Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за финансов надзор, гр. С., ул. Будапеща“ №16 срещу Решение №4 от 04.01.2021 г. на Административен съд - София област по административно дело №584/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №349-ИП от 21.05.2020 г. на Комисията за финансов надзор, с което на основание чл. 15, ал. 7 от ЗПФИ (ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ) е отказано да бъде одобрена Т.П за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник „Финансова къща Евър“ АД и преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Комисията за финансов надзор, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага фактите по делото и счита за неправилен извода на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради недаването на възможност на Т.П да участва в административното производство и несъбирането на всички относими доказателства, водещи до необоснованост на оспорения акт и нарушение на материалния закон.

Сочи, че производството е образувано по искане на „Финансова къща Евър“ АД и то е участвало в производството. Сочи, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Закон за пазарите на финансовите инструменти (ЗПФИ) изискването на допълнителни документи е само когато представените са непълни или е необходима допълнителна информация, които хипотези в случая не са били налице.

Неправилен счита извода на съда за недоказаност на непригодността на г-жа Пенкова за член на съвета на директорите. Позовава се на чл. 13, ал. 1 ЗПФИ, на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1943 на Комисията от 14 юли 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за информацията и изискванията за издаване на лиценз на инвестиционен посредник (Делегиран регламент 2017/1943) и на Насоките за оценка на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции на Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (Насоките) и счита, че в административното производство са събрани достатъчно данни, които доказват извода на органа за липса на нужната репутация на г-жа Пенкова. Прави анализ на доказателствата и на функциите, които г-жа Пенкова е изпълнявала в дружеството, на което са издадени наказателни постановления.

Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-жа Пенкова. Претендира направените по делото разноски. При условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). Касаторът се представлява от пълномощник И.Г.

2. Ответникът по касационната жалба – Т.П, счита същата за неоснователна.

Счита за правилен извода на съда за нарушение на чл. 61, ал. 1 АПК, както и за постановяване на акта, без да са поискани допълнителни обяснения или документация с оглед на чл. 15, ал. 3 ЗПФИ и без да събрани всички относими доказателства.

За правилен счита извода на съда за липса на доказателства за непригодността й да бъде член на управителния орган на „Финансова къща Евър“ АД. Прави анализ на относимостта на издадените наказателни постановления и приетата по отношение на нея непригодност.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. М.В-Иванова, Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. „Финансова къща Евър“ АД притежава лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник и е вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН).

2. На 15.04.2020 г. на извънредно общо събрание на акционерите на „Финансова къща Евър“ АД е взето решение за избиране на Т.П за член на съвета на директорите.

3. На 22.04.2020 г. „Финансова къща Евър“ АД подава в Комисията за финансов надзор заявление за одобрение на избрания член на съвета на директорите като представя: автобиография, копие от трудовата книжка, от която е видно, че в периода 03.2014 г. – 01.2019 г. е заемала длъжността ръководител на отдел „Вътрешен одит“ в инвестиционен посредник „Трейдинг 212“ ЕООД, препоръка от управителя на „Трейдинг 212“ ЕООД.

4. На 20.05.2020 г. с управителя на „Трейдинт 212“ ЕООД е проведен телефонен разговор във връзка с дейността на г-жа Пенкова, отразен в констативен протокол №Р-04-82.

5. В хода на административното производство органът извършва проверка и установява, че за периода 03.2014 г. – 01.2019 г. на „Трейдинг 212“ ЕООД са установени с нарочни актове множество несъответствия и дадени препоръки, които не са изпълнени - установено при извършена втора проверка, което е наложило издаването на констативен протокол №Р-04-50 от 21.06.2019 г. и съставени четири акта за установяване на административни нарушения, въз основа на които са издадени наказателни постановления, които не са влезли в сила, като нарушенията са свързани с дейността на г-жа Пенкова.

6. На 21.05.2020 г., с Решение №349-ИП, Комисията за финансов надзор, на основание чл. 15, ал. 7 ЗПФИ и чл. 3, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗКФН отказва да одобри г-ж Пенкова за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник „Финансова къща Евър“ АД. За отказа органът се е позовал и на т. 73, 74, 75 и 189 от Насоките. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, но при допуснато осъществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като на г-жа Пенкова не е дадена възможност да участва в административното производство.

Съдът приема, че органът не е доказал липсата на пригодност на г-жа Пенкова, тъй като е основал изводите си на наказателни постановления, издадени на друго лице и невлезли в сила, без да е установена ролята й във връзка с издаването. Позовава се на т. 73 от Насоките и счита, че органът не е представил обективни и доказуеми основания, въз основа на които да се предлога липса на добра репутация за г-ж Пенкова.

С оглед на горното прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, но недопустимо.

Недопустимо е това съдебно решение, което съдът е постановил въпреки липсата на абсолютна процесуална предпоставка за неговото произнасяне или при наличие на абсолютна процесуална пречка за това.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство е правото на оспорване на лицето, което е сезирало съда.

Правото на оспорване е конституционно установено - чл. 120, ал. 2 от Конституцията, и доразвито в чл. 147, ал. 1 АПК. Съгласно двете разпоредби право на оспорване имат лицата, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати (застрашени или нарушени) и за които той поражда задължения.

Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционния съд в Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. - то се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като "Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси".

Засягането трябва да е правно, т. е. на установени в правото субективни права или законни интереси, а не на всеки интерес. З. трябва да е лично, т. е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване. И засягането трябва да е пряко, т. е. засягането (и в двете му форми - нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт, това значи отмяната на акта да доведе до удовлетворяване на правния интерес на оспорващия. Тези изисквания трябва да са осъществени кумулативно, за да е налице право на оспорване.

Какво показват фактите по делото

С решение №349-ИП Комисията за финансов надзор отказва да одобри г-жа Пенкова за член на съвета на директорите на „Финансова къща Евър“ АД.Стелно това, което актът разпорежда е, че г-жа Пенкова не може да бъде член на съвета на директорите на това дружество. Заявител на искането за одобрение на г-жа Пенкова е самото дружество, защото само то има правото да формира валидно воля кое физическо лице да бъде член на неговия съвет на директорите. Физическо лице, което и да е то, не може само защото иска да бъде член на съвета на директорите на едно дружество.

Вярно е, че предмет на оценка в акта по чл. 15, ал. 7 ЗПФИ са качествата на физическото лице, но тези качества не се оценяват по принцип, а само и единствено с оглед на искането да бъде член на съвета на директорите на конкретното дружество. Това прави адресат на акта само дружеството, не и физическото лице.

В случая дружеството не е обжалвало Решение №349-ИП и по отношение на него актът е влязъл в сила. Това значи, че дружеството е приело невъзможността г-жа Пенкова да бъде член на неговия съвет на директорите. С оглед на това няма как по жалба на г-жа Пенкова да се допусне отмяна на акт, който дружеството е приело и не е обжалвало и който за него е влязъл в сила. Отмяната на Решение №349-ИП и задължаването на органа да издаде нов акт в съответствие с дадените му указания би значело, ако доведе до издаване на акт, с който г-жа Пенкова се одобри за член на съвета на директорите, да се задължи акционерното дружество да приеме за член на съвета на директорите лице, за което вече има влязъл в сила акт, с който не е одобрено, т. е. лице, което това дружество е приело, че няма да бъде член на неговия съвет на директорите.

Изложеното сочи, че за г-жа Пенкова не е налице право на оспорване, защото макар в мотивите на оспорения акт да се обсъждат нейни професионални качества, не тя е субектът, който иска тя да бъде одобрена. Оценката за професионалните качества на г-жа Пенкова, дадени в мотивите на оспорения акт, нямат задължителна и изпълнителна сила. Такава има само разпоредителната част на решението. И макар житейски желанието на г-жа Пенкова да обори констатациите на органа относно нейната репутация при влезлия в сила акт на органа по отношение на дружеството това няма как да бъде постигнато, защото носителят на волята тя да бъде член на съвета на директорите е приел, че тя няма да бъде член на неговия съвет на директорите. Оборването на констатациите на органа не може да задължи дружеството да приеме г-жа Пенкова за член на директорите, защото това би значело с административен акт да се замести волята на дружеството да формира управителния си орган, а с оглед на чл. 221, т. 4 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) това е единствено в компетентността на общото събрание.

С оглед на горното, като е постановил съдебно решение при липса на право на оспорване първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение. Съдът следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на Комисията за финансов надзор направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 70, 00 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на по 100, 00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №4 от 04.01.2021 г. на Административен съд - София област по административно дело №584/2020 г.

ОСЪЖДА Т.П, гр. С., [адрес] да заплати на Комисията за финансов надзор, седалище и адрес гр. С., ул. „Будапеща“ №16 270, 00 (двеста и седемдесет) лв. разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело №1956/2021 г. на Върховния административен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.