Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез юрк.. Р и Петров срещу решение №50 от 28.04.2016 г. по адм. дело №28/2016г. на Административен съд - Ямбол. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с уважаване на жалбата, Претендират се разноски по представен списък.

О. [] не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение на комисията по чл. 210 ЗУТ,назначена със заповед №РД 02-00595/04.06.2015г. на кмета на [община], материализирано в протокол от 29.01.2016г.,с което е определено еднократно обезщетение от 920лв за възникнал сервитут през общински поземлени имоти ПИ[номер] и ПИ[номер] – прокарване на кабелна линия НН 1 кV от съществуващ трафопост в ПИ[номер] за присъединяване на „жилищна сграда с гаражи и обекти за КОО“ на [улица], в УПИ [номер],кв.[номер],ПИ[номер].

За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че се дължи обезщетение, тъй като не е приложим безвъзмездния режим, уреден в ал. 2, чл. 67 ЗЕ. Прието е, че тази норма е относима само за случаи на „използване“ на визираните обекти при вече възникнал сервитут по ЗЕ.

Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно определен предмет на оспорването и неправилно тълкуване нормите на чл. 67, ал. 2 във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗЕ.

Видно от текстовата част и петитума на жалбата, по която е образувано...