Решение №3308/25.03.2015 по адм. д. №5528/2014 на ВАС, докладвано от съдия Аглика Адамова

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. П. срещу решение 601/05.03.2014г., постановено по адм. д. 786/2013г. по описа на Административен съд гр. П., ХV-и състав, с което е отменен Ревизионен акт 161203602/05.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение 189/19.02.2013 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. П., в частта, с която на[Фирма 1] не е признат данъчен кредит в размер на 33 545, 29 лв., ведно със законните лихви в размер на 7 072, 76 лв.

В жалбата на касатора се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът неправилно приел реалност на процесните доставки, като за целта неправилно преценил доказателствена сила на представените доказателства; съответно не формирал правилни изводи при прилагане на материалния закон. Излагат се доводи и против решението в частта за разноските. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АС - гр. П. и да се постанови решение, с което жалбата на[Фирма 1] да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски.

Ответникът -[Фирма 1] чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Поддържа, че са налице реални доставки, което се установява от представените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. По доставките от ЕЛ ТЕ КОМ ЕООД :

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ЕЛ ТЕ КОМ ЕООД е доставчик по фактура 2000000008/17.11.2010 г. с предмет на доставката слънчогледово масло висока киселинност и фактура 173/05.02.2010 г., с предмет нерафинирано олио, платени по банков път. Фактурите и стоките по тях са надлежно осчетоводени в редовно воденото счетоводство на ревизираното лице.

Фактурите са отразени в дневници за продажби с предмет продажба на стока. Към фактурите са издадени кантарни бележки с отразени номера на автомобили, имена на шофьори на доставчика, количество на стоката; стокови разписки, договор към фактура 2000000008/17.11.2010 г. Стоките са разтоварвани от работник на дружеството в базата му в гр. Х., като има доказателство, че такова лице е назначено. Транспортните разходи са за предходния доставчик, за което в хода на съдебния процес са представени фактури за транспорт, пътни листа и международни товарителници. Доставчикът има едно назначено лице по трудово правоотношение на длъжност общ работник; дерегистриран е по ЗДДС, считано от 17.08.2011 г., по инициатива на орган по приходите и има задължения към бюджета в размер на 295 310 лв.

Изследвана е и предходната доставка, по която получател е Ел Те Ком ЕООД, а доставчик - BALKAN DRINKS Румъния, по която са представени фактура, международна товарителница, доказателства за транспорт, включително след извършена проверка на превозвача по тази доставка П. Т. ЕООД, който е собственик на автомобилите, посочени по-горе. Относно транспорта в хода на съдебното производство са изслушани и свидетелски показания на управителя на това дружество, който потвърждава осъществяването на превоза и обстоятелството, че с наличните цистерни се превозват хранителни продукти.

Закупените и заведени като налични по съответните аналитични сметки в счетоводството на жалбоподателя Ви трейд ЕООД количества стоки, според приложена по делото Справка за движение на стока, са предмет на извършени последващи продажби и преработка от страна на "Ви трейд" ЕООД. Продажбите са осчетоводени, отчетена е реализация. Извършени са съответните счетоводни записвания. По доставките от КАР ТРАНС 11 ЕООД

