Р Е Ш Е Н И Е № 116

гр.София,

17.05.2022г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:В. Р.

Членове: Г. М.

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3897 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Обжалвано е решение от 19.06.2021г. по гр. д.№54/21 ОС В.Търново, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса : кой следва да докаже съществуването на безопасни условия за изпълнение на трудовите задължения и какви са причините, които могат да породят обективна невъзможност за изпълнение на същите с оглед преценката за наличие на нарушение по чл. 187, т. 1 КТ, обуславящо дисциплинарно наказание „уволнение”.

Жалбоподателят – М. И. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение.

Ответникът- „Поделение товарни превози” - Г. О. чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който са изложени съображения за недопускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, е като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от М. И. срещу „Товарни превози”- Г. О. искове по чл. 344,

ал. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 188, т. 3, чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро КТ, със заповед No ЛС27/04.05.2020г. на директора на предприятието – работодател, възстановяване на предишната му работа на длъжността „ПМЛ“ и за заплащане на сумата 5200 лева, представляваща обезщетение затова, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г., за сумата 1800 лева, обезщетение за периода от 26.08.2020г. до 12.11.2020г. разлика за получавано по-ниско трудово възнаграждение в резултат на незаконното уволнение, заедно със законната лихва, както и иск за отмяна на наложено му със Заповед No ЛС - 25/27.04.2020 г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ . Решението в частта му, с която е отхвърлен иск за отмяна на наложено му със Заповед No ЛС - 25/27.04.2020 г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е влязло в законна сила.

Установено е, че ищецът е работил в ответното „Поделение товарни превози“ ЕООД на длъжност помощник - машинист, локомотивен“.

Констатирано е, че на 13 април 2020 г., след като се запознал с предстоящата му по график нова смяна за 14.04.2020 г., ищецът е разговарял с дежурния депо майстор 7 часа преди началото й и го е уведомил, че поради натоварването, което е имал при обслужването на специалния влак на 11 април и извънредния влак на 09 април, не се чувства бодър и отпочинал да поеме тази смяна и няма да се яви .

Установено е, че работодателят наложил със Заповед No ЛС -25/27.04.2020 г./ връчена му на 30.04.2020 г./ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Установено е, че ищецът е отказал да изпълни на 23.04.2020 г. възложената му по сменен график /съгласно Ежедневен план за служба на машинистите от 22.04.2020 г./ работа - обслужване на влак No 30642 от Синдел - разпределителна до гара Карнобат и влак No 30651 по обратното направление .

Констатирано е, че със Заповед No 16-27/04.05.2020 г./връчена му на 12.05.2020 г./ на директора на поделението му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. чл. 188, т. 3, чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро КТ.

Съдът е приел, че отказът на ищеца да изпълни на 23.04.2020 г. възложената му по сменен график /съгласно Ежедневен план за служба на машинистите от 22.04.2020 г./ работа - обслужване на влак No 30642 от Синдел - разпределителна до гара Карнобат и влак No 30651 по обратното направление, след като се е явил на първата гара, е факт на тежко дисциплинарно нарушение, санкционирано с издадената Заповед No 16-27/04.05.2020г. /връчена му на 12.05.2020 г./ на директора на поделението.

Прието е, че тежестта му се определя от настъпилата неблагоприятна за работодателя последица: поради отпадане от движение на двата влака не са извозени по предвиденото им местодоставяне 18 празни вагон – цистерни от гара Синдел до гара Дружба и 14 пълни с дизелово гориво вагон - цистерни от гара Карнобат до гара Варна - товарен парк.

Съдът е приел, че твърденията, за натрупана умора поради неосигуряване на необходимите условия за изпълнение на трудовите му задължения се оборват от обстоятелствата, че помещението за почивка на локомотивните бригади представлява наето жилище със санитарен възел и отоплителни тела, в което е направен ремонт през 2019 г. и е било напълно битово пригодно по предназначение ; по разписание товарен влак No 30642, който ищецът е трябвало да обслужи, потегля в 03.10 часа, а не в 01.40 часа; подписал се е в 01.40 часа в книгата за инструктаж, при което писмено е декларирал, че се чувства бодър и отпочинал ; разполагал е с достатъчно време за почивка между отработените от него смени преди да се яви на работа на 23.04.2020 г. , като от последната му отработена на 21.04.2020 г. смяна до въпросната неотработена е имал на разположение 31 часа и 20 минути.

Обективният факт на отказ на ищеца / признат още в исковата молба и установен от доказателствата/ на 23.04.2020 г. да извърши възложената му по сменен график / съгласно Ежедневен план за служба на машинистите от 22.04.2020 г./ работа - обслужване на влак No 30642 от Синдел - разпределителна до гара Карнобат и влак No30651 по обратното направление, макар и да се е явил на първата гара с изпълнително намерение, както и факта на напускането му на мястото, където трябва да е на разположение на работодателя, преди да изтече времето на смяната му, съдът е счел, че сочи на пряко неизпълнение на трудовите му задължения, произтичащи от нормите на чл. 124, чл. 126, ал. 1, т. 1 , пр. 2-ро и т. 4 КТ/ да бъде на работното си място до края на работното време и да изпълнява възложената му работа/ и следователно съставлява сбор от две нарушения на трудовата дисциплина – чл. 187, т. 1, пр. 2-ро /преждевременно напускане на работа/ и т. 3, пр. 1-во / неизпълнение на възложената му работа/ КТ.

