Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Сдружение [ЮЛ], Сдружение [ЮЛ], [ЮЛ] и Сдружение [ЮЛ] срещу Наредба № 6 /10.02.2005 г, за утвърждаване на медицински стандарт "Ендокринология и болести по обмяната", издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ. бр. 20 от 8.03.2005 г., изм. и доп., бр. 64 от 17.08.2010 г., бр. 92 от 23.11.2010 г., бр. 32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г.).

Жалбоподателите поддържат оплаквания за нищожност на разпоредбите, касаещи последното изменение на Наредбата, извършено с ДВ бр. 32 от 8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г. със Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2/2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт за "Кардиология". С жалбата, в условията на евентуалност, се навеждат още доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт в неговата цялост, поради несъответствие на съдържанието на наредбата с предмета и обхвата на законовата делегация по чл. 6 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) (ЗЛЗ), липса на форма във връзка с изискването на чл. 10 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), нарушение на правилата на чл. 26 и чл. 28 ЗНА и противоречие с чл. 3 от ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В. СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗОАРАКСД). Претендира се отмяна на обжалваната наредба и присъждане на разноски.

Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния му представител, излага съображения за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от сдруженията разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

По силата на чл. 186, ал. 1 от АПК правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или...