Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. – С., [населено място], [улица] срещу Решение №253 от 02.11.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №215/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на В. Г. В. – С. срещу Акт за установяване на задължения по декларация №263 от 12.10.2011 г. на орган по приходите в [община], с който за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2010 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 70, 54 лв. и лихви – 26, 22 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 91, 39 лв. и лихви – 33, 52лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - В. Г. В. – С., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението на съда е постановено при неправилно установена фактическа обстановка и поради неправилна преценка на доказателствата. Излага фактите по делото и сочи, че основното възражение е за погасяване по давност на задълженията. Възражението е направено на основание чл. 173 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК). С мотива, че има издаден през 2011 г. акт за установяване на задължения по декларация кметът на общината отказал погасяване по давност, а директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ в [община] потвърдил Акта за установяване на задължения по декларация №263. Съдът не отчел, че решението на началника на дирекция „Местни данъци и такси“ също има характер на индивидуален акт, но по отношение на него не е спазено императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, както и липсва номер на акт. Това значи, че в правния мир липсва такова решение.

Излага подробно разбирането си за характера на погасителната давност...