Обстоятелството, че ищецът се е подписал без никакви забележки в двете книги за инструктаж, водени от депо майстора на структурно звено на БДЖ съдът е приел като доказателство, че ищецът е направил изявление за знание / декларирал е /, че преди началото на смяната е бодър и отпочинал, тъй като неговите имена и подпис са поставени под текста в т. 5 на книгите: „Декларирам с подписа си, че съм бодър, отпочинал и че не съм употребил алкохол или други упойващи вещества“. Оплакването на ищецът, че не се подписал като инструктиран на сочената дата, а на предната - 22.04.2020г., съдът е приел за неоснователно, тъй като предния ден ищецът не е бил на смяна, а вписването в книгите преди имената и подписите на служителите е достатъчно ясно / и неоспорено пред първоинстанционння съд/ , за да се види, че се отнася за лицата от денонощните смени на 22/23.04. 2020 г.

Прието за установено, че наказанието е наложено в предвидения от закона срок и са изискани обяснения от работника, преди уволнението.

По тези съображения съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са неоснователни.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: кой следва да докаже съществуването на безопасни условия за изпълнение на трудовите задължения и какви са причините, които могат да породят обективна невъзможност за изпълнение на същите с оглед преценката за наличие на нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, обуславящо дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че на така поставения за разглеждане въпроса следва да се даде следния отговор:

Задължение на работодателя е да докаже, че е осигурил безопасни условия за изпълнение на трудовите задължения, а работникът или служителят е този който следва да докаже съществуването на обективни причини за неизпълнение на същите, в който случай няма да е налице нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като законодателят е счел, че само ако нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ отговаря и на посоченото в чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, тогава то е достатъчно тежко, за да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, но и в този случай е дадена възможност на работодателя с оглед на конкретните обстоятелства да не наложи дисциплинарно наказание уволнение. Обратното, а именно, ако нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ не покрива критериите по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ не може да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Разпоредбата на чл. 275 от Кодекса на труда задължава работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, и регламентира, че държавната политика в тази област се осъществява от органите на изпълнителната власт. При липса на специална нормативна уредба на правилата за безопасност на труда в предприятията следва по аналогия да се приложат правилата, отнасящи се до подобни случаи. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и тя следва да се основава на констатираните нарушения на трудовата дисциплина и възможните неблагоприятни последици както за работника, така и за работодателя при полагане на труд в нарушение на правилата за безопасност.

При така дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема, че обжалваното въззивно решение като неправилно следва да се отмени. Настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия.

Въззивният съд приемайки, че работникът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина не е взел предвид разпоредбите на Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт. В чл. 11 от същата се посочва, че всеки работещ в железопътния транспорт е длъжен да се грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на други лица, засегнати от неговата дейност, в съответствие с изискванията на тази наредба, нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, нормативните актове за железопътния транспорт и инструкциите на работодателя, а чл. 13, ал. 2 изрично предвижда, че работодателят или съответното длъжностно лице носи отговорност за това да не допускат до места със сериозна опасност за живота и здравето лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Съдът е приел, че обстоятелството, че ищецът се е подписал без никакви забележки в двете книги за инструктаж, водени от депо майстора на структурно звено на БДЖ, е достатъчно като доказателство, че е направил изявление за знание / декларирал е /, че преди началото на смяната е бодър и отпочинал, но не е отчел обстоятелството, че по разписание товарен влак No30642, който ищецът е трябвало да обслужи, потегля в 03.10 часа, а не в 01.40 часа, когато той се е подписал в книгата за инструктаж, при което обективното му здравословно състояние би могло значително да се е променило. Работодателят не е представил доказателства, че след отказа на работника да изпълни задълженията си поради преумора, е извършил надлежна проверка за да се увери, че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя ще бъде предотвратена. При това нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ за да съставлява основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение трябва да е извършено три пъти, а не само веднъж както е в конкретния случай.

Ето защо предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважат, като дисциплинарното наказание уволнение следва да се отмени като незаконосъобразно, работникът следва да се възстанови на заеманата отпреди уволнението длъжност „ПМЛ“ , като работодателят бъде осъден да му заплати и сумата 5200 лева, представляваща обезщетение затова, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г., както и сумата 1800 лева, обезщетение за периода от 26.08.2020г. до 12.11.2020г. разлика за получавано по-ниско трудово възнаграждение в резултат на незаконното уволнение.

С оглед разпоредбите на чл. 78 и чл. 80 ГПК на жалбоподателят не следва да бъдат присъждани разноски по делото.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 19.06.2021г. по гр. д.№54/21 ОС В.Търново, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Отменя дисциплинарното наказание уволнение, наложено на М. И. Й., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 188, т. 3, чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2- ро КТ , със заповед № ЛС- 27/04.05.2020г. на директора на „ Поделение за товарни превози”- Г. О.

ВЪЗСТАНОВЯВА М. И. Й. на заеманата преди уволнението работа на длъжността „помощник-машинист, локомотивен”, в звено „Експлоатация“ на локомотивно депо - Русе, „Поделение товарни превози”- Г. О.

ОСЪЖДА „Товарни превози”- Г. О. да заплати на М. И. Й. сумата 5200 лева, представляваща обезщетение затова, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г., както и сумата1800 лева, обезщетение за периода от 26.08.2020г. до 12.11.2020г.- разлика за получавано по-ниско трудово възнаграждение в резултат на незаконното уволнение, заедно със законната лихва считано от 27.05.2020г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: