Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П.К от гр. Б., подадена чрез упълномощен адв. М.Х против решение № 515 от 08.06.2020г., постановено от Административен съд София - област, пети състав, по адм. д. № 453/2018 г. В касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв.. С се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК - недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото съдът вече се е произнесъл по оспорването с решение № 575 от 22.04.2019г., по адм. д.№445/2018г. на АССО, с което е отменено Решение №23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.№01-6500/6548 от 21.12.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/, по което е налице и решение на Върховния административен съд по адм. д. №9075/2019г. Излага съображения, че административният орган неправилно се е позовал в решението си едновременно на разпоредбите на ЗПЗП и на ЗУСЕСУФ, както и че същото е издадено в нарушение на императивната норма на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ, която гласи, че за една и съща нередност може да се приложи само веднъж финансова корекция. Счита, че в настоящото производство не е представен ИАА, действащ към датата на сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, с който да са определени лимити за интензивно насаждение на биологични вишни, който може да послужи за нормативна база за определяне на финансовите предели на субсидирането. Намира, че съдът е следвало да обсъди и вземе предвид заключението на назначената по делото комплексна експертиза, в която експертите са установили наличието на вишнева градина, която е в пълно съответствие с критериите за биологични интензивни насаждения. Сочи, че по делото липсват доказателства, от които може да се обоснове извод за кандидатстване за субсидиране, с цел нанасяне на вреда на бюджета на ЕС, респ. за получаване на недобросъвестна облага. М. В административен съд да отмени изцяло обжалваното решение на съда, както и решението на административния орган за отказ на пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г. по заявка за междинно плащане №23/04/1/0/01366/2/01, за следните дейности и активи: „създаване на трайно насаждение - 400 дка“ и „МТУ и засаждане“.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ оспорва касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт М.П, която с писмен отговор пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване съдебното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба и обосновано приел за установено наличието на връзки между двамата земеделски производители, веригата от съвпадения от лично, икономическо, правно и географско естество, които са насочени към усвояването на финансиране над определените лимити, за идентични дейности по програмата с цел осъществяване на етапност в производствения цикъл. Според участващия по делото прокурор съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г./Наредбата/ финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на П.К за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 515 от 08.06.2020 г. е отхвърлена жалбата на П.К против Решение №23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.№01-6500/6548 от 22.12.2017г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба №9 от 21.03.2015г. по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., чл. 9, ал. 2, т. 3 от договор №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., сключен с ДФЗ, чл. 70, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 72, ал. 1 и ал. 2 и чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ и вр. чл. 60 на регламент(ЕС) №1306/2013г., е отказано пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., по заявка за междинно плащане №23/04/1/0/01366/2/01 от 20.04.2016г. за следните дейности и активи: „създаване на трайно насаждение-400 дка“ и „МТУ и засаждане“. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - област е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия земеделски производител. Преценил е, че при издаване на атакувания акт са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати отклонения и противоречия с приложимите специални материалноправни норми. Първостепенният съд е извел заключение, че от извършените в административното производство множество проверки и след изготвени докладни записки от проверяващите, административният орган обсъждайки всички доказателства е достигнал до законосъобразен извод, че е установено наличието на връзки от различно естество, които обуславят от субективна страна умишлена координация и са насочени към получаването на неследващо се финансиране. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че преди да постанови процесния акт, административният орган е провел предвидените в чл. 37 от Наредбата проверки, в резултат на които установил индикатори за изкуствено създадени условия. Първоинстанционният съд е приел още, че в случая са били налице обективни и субективни елементи в поведението на П.К по смисъла на решението на СЕС по дело № С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, точка (параграф) 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. Съдът е посочил, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не може да се постигне, а и безспорно е установено, че конкретната цел на земