2

№ 202

гр.София,

15.06.2022 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:В. Р.

Членове: Г. М.

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3897 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 247, ал.1 ГПК.

Обжалвано е решение от 19.06.2021 г. по гр. д. № 54/2021 г. на ОС – В. Т. което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 – 3 КТ.

С определение от 14.03.2022г. ВКС е допуснал касационно обжалване и с решение от17.05.2022г. е отменил решение от 19.06.2021г. по гр. д.№54/21 ОС – В. Т. и е решил спора по същество като е отменило дисциплинарното наказание уволнение, наложено на М. И. Й., извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.1, пр.2- ро КТ , със заповед № ЛС- 27/04.05.2020г. на директора на „ Поделение за товарни превози”- Г. О. възстановил го е на заеманата преди уволнението работа на длъжността „помощник-машинист, локомотивен”, в звено „Експлоатация“ на локомотивно депо - Русе, „Поделение товарни превози”- Г. О. и „Товарни превози”- Г. О. е осъдено да заплати на М. И. Й. сумата 5200 лева, представляваща обезщетение затова, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г., както и сумата 1800 лева, обезщетение за периода от 26.08.2020г. до 12.11.2020г.- разлика за получавано по-ниско трудово възнаграждение в резултат на незаконното уволнение, заедно със законната лихва считано от 27.05.2020г.

С молба от 23.05.2022 г. процесуалният представител на „Поделение за товарни превози“- Г. О. е поискал да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 17.05.2022 г. като се заличат думите „заедно със законната лихва считано от 27.05.2020г.“, тъй като ищецът не е претендирал да му бъде присъдена законната лихва върху претендираната сума.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Молбата е основателна.

Настоящият състав констатира, че в диспозитива на отменителното си решение е постановил, че „ОСЪЖДА „Товарни превози”- Г. О. да заплати на М. И. Й. сумата 5200 лева, представляваща обезщетение затова, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г., както и сумата 1800 лева, обезщетение за периода от 26.08.2020г. до 12.11.2020г. - разлика за получавано по-ниско трудово възнаграждение в резултат на незаконното уволнение, заедно със законната лихва считано от 27.05.2020г.“ Видно от мотивите на решението съдът не се е произнасял по искане за присъждане на лихва за забава. Настоящият състав счита, че в случая е налице разминаване между формираната и изразената воля на съда в диспозитива относно дължимостта на лихва за забава върху присъдените обезщетения. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 247 ГПК следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 17.05.2021г. по гр. д. № 3897/2021 г. като на лист шести, редове тридесет и първи и тридесет и втори в диспозитива на решението след израза „незаконното уволнение“ НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ израза „заедно със законната лихва считано от 27.05.2020г. „

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 17.05.2022 г. по гр. д. № 3897/2021 г. по описа на ВКС като на лист шести, редове тридесет и първи и тридесет и втори в диспозитива на същото след израза „незаконното уволнение“ НЕ СЕ ЧЕТЕ израза „заедно със законната лихва считано от 27.05.2020г.“

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: