Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Дикс-2001 ЕООД гр. Я. чрез процесуалния си представител адв.. А. срещу решение 296/28.02.2014 г., постановено по адм. дело 1627/2012 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА 281101767/07.03.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение 223/25.06.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Б. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит на основание

чл. 70, ал. 5 ЗДДС в общ размер от 155 861, 96 лв., както следва: в размер на 105 110, 62 лв. и лихви 36 322, 19 лв. за данъчен период 01.12.2008 г. 31.12.2008 г.; в размер на 26 000 лв. и лихви 6 682, 35 лв. за данъчен период 01.06.2009 г. 30.06.2009 г.; в размер на 12 738, 80 лв. и лихви 3 423, 28 лв. за данъчен период 01.07.2009 г. 31.07.2009 г. и в размер на 12 012, 54 лв. и лихви 1 316, 76 лв. за данъчен период 01.01.2011 г. 31.01.2011 г.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът в решението си е изложил противоречиви и немотивирани правни изводи. Твърди, че изводите на съда за липса на реалност на процесните доставки не могат да почиват на поведението на доставчика, в частност от ненамирането му в хода на ревизията или поради извършени други нарушения, без ревизиращият орган да е доказал, че проверяваното лице, на което се отказва данъчен кредит е знаело или е трябвало да знае, че...