Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу решение № 1302/01.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1506/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221715002138-091-01 / 15.10.2015 г.,издаден от Б. Н. Н. - началник сектор „Ревизии” възложил ревизията и А. Г. Ч. главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, който е потвърден и изменен с Решение № 1959/23.12.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, в частта по установените данъчни задължения по ЗКПО за 2012 г данък в размер на 38, 46 лв., за 2013 г. данък в размер на 1 612.21 лв., за 2014г. данък в размер на 3 513.55 лв., ведно с лихвите върху тези главници. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора правилно съдът е приел, че при ревизията е установено и това е посочено изрично и в решението на горестоящия административен орган на стр. 13, че дружеството притежава автомобили „Ф. П", „Ситроен", „М. Б", „Ф. Т". Неправилно обаче е приел съдът, че не са доказани разходите за гориво, тъй като съгласно чл. 10, ал .6 от ЗКПО за доказването им се изисква само и единствено касова бележка от касов апарат. Неправилно било прието, че върху този разход се дължи данък според разпоредбите на ЗКПО. Неправилно е приел съдът, че този данък е данък върху разходите, но предвиден в ЗКПО, поради което съдът приел, че правилно е възложена ревизия на дружеството за установяване на задължения по ЗКПО. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът...