Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция „Общински приходи” при Столична община срещу решение № 1113 от 23.02.2016 г. постановено по адм. дело № 472 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) данъкът е годишен. След отмяната на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ с ДВ бр. 95/2009 г. се прилагат материалноправните разпоредби въведени от законодателя в случаите на кражба на МПС. Такива разпоредби, касаещи фактически състав на кражба за годините след 31.12.2009 г. няма, поради което единствено относим законов критерий е прекратяване на регистрацията по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Неправилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 60, ал. 5 от ЗМДТ е материално-правна и същата е приложима към датата, на която процесният автомобил е обявен за издирване. Регистрацията на процесния автомобила е прекратена в КАТ на 25.08.2015 г. Посоченото, съобразно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 изр. 1 от ЗМДТ, следва да се счита за основание за прекратяване на облагането на 01.09.2015 г. Автомобилът е обявен за издирване на 12.10.2009 г. Видно от чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, в редакцията на законовите разпоредби преди 01.01.2010 г., правото да се ползва данъчно облекчение е скрепено с подаване на декларация в двумесечния срок по ал. 1 от същия член, докато при кражба лицето не подава декларация, но установява този факт пред администрацията със съответния документ, т. е. – отново трябва да направи волеизявление. Такова обявление не е било направено към датата до която е действала...