Производство по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение №2342/05.11.2015 г. по адм. д.№821/2014 г., поправено с решение №2362/09.11.2015 г. по адм. д.№821/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което са отхвърлени трите муобективно съединени иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу кмета на [община]. Навежда доводи срещу решението като непраавилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли за отмяна на решението и вместо това да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, кмета на [община] в писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, поради липса на категорични доказателства относно настъпването на имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни бездействия на кмета на [община].

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд Варна е неправилно. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените касационни оплаквания са основателни. Административен съд Варна не е спазил задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с решение и определение на Върховен административен съд.

С решение №979/18.12.2007 г. по адм. д.№464/2007 г. на Варненски окръжен съд, на основание чл. 1 от ЗВСВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е била възстановена на праводателите на касатора – Д. В. В., Вяра В. П., Б. Л. Д., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И. и А. Г. С., собствеността върху недвижим...