Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Д. А. Д. от [населено място] обжалва решение № 1720/13.11.2015 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по адм. дело № 505/2015 г. в частта, в която е изменен ревизионен акт № 02-1201852/18.12.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място] и са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 7784.80 лева и лихви от 6341.59 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 година в размер на 11 239.73 лева и лихви от 3060.27 лева, както и в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт за ревизираните периоди на 2007 година и 2008 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото относно разходите и имущественото състояние на ревизираното лице, нарушение на забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК при определяне на началното салдо за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДДФЛ при формиране на данъчната основа без приспадане на задължителните осигурителни вноски. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по...