когато в исковата молба са наведени доводи и са представени доказателства за недобросъвестност на това лице по смисъла на чл. 646, ал. 7 от ТЗ или по чл. 647, ал. 7 от ТЗ; 2. Следва ли съдът да разгледа предявен иск с пр. основание чл. 646 ТЗ във вр. с чл. 646, ал. 7 ТЗ или чл. 647 във вр. с чл. 647, ал. 3 ТЗ срещу лице, което не е страна по сделка с несъстоятелния длъжник или такъв иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено“.

Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, ако по отношение на този въпрос са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, а не за правилността на въззивния съдебен акт, която не е предмет на преценка в стадия за селекция на касационните жалби.

Преценени в аспекта на дадените от ОСГТК на ВКС разяснения, поставените в изложението въпроси не могат да се квалфицират като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставящи допускане на въззивното определение до касационен контрол. Въпросите отразяват несъгласието на частния жалбоподател с изводите на въззивния съд, че след като длъжникът в производството по несъстоятелност „Инфраструктурна компания“ АД (н.) не е страна по договора за преобразуване, сключен между „В. К“ ЕООД и „Д. Т“ ЕООД, синдикът на „Инфраструктурна компания“ АД (н.) не е легитимиран да води искове по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ по отношение на този договор и предявените от него искове са недопустими. Следва да се отбележи, че при формиране на изводите си за недопустимост на исковете въззивният съд е изходил единствено от произтичащата от фактическите състави на чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ активна и пасивна процесуалноправна легитимация на страните в процеса, без да разсъждава дали твърдяната от синдика недобросъвестност на участниците в сделката има значение за допустимостта на исковия процес. По начина, по който са зададени, въпросите предполагат отговор правилно или неправилно съдът е отрекъл допустимостта на предявените от синдика искове по съображения, че длъжникът в производство по несъстоятелност не е страна по договора за преобразуване. Правилността на решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за недопустимост на исковете, би било възможно само след допускане на определението до касационно обжалване, но не и по повод на преценката налице ли е общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Относимостта на въпросите към правилността на определението е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване, в какъвто смисъл са указанията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение.

Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и отсъствието на допълнителните предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с които е обосновано приложното поле на касационния контрол.

За да аргументира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, частният жалбоподател се е позовал на практиката в решение № 122/13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на ВКС, ІV г. о. Решението е постановено след допуснато касационно обжалване по въпросите дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД последваща сделка с имущество на длъжника, без да се обяви за относително недействителна първоначалната увреждаща сделка; представлява ли предявяването и уважаването на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първоначалната увреждаща сделка условие за допустимост на иска за обявяване на относителна недействителност на последващата сделка или е предпоставка за основателността му; с оглед на връзката между двете оспорвания трябва ли същите да бъдат разгледани в едно производство или е допустимо това да стане в отделни производства. Посочените въпроси са включени впоследствие в предмета на тълкувателно дело № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, приключило с приемане на тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. Формираната с цитираните актове практика на ВКС касае приложението на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД и не дава отговор на формулираните в изложението въпроси относно допустимостта на специалните искове по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, предявени от синдика на „Инфраструктурна компания“ АД (н.) по отношение на договора за преобразуване, в който длъжникът в производство по несъстоятелност не участва като страна. Поради това, че не съдържа произнасяне по поставените в настоящото производство въпроси, решението по гр. д. № 5533/2015 г. на ВКС, ІV г. о., не доказва противоречие, релевантно за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По приложението на разпоредбите на чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ е създадена трайна и непротиворечива практика на ВКС, в която е изяснено кои са активно и пасивно легитимираните страни в производствата по искове с предмет действия и сделки, попадащи под режима на чл. 646 ТЗ, респ. чл. 647 ТЗ. Съществуващата практика е в смисъл, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от длъжника в производство по несъстоятелност и осъществяват фактически състав от кръга на уредените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. От обстоятелствата, че сделката или действието са извършени от длъжника и засягат имущество от масата на несъстоятелността, произтича и признатата с чл. 649 ТЗ активна легитимация за синдика да предявява двете категории искове за защита интересите на всички кредитори на несъстоятелността. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ.Чят жалбоподател не е обосновал необходимост от промяна на разглежданата практика на ВКС, с която въззивният съд е мотивирал изводите си за недопустимост на предявените от синдика искове. Поради това и съобразявайки разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че поставените в изложението въпроси не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Неоснователно е искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага определението да е постановено при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Определението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, е от значение за правилността на въззивния акт и подлежи на преценка само при осъществяване на същинския касационен контрол след допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Частният жалбоподател е обосновал очевидната неправилност с доводи за неправилен анализ на фактите и доказателствата от страна на въззивния съд, а тези доводи са несъвместими с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява определението на въззивния съд като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу определение № 2453 от 19.07.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2469/2019 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: