Установителен иск * джиро * поименни акции * временни удостоверения * каузално отношение * договаряне сам със себе си

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

София, 14.01.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 20.10 2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Л.Златкова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 1834 /2014 година,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 263 от 17.02.2014 год., по т. д.№ 4713/2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 16.08.2013 год., по т. д.№ 5603/2012 год. е отхвърлен, като неоснователен, предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу Т. А. В. и “А. Ц.” АД, гр.София положителен установителен иск, основан на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 564, ал. 2 ГПК за признаване на установено, че ищецът притежава правата върху удостоверение № 104, инкорпориращо право върху 400 000 поименни акции с право на глас, с номинална стойност на всяка от тях в размер на 1 лв. и обща стойност 400 000 лв. от капитала на ответното акционерно дружество.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на правните и фактически изводи на въззивния съд, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Позовавайки се на абстрактния характер на джирото, като едностранна правна сделка и упражняваната фактическа власт върху процесното временно...