Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на С. З. Г. - вр. изп. длъжността Директор на Дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП /съгласно Заповед № ЗЦУ – 575/15.06.2011 г. и болничен лист № 1437165 от 01.06.2012 г./,

против решение № 1478/06.06.2012 г. по адм. д. № 2656/2011 г. на Варненския съд, първо отделение, двадесет и пети състав, в частта, в която е отменен РА №110154-В/28.02.2011г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна.

С РА са установени на М. Г. К. данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 3828, 55 лв. и лихви в размер на 2389, 54 лв.; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 16 641, 55 лв. и лихва в размер на 5821, 96 лв. ; по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. в размера над 7 156 лв. главница и в размера над 1424 лв. лихва; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 883, 53 лв. и лихва 75, 94 лв. Дирекция „ОУИ“ - Варна, (с ново наименование Д "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП) е осъдена да заплати разноски на М. К. в размер на 1361, 25 лeва.

Касаторът счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че за 2005 г. съдът неправилно се е позовал на заключението на ССчЕ и съответно необосновано е приел за начално салдо за 2005 г. сумата в размер на 14 971 лева. Неправилни били съдебните изводи, според...