О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 533

София, 14.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 999/2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Кр.К. – процесуален представител на „Д. - с., е. и т.“ Е. - С., против въззивно решение от 04.11.2015 г. по гр. д.№ 8946/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-61/17.04.2015 г. по гр. д.№ 52691/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от А. Г. К. от [населено място] против „Д.-с., е. и т.“ Е. - С., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1 - 3 КТ.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Представлява ли умишлено въвеждане на работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване или не е в състояние, за което чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предвижда закрила, поведението на уволнен работник/служител/, който 47 дни след уволнението си за първи път съобщава на работодателя си, че е с намалена трудоспособност и който за период от 10 години никога, нито е заявявал, нито е ползвал гарантирания от чл. 319 КТ удължен платен годишен отпуск, особено когато същият твърди в исковата молба, че е бил отговорно лице по ЗБУТ в дружеството на своя...