Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. З. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. П. Я. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 10242 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

С решение №3150/07.05.2015 г., постановено по адм. дело №2443/2011 г. на Административен съд София-град, по жалбата на Р. Г. от гр. София, [жк], [адрес],е отменен Ревизионен акт № 1002794/04.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК.

Това решение е отменено с решение №3239/22.03.2016 г., постановено по адм. дело №7884/2015 г. на ВАС, Първо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

С решение №3261/12.05.2017 г., постановено по адм. дело №3156/2016 г. на АССГ е отменен РА № 1002794/04.10.2010г. на ТД на НАП София в частта, с която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г. данък за довнасяне 2334,40 лв. и лихва за забава 62,33 лв., за 2004 г. данък за довнасяне 44328,61 лв. и лихва за забава 1183,57 лв., за 2005 г. данък за довнасяне 59364,90 лв., както и лихва за забава 585,04 лв. и за определени вноски за ДОО и ЗО за периода м.1.2003 г. м.11.2006 г. с лихви в общ размер 120 287,80 лв. Жалбата на Григоров срещу ревизионния акт в частта му на установени задължения по ЗОДФЛ /отм./ с лихви за 2006 г. и за 2007 г., задължения за ДОО и ЗО за м.12.2006 г. с лихви, задължения за ДОО и ЗО за 2007 г. с лихви, е отхвърлена.

С решение №6057/10.05.2018 г., постановено по адм. дело №8633/2017 г. на ВАС, Първо отделение е отменено решение № 3261/12.05.2017г. по адм. дело №3156/2016 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отменен РА № 1002794/04.10.2010г. на ТД на НАП - София в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ /отм./: за 2003 г. данък за внасяне 2270,29 лв., за 2004 г. данък за внасяне 43 885,88 лв., за 2005 г. данък за внасяне 48 049,59 лв., вноски за ДОО с лихви и вноски за ЗО с лихви за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и за м.1 - 11.2006 г. и в вместо него е постановено отхвърляне на жалбата срещу РА № 1002794/04.10.2010 г. на ТД на НАП София в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ /отм./: за 2003 г. данък за внасяне 2270,29 лв., за 2004 г. данък за внасяне 43 885,88 лв., за 2005 г. данък за внасяне 48 049,59 лв., вноски за ДОО с лихви и вноски за ЗО с лихви за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и за м.1 - 11.2006 г. Решението е оставено в сила в частта за определени задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. с лихви, за задълженията по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. с лихви и за определените вноски за ДОО с лихви и вноски за ЗО с лихви за м.12.2006 г. и за 2007 г.

С цитираното решение на втората касационната инстанция е отменено определението на ВАС, постановено в открито съдебно заседание на 13.02.2018г., с което делото е счетено за изяснено от фактическа страна и е даден ход на устните състезания в частта по жалбата срещу РА в частта, с която са установени лихви за задълженията по ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г. в размер 2563,98 лв., за 2004 г. в размер 29 883,34 лв. и за 2005 г. в размер 32 776,34 лв., и в частта за доначислените лихви по ЗОДФЛ /отм./ за периода 19.06.2010 г. 20.09.2010 г. за 2005г., в частта за останалите определени в РА лихви за 2003г. - 2005г. за данъка по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./, а също и в частта за разноските и делото е изпратено на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение по чл. 176 и чл. 175 от АПК в частта, с която с РА № 1002794/04.10.2010г. на ТД на НАП-София са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г. в размер 2563,98 лв., за 2004 г. в размер 29 883,34 лв и за 2005 г. в размер 32 776,34 лв. и в частта за доначислените лихви по ЗОДФЛ/отм./ за периода 19.06.2010 г. 20.09.2010 г. за 2005 г.

От АССГ е постановено допълнително решение №4890/19.07.2018 г., с което е отхвърлена жалбата на Григоров срещу ревизионния акт в частта на определените лихви за задълженията му по ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г. в размер на 2563,98 лв., за 2004 г. в размер на 29883,34 лв. и за 2005 г. в размер на 32776,34 лв. и е постановена поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение досежно размера на лихвите за закъснение върху подлежащия на довнасяне за 2005 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ с указанието, че те възлизат на 1585,04 лв.

Допълнителното решение на АССГ е оставено в сила с решение №2736/25.02.2019 г., постановено по адм. дело №11427/2018 г. на Върховния административен съд, Първо отделение.

Делото е върнато на настоящата инстанция за произнасяне по касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София срещу решение №3261/12.05.2017 г., постановено по адм. дело №3156/2016 г. на АССГ в частта му, с която е отменен РА №1002794/04.10.2010 г. в частта на определените лихви за задълженията по ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. и в частта за разноските.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В съдебно заседание тя се поддържа от юрк. В., която претендира юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в общ размер на 18015,68 лв.

Ответникът по касационната жалба Р. Г. не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за нейната неоснователност.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Разгледаната хронология на спора за законосъобразността на ревизионния акт обуславя извод за висящност на касационното производство по жалбата на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение №3261/12.05.2017 г., постановено по адм. дело №3156/2016 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е отменен РА №1002794/04.10.2010 г. досежно установените лихви за просрочие върху невнесените своевременно задължения по ЗОДФЛ /отм./, а именно: лихва, възлизаща на 62,33 лв. върху задължението за данък за 2003 г.; лихва в размер на 1183,57 лв. върху задължението за данък за 2004 г. и лихва в размер на 1585,04 лв. върху задължението за данък за 2005 г. Тези задължения са формирани за периода от съставяне на РД /18.06.2010 г./ до издаване на РА /04.10.2010 г./.

Отмяната на установените от издателя на РА акцесорни задължения е мотивирана от първостепенния съд с недължимост на главното задължение поради погасяването му с изтичането на срока по чл. 140, ал. 2 ДПК /отм./ вр. чл. 171, ал. 2 ДОПК.

Данните по делото сочат, че в никоя от фазите на установителното ревизионно производство от Григоров не е заявено възражение за изтекла погасителна давност, поради което съдът е нарушил съществено процесуалните правила като не е разгледал спора в тази част по същество. Основателен е доводът на касатора, че могат да се погасят по давност само съществуващи задължения. Давността не се прилага служебно чл. 120 от ЗЗД, а само при направено възражение от данъчнозадълженото лице. Предвиденото в чл. 173 от ДОПК служебно отписване на задължения, погасени поради изтекла абсолютна погасителна давност, не е основание съдът да прилага института на абсолютната погасителна давност служебно.

Задължението за лихва върху платените несвоевременно и неплатените публични задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. произтича от разпоредбата на чл. 55, ал. 2 вр. чл. 54, ал. 1 ЗОДФЛ /отм./. Справката в достъпните в информационното общество интернет лихвени калкулатори показва, че размерът й е определен от органа по приходите при спазване на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

По тези съображения е дължима отмяна на решението в частта, с която е отменен РА в частта на определените задължения за лихва за забава върху невнесените своевременно задължения по ЗОДФЛ /отм./, а именно: лихва, възлизаща на 62,33 лв. върху задължението за данък за 2003 г.; лихва в размер на 1183,57 лв. върху задължението за данък за 2004 г. и лихва в размер на 1585,04 лв. върху задължението за данък за 2005 г. и отхвърляне на жалбата на Григоров срещу РА в тази част.

При съобразяване на крайния изход на спора на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 18015,68 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3261/12.05.2017 г., поправено с решение №4890/19.07.2018 г., постановени по адм. дело №3156/2016 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен РА № 1002794/04.10.2010 г. на ТД на НАП-София в частта, с която върху задълженията на Р. Г. за внасяне на данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г. е определена лихва за забава 62,33 лв., за 2004 г. е определена лихва за забава 1183,57 лв. и за 2005 г. е определена лихва за забава 1585,04 лв. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. срещу РА № 1002794/04.10.2010 г. на ТД на НАП-София в частта, с която върху задълженията за внасяне на данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г. е определена лихва за забава 62,33 лв., за 2004 г. е определена лихва за забава 1183,57 лв. и за 2005 г. е определена лихва за забава 1585,04 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3261/12.05.2017 г., постановено по адм. дело №3156/2016 г., поправено с решение №4890/19.07.2018 г. на Административен съд София-град в частта на разноските.

ОСЪЖДА Р. Г. от гр. София, [жк], [адрес], да заплати на Националната агенция за приходите сумата 18015,68 /осемнайсет хиляди и петнайсет лева и шейсет и осем стотинки/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА