О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5217

[населено място], 14.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1002 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавна психиатрична болница - Пазарджик, ЕИК:[ЕИК], срещу Решение № 452/18.12.2023 г. по в. гр. д. № 711/2023 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е потвърдено Решение № 757/30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 32/2023 г. по описа на РС – Пазарджик. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Й. М. Г., ЕГН: [ЕГН], извършено със Заповед № 15/07.12.2022 г., издадена от директора на Държавна психиатрична болница – Пазарджик, ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност „главна медицинска сестра“, а на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ ответникът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 07.12.2022 г. до 07.06.2023 г. в размер на 17 040.00 лв., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Й. М. Г. е подала отговор, в който...