Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П., подадена в качеството й на ЕТ“Д. П.“, гр. Г. Т, обл. Варна, и частна жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В..

Касационната жалба на Д. П., подадена в качеството й на ЕТ“Д. П.“, гр. Г. Т, обл. Варна, е насочена против Решение № 209/24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 718/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Д., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Р. А /РА/ № Р-03000819000591-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 251/08.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. В., в частта му, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за внасяне, както следва: 1. За 2013 г. в размер на 17 316 лева - главница и 9 324, 27 лева - лихви и 2. За 2014г. в размер на 42 100 лева – главница и 18 392, 08 лева и е осъдено лицето за разноски.

В касационната жалба се излагат доводи, за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументите могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Относно непризнатите за данъчни цели разходи съответни на начисления наем / рента в полза на физическото лице И. П., се поддържа тезата че имуществото на физическото лице е отделно от това на образувания от него едноличен търговец и няма пречки да се извърши договаряне между едноличния търговец и съпругът на физическото лице във връзка ползването му в дейността на търговеца,...