От фактическа страна пърноинстанционният съд е установил, че това дружество е доставчик по фактура 49/02.11.2010 г. с предмет на доставката 21, 44 т. слънчоглед и по фактура 51/05.11.2010 г. с предмет на доставката 22 т слънчоглед, платени в брой, с издадени фискални бонове от регистриран ЕКАПФ. Фактурите и стоките по тях са надлежно осчетоводени в редовно воденото счетоводство на ревизираното лице. Отразени са в дневника за продажби на доставчика, чието счетоводство е водено редовно. Фактурите са придружени от приемо-предавателни протоколи от 02.11.2010 г. и 05.11.2010 г., кантарни бележки и товарителници от същите дати; фактура 66/01.11.2010 г. от предходен доставчик, ведно с приемо-предавателни протоколи и искане за отпускане на материални ценности 33/01.11.2010 г. от склад Оризаре за 60 т слънчоглед, предназначени за К. Т. 11 ЕООД; доказателства за материална обезпеченост и обработвана земя от предходен доставчик-земеделски производител. Събрани са доказателства относно начина на разтоварване на стоката в производствения обект на Ви Трейд ЕООД в гр. Х., както и относно транспортиране на стоката от лицето Д. Х., с МПС ВТ 1102 ВК. Пред решаващия орган са били представени доказателства относно предаване и продажба на автомобила на това лице от Ники 2004 ЕООД. В хода на процеса е разпитан и самият Д. Х., който не си спомня случая, но заявява, че е извършвал транспорт на непознати за него лица.

В хода на ревизията са извършени проверки на предходния доставчик земеделски производител, при което е установено, че той не води счетоводна отчетност и не е декларирал отглеждане на слънчоглед. По доставките от БУЛФЕРТ ЕООД:

Първоинстанциоинният съд е установил от фактическа страна, че това дружество е доставчик по

фактура 113/23.05.2010 г., фактура 114/26.05.2010 г. и фактура 116/31.05.2010 г. с предмет на доставката различни количества слънчоглед. Фактурите са отразени в дневника за продажби, платени са в брой, има издадени фискални бонове от регистриран ЕКАПФ. Фактурите и стоките по тях са надлежно осчетоводени в редовно воденото счетоводство на ревизираното лице.

Д. Б. ЕООД е представил договори за покупко-продажби на слънчоглед, кантарни бележки за предадени количества от Булферт ЕООД на Ви Трейд ЕООД - склад гр. Х.; доказателства за материална обезпеченост и предходни доставки, обяснения и доказателства относно транспорта, натоварването и разтоварването на стоката, включително доовор за транспорт фактури с фискални бонове за плащане в брой и товарителници. Обаче при проверка на Мирони ЕООД, извършил превоза, е установено, че дружеството няма шофьори и фактурите, издадени от него на са включени в дневниците за продажби на издателя им, но са осчетоводени при Булферт ЕООД. Следва обаче да се отбележи, че се касае за инвойс фактури, по които не е начисляван ДДС.Налице е съответствие между данните за дати и количества по представените договори, фактури, товарителници и кантарни бележки.

Във връзка с всички изследвани доставки в съдебното производство е изслушано експертно заключение, което е установило последващи продажби и преработка на получените стоки, подробно описано в самото заключение. Реализацията на стоките е надлежно осчетоводена.

При тези данни касационната инстанция споделя изводите на АС гр. П. за реалност на доставките на родово определени стоки, които са индивидуализирани с предаването им. Не са налице посочените касационни основания необоснованост и съществени процесуални нарушения. Решението е постановено след задълбочено проучване на доказателствения материал, въз основа на което, при спазване правилата на логиката, са направени верни фактически изводи.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ответникът по касация е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки.

Обстоятелството, че всички приложени по делото доказателства, включително договори и приложения към тях, са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. В случая съдът е изпълнил това задължение, като в хода на процеса е попълнил и пропуските на органите по приходите по изясняване на фактическата обстановка, като е назначил експертизи и е изслушал свидетелски показания, чрез които са установени обстоятелства от значение за реалността на извършените доставки. Заключенията по тези експертизи не са оспорени в предвидения от закона срок, извършени са след проверки в счетоводството на ревизираното лице и откритите доставчици и правилно са кредитирани от съда. Излагането на доводи, съставляващи по естеството си оспорване на експертизите, едва с касационните жалби, е недопустимо и не може да бъде основание експертните заключения да не бъдат взети предвид при установяване на фактическата обстановка по спора.

