Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. И. С., в качеството му на управител на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [община]

, [улица], срещу Решение № 7005 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 9593/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

Касаторът счита съдебното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК и излага подробни съображения в тази посока. Иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответникът по касация – Министърът на здравеопазването, чрез процесуалните си представители, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е Заповед № РД-10-14 от 05.08.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която на осн. чл. 51, ал. 1, т. 3, предл. първо и ал. 2 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) (ЗЛЗ) и чл. 5, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, във връзка с присъда № 16 от 14.03.2014 г., постановена по НОХД № 112/2013 г. на Разградския окръжен съд е отнето разрешението на [фирма] със седалище [населено място], за осъществяване на лечебна...