Решение №4896/16.04.2021 по адм. д. №34/2021 на ВАС, докладвано от съдия Светлозара Анчева

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Ф“ ЕООД – гр. В. чрез процесуалния си представител адв. И. С. срещу решение № 1524/21.10.2020 г., постановено по адм. дело № 3065/2019 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000318003979-091-001/04.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 226/07.10.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП в частта за начислен допълнително ДДС за месец юни 2017 г. в размер на 36 931, 05 лв. и лихви – 7 386, 80 лв. и за месец юли 2017 г. в размер на 2 335, 58 лв. и лихви – 447, 09 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати противоречия при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопоризводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда, че не е установена наличността на стоките към регистрацията по ЗДДС на дружеството – 01.06.2017 г., тъй като в ревизионния акт правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „А. Р“ ЕООД е отказано не поради липса на реалност, а че задълженото лице не притежава данъчен документ, който да отговаря на изискванията на чл. 114, респ. чл. 71 ЗДДС, а поради неизпълнение на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка касаторът изразява несъгласие с мотивите на съда, подкрепили констатациите на приходните органи, че правото на данъчен кредит не се признава за получени от ревизираното лице стоки преди...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...