Безспорно, касае се за доставки на родово определени вещи - слънчоглед и олио, чиято индивидуализация се извършва с предаването им или със съгласието на страните по сделката. Относно предаването на стоките в обект на ревизираното лице по делото са събрани надлежни писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения. Изследван е стоковият поток и е установено влагане на получените количества стоки в преработка и последващи доставки.

К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си /решенията по делата Боник, Фирин, ЛВК-56 ЕООД, Евита-К ЕООД и цитираната в тях практика и др./, режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006//112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В случая органите по приходите излагат съображения предимно свързани с предходни доставки и транспорт, като в същото време не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама.

Съгласно решението по делото М. П. ЕООД реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с липсата на материална или кадрова обезпеченост, както и пропуските в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, посочените пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит.

Ето защо обстоятелството по настоящото дело, че доставчикът ЕЛ ТЕ КОМ ЕООД и предходният доставчик земеделски производител К. П., който не е регистриран по ЗДДС, не са открити както при данъчната ревизия, така и от вещото лице и че няма данни за редовно водено от тях счетоводство, нито за съответна обезпеченост, при липса на твърдения и доказателства за наличие на данъчна измама, не е основание за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит.

Фактът, че само едно лице е назначено като работник през процесния период при доставчика ЕЛ ТЕ КОМ ЕООД също не е доказателство за липса на реалност на доставката, тъй като се касае за стоки, които се натоварват и разтоварват не с физически сили, а с технически средства, а транспортът не е извършен от самия доставчик.

Липсата на някои реквизити в съставените пътни листа може да бъде основание за налагане на принудителни административни мерки и реализиране на административно-наказателната отговорност на превозвача, но не се отразява автоматично на доказателствената стойност на документа. Не отговаря на действителността твърдението, че на пътните листа липсват каквито и да било подписи - напротив, те са подписани от механик и шофьор.

Обстоятелството, че стоката е превозена директно от Румъния, респективно Молдова до склада на ревизираното лице и не е разтоварвана при доставчика не означава, че последният не е разполагал с тази стока към момента на процесните доставки. Наличието на преки търговски взаимоотношения между румънското дружество и ревизираното лице не е пречка за междинни доставки по веригата, тъй като такива не са забранени и са обичайни в икономическия оборот.

Твърденията, че транспортното средство, с което са извършени доставките на олио, е цистерна за гориво, не са подкрепени от други доказателства, освен от две снимки. За съда, който не е специалист по транспортни средства, тези снимки показват само, че транспортното средство е цистерна. Що се отнася до слънчогледа, транспортиран от лицето Д. Х., има доказателства, че той е разполагал фактически с транспортното средство към момента на доставките, макар да е придобил собствеността върху него по-късно.

Обстоятелството, че земеделският производител не е декларирал производство на слънчоглед, също не е достатъчно доказателство за това, че такъв слънчоглед действително не е произвеждан от него. При това са налице данни за неговата материална обезпеченост, от които става ясно, че той е бил в състояние да произвежда тази култура.

Ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за това, че неговите доставчици отказват да съдействат на органите по приходите при ревизии. В тази връзка Съдът на ЕС постановява, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице да провери дали издателят на стоките и услугите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения /решенията по делата Mahageben еt David, ЛВК-56, Евита-К ЕООД/.

Решението на Административен съд гр. П. е изцяло съобразено с националното законодателство и посочената по-горе практика на Съда на Европейския съюз, за което са изложени подробни мотиви в обжалвания акт. Той не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и следва да бъде оставен в сила.

При този изход от спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 200 лв, съобразно представените разходооправдателни документи.

Касационната жалба в частта, която касае присъдените разноски в първоинстанционното производство, представлява искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, по което следва да се произнесе Административен съд гр. П..

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 601/05.03.2014г. по адм. д. 786/2013г. на Административен съд гр. П..

ОСЪЖДА Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. П. да заплати на[Фирма 1], гр. П. съдебни разноски в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. П./п/ А. А.

А.А.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...