Производството е по чл. 250 и чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 13 222/08.12.2015 г. от Т. Г. Т., действащ като [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител В. П. от АК [населено място], с искане за допълване на решение № 146 от 13.11.2015 г. по т. д. № 2 687/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Моли съдът да се произнесе по касационната жалба и по отношение на потвърдителната част от въззивно решение № 186/26.03.2014 г. по в, т. д. № 1 270/2013 на Апелативен съд [населено място] като [фирма] [населено място] като бъде осъдено да заплати на молителя сумата от 8 586, 75 лв. – главница, представляваща разликата между присъдената сума от 31 413, 25 г. и предявената претенция от 40 000 лв., ведно със законоустановената лихва от предявяване на исковата молба – 11.01.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 005, 51 лв. – мораторни лихви за времето от 14.10.2009 г. до 11.01.2012 г., представляващи разлика между присъдената мораторна лихва от 7 336, 89 лв. и претенцията по касационната жалба, съгласно заключението на вещото лице, от 9 342, 40 лв.”. С молбата е направено е искане за тълкуване на постановеното от Върховен касационен съд решение по чл. 290 ГПК.

Ответната страна по молбата - [фирма] [населено място] е изразила становище за неоснователност на молбата. Моли да й бъдат присъдени съдебни разноски за настоящото производство, представляващи юрисконсулско възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1-4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на молбата за тълкуване на решението по чл. 251 ГПК са наведени доводи, че същата е процесуално недопустима, тъй като постановеното решение вече е изпълнено. В подкрепа на твърденията си дружеството е представило платежно нареждане за сумата от 57 794, 57 лв., от което е видно, че банковата сметка на молителя е заверена с посочената сума.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното:

Производството по т. д. № 2 687/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отд. е образувано по касационна жалба от Т. Г. Т., действащ като [фирма] [населено място]. С определение № 257 от 20.05.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 186 от 26.03.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по т. д. №1270/2013 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 236 от 13.06.2013 г. по т. д. № 45/2012 г. на ОС-С. З. и вместо него е постановено друго, с което отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. София за сумата от 31 413, 25 лева -застрахователно обезщетение по имуществена застраховка сключена с полица № 120308019893 за причинени вреди при ПТП на 13.01.2009 на товарен автомобил-влекач, м. „Волво” модел ФХ12 с рег. [рег. номер на МПС], както и този за мораторна лихва в размер на 7 336, 89 лева за периода 14.10.2009 г. до 11.01.2012 г.

С решение № 146 от 13.11.2015 г. по т. д. № 2 687/2014 г. състав на ІІ т. о. на ВКС е отменил въззивно решение № 186 от 26.03.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по т. д. №1270/2013 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 236 от 13.06.2013 г. по т. д. № 45/2012 г. на ОС-С. З. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] [населено място] за сумата от 31 413, 25 лева-застрахователно обезщетение по имуществена застраховка сключена с полица № 120308019893 за причинени вреди при ПТП на 13.01.2009 на товарен автомобил-влекач, марка „Волво” модел ФХ12 с рег. [рег. номер на МПС], както и този за мораторна лихва в размер на 7 336, 89 лева за периода: 14.10.2009 г. - 11.01.2012 г., както и в съответната част за разноските. Със същото се осъжда [фирма] [населено място] да заплати на Т. Г. Т. [ЕГН], действащ като [фирма]– [населено място] сумите от: 31 556, 25 лева-застрахователно обезщетение на основание чл. 193 КЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 11.01.2012 година до окончателното плащане, както и сумата от 7 336, 89 лева на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 14.10.2009 до датата на предявяване на иска-11.01.2012 г.

По допускане касационна проверка на въззивното решение, касационният съд се е произнесъл с определение № 257 от 20.05.2015 г., с което е допуснал да се извърши такава на въззивното решение само в частта, с която отменено частично първоинстанционното решение № 236 от 13.06.2013 г. по т. д. № 45/2012 г. на ОС-С. З. и вместо него е постановено друго, с което отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] [населено място] за сумата от 31 413, 25 лева-застрахователно обезщетение по имуществена застраховка сключена с полица № 120308019893 за причинени вреди при ПТП на 13.01.2009 на товарен автомобил-влекач, м. „Волво” модел ФХ12 с рег. [рег. номер на МПС], както и този за мораторна лихва в размер на 7 336, 89 лева за периода 14.10.2009 г. до 11.01.2012 г.

По отношение на отхвърлителната част на въззивното решение за разликата между присъдената сума от 31 413, 25 лв. до предявения размер от 40 000 лв. – главница и разликата между сумата от 7 336, 89 лв. до предявения размер от 11 560 лв. – мораторна лихва върху главното задължение не е допусната касационна проверка. Искането за допълване в тези части на определението по чл. 288 ГПК е следвало да се направи в едномесечен срок от постановяване му. При липсата на сезиране на ВКС с молба за допълване на това определение, предмет на касационна проверка на въззивното решение по чл. 290 ГПК е станала само тази чакст от въззивното решение, по която ВКС е допуснал касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК. По тази част съдът се е произнесъл с решение № 146 от 13.11.2015 г., поради което то не подлежи на допълване и следователно молбата е неоснователна.

По отношение на искането за тълкуване на постановеното от ВКС решение по реда на чл. 290 ГПК, в тази част й молбата е също неоснователна. С разпоредбата на чл. 251 ГПК законодателят е регламентирал възможността споровете по тълкуване на влязло в сила решение да се разглеждане от съда, който го е постановил. С ал. 2 на цитираната норма изрична е предвидена забрана да се иска тълкуване след като решението е изпълнено, какъвто е настоящия случай, видно от представеното платежно нареждане от [фирма] приложено към отговора на молбата за тълкуване.

Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Г. Т., действащ като [фирма] [населено място] за допълване и тълкуване на решение № 146 от 13.11.2015 г. по т. д. № 2 687/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: