Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „ВЕЦ Яхиново“ ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П. Т., чрез адв. В. С., срещу Решение № 4553 от 11.08.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 8398/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221016007352-091-001/11.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с Решение № 994 от 23.06.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 026, 60 лв. за данъчни периоди м. 05, м. 07, м. 09 и м. 10.2016 г. по фактури, издадени от „М. С 7“ ЕООД и „А. Л“ ЕООД и са начислени лихви в размер на 330, 05 лв.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички предпоставки, обуславящи упражняването на правото на данъчен кредит – издадените фактури са съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 ЗДДС, като са придружени и от договори, приемо-предавателни протоколи и банкови извлечения, удостоверяващи заплащането им по банков път. Съдът не е обсъдил приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи в съвкупност с останалите доказателства по делото. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Представя списък за настоящата инстанция.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 980 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С оспорения РА, в обжалваната част, на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 48 026, 60 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „М. С 7“ ЕООД и „А. Л“ ЕООД за данъчни периоди м. 05, м. 07, м. 09 и м. 10.2016 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 9 ЗДДС.

Констатирано е, че предмет на дейност на ревизирания субект е производство на електроенергия.

В хода на ревизията са изискани и проверени първични счетоводни документи и търговски документи, представени от ревизираното лице – фактури по спорните доставки, договори, приемо-предавателни протоколи и др. Извършени са проверки в информационния масив на НАП, както и проверки на преките и предходни доставчици.

При извършената насрещна проверка доставчикът „М. С 7“ ЕООД е представил копие на фактура № 150/19.09.2016 г. с предмет „авансово плащане по договор от 16.09.2016 г.“, с приложено към нея банково извлечение за получено плащане, оферта до „ВЕЦ Яхиново“ ООД, договор от 16.09.2016 г., сключен с ревизираното дружество за почистване на довеждащ деривационен канал на р. Отовица /необлицован участък/ в землището на с. С., общ. Дупница, съгласно приложение № 1 и почистване на довеждащ деривационен канал р. Отовица /водохващане и бързоток/ в землището на с. С., общ. Дупница, съгласно приложение № 2, количествено – стойностна сметка, два протокола от 18.10.2016 г., акт обр. 19 за приемане и предаване на извършените работи, снимков материал, регистър на сметка 411 за осчетоводяване на фактура № 150/19.09.2016 г., договор от 19.09.2016 г., сключен с „Т. И“ ЕООД за наем на техника и фактури, ведно с касови бонове за покупка на бетон и арматурно желязо от „ПИ ЕМ ЕН СТОК“ ЕООД. За да откажат правото на данъчен кредит по издадената фактура за авансово плащане и последващата окончателна фактура № 175/19.10.2016 г., ревизиращите органи по приходите се аргументират с непредставянето на доказателства от предходните доставчици за наличие на техническа и кадрова обезпеченост, което води до извод за липсата им и при прекия доставчик.

При извършената насрещна проверка доставчикът „А. Л“ ЕООД е представил копия на спорните фактури с приложени към тях банкови извлечения, договор от 12.05.2016 г., сключен с „ВЕЦ Яхиново“ ООД /възложител/ за извършване на СМР на обект „Изграждане подпорна стена, ремонт преливник и канал при входна шахта Дюкер Д1 в землището на с. С., общ. Дупница“, ведно с количествено – стойностна сметка приложение № 1 към него и количествено – стойностна сметка акт обр. 19 за приемане на извършените СМР от 15.07.2016 г. Представени са договор от 13.05.2016 г. за наем на машини, съгласно приложение № 1 към него, сключен с „Б. С“ ЕООД, снимков материал и писмени обяснения. Извършена е насрещна проверка на посочения предходен доставчик, като при анализ на представените от него доказателства и писмени обяснения, органите по приходите са приели, че същият е доказал единствено услуги с багер за три машиносмени на обща стойност 1 350, 00 лв. без ДДС. По отношение на останалите доставки са мотивирали извод за липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяването им.

В хода на съдебното производство е прието заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че „А. Л“ ЕООД не е отразило издадените фактури в справките-декларации за съответните данъчни периоди, няма данни в архива на НАП за подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО и ГФО за финансовата 2016 г. В Актива на Счетоводния баланс, приложен към ГДД по чл. 92 ЗКПО на „М. С 7 “ ЕООД за 2016 г. не е видимо отразяване на ДМА.Уено е, че „А. Л“ ЕООД за периода на доставките е имал назначени 6 лица на длъжности по НКПД: хидроизолаторчик 1, техник строителство и архитектура 1, работник строителство 1, работник изолация 2, чистач/хигиенист 1. При „М. С“ ЕООД са били назначени 14 лица на длъжности по НКПД: чистач/хигиенист 3, тенекеджия 1, зидаромазач 1, хидроизолаторчик 2, технически ръководител строителство 1, общ работник строителство на сгради 2, работник строителна изолация 2, шофьор лекотоварен автомобил 1, барман 1.

От приетото по делото заключение от съдебно-техническа експертиза е установено, че СМР са изпълнени, съгласно представените количествено – стойностна сметка от 15.07.2016 г. и Протокол /Акт обр. 19/ от 18.10.2016г.

За да отхвърли жалбата на „ВЕЦ Яхиново“ ООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на услуги. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА в тази част за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството, възприемайки напълно мотивите на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит поради недоказаност на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците и техните предходни доставчици. Решението е неправилно.

В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците и техните предходни доставчици, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство, както ревизираното лице, така и двамата му доставчици са представили фактурите за извършените услуги, договорите и съставените актове за приемане на извършената работа, доказателства за извършеното плащане по банков път, хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на услугите.

За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя.

В чл. 6, ал. 1 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1.наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4.предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Съгласно приетото заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза, за извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчика „М. С 7“ ЕООД. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване. Плащането по фактурите е осъществено по банков път, което е отразено, както в счетоводството на платеца, така и на получателите. В счетоводството на „ВЕЦ Яхиново“ ООД фактурите, издадени от „М. С 7“ ЕООД и „А. Л“ ЕООД са осчетоводени по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Дебитирана е сметка 4531 „Начислен данък за покупките“, чрез която се отчита начисленият данък на регистрираното лице за получените стоки/услуги, които съгласно ЗДДС са с право на данъчен кредит. Дебитирана е сметка 4011 „Доставчици“. Редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство е констатирано и от ревизиращите. Вещото лице е установило, че по делото се съдържа и Договор за наем от 19.09.2016 г., между „Т. И“ ЕООД – наемодател и „М. С“ ЕООД – наемател за пътно-транспортни машини, описани в Плиложение № 1 – багер колесен 20 т., багер верижен 30 т., комбиниран багер, самосвали 12 т. – 2, самосвали 20 т. – 2. По делото се съдържат фактури, издадени от „Пи Ем Сток“ ЕООД на „М. С 7 “ ЕООД за бетон и арматурно желязо.

Ангажирани са доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, че спорните доставки са изпълнени и в случай, че органите по приходите твърдят, че друг, а не посочените доставчици, ги е изпълнил е следвало да го докажат.

По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се отмени процесният РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 026, 60лв. за данъчни периоди м. 12.2017 г., м. 01.2018 г., м. 02.2018 г. по фактури, издадени от „М. С 7“ ЕООД и „А. Л“ ЕООД и са начислени лихви в размер на 330, 05 лв.

С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателна е претенцията за разноски на касатора, включващи държавни такси – 436, 85 лв., възнаграждение за експертизи – 1 200 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение. Относно последното не са представени доказателства за заплатеното такова за производството пред първата инстанция. Заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представения договор № 81/06.04.2021 г. за правна защита и съдействие е в размер на 7 500 лв. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност, което се явява основателно и предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение за този материален интерес – 5 940 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4553 от 11.08.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 8398/2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221016007352-091-001/11.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която е потвърден с Решение № 994 от 23.06.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, с който на „ВЕЦ Яхиново“ ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 026, 60 лв. за данъчни периоди м. 05, м. 07, м. 09 и м. 10.2016 г. по фактури, издадени от „М. С 7“ ЕООД и „А. Л“ ЕООД и са начислени лихви в размер на 330, 05 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ВЕЦ Яхиново“ ООД, с ЕИК[ЕИК], разноски за двете съдебни инстанции в размер на 7 576, 85 лв. (седем хиляди петстотин седемдесет и шест лева, осемдесет и пет ст.).

Решението не подлежи на обжалване.