Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. и М. С., подадена чрез процесуалния им представител адв. Д. П., срещу решение № 6460 от 17 ноември 2020 година, постановено по адм. дело № 4902/2020 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № СОА20-РД09-1603/03 април 2020 година на кмета на Столична община.

В касационната жалба не са изложени конкретни касационни основания за отмяна, но от съдържанието й могат да се изведат такива за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - кметът на Столична община, в писмен отговор на касационната жалба, в писмена защита и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Г. С. и М. С. срещу заповед № СОА20-РД09-1603/03 април 2020 година на кмета на Столична община, с която не е уважено искането им за отмяна на отчуждаване на имот с пл. № 1030/1031, кв. 37, [местност], находящ се на [улица], предявено с тяхна молба вх. № СИС18-ВК08-238 от 15 март 2018 година, поради липсата на предпоставките на § 9 от Преходните разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ПР на ЗУТ). Съдът е приел, че с оглед изплатеното парично обезщетение на Ц....