Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- София-град против Решение № 159 от 11.01.2021 г., постановено по адм. д. № 7534/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 1040-21-384/18.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-603/31.03.2020 г. на В. Д., както и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-21-00727979 от 05.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София-град и е осъдено ТП на НОИ София-град да заплати на В. Д. сумата от 350лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото в производството процесуално представителство.

Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд изцяло е кредитирал представените референции и дадените свидетелските показания, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КСО, респ. относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност и бременност и раждане. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по делото, както и заплатената държавна такса по чл. 227а ал. 4 от АПК в размер на 200 лева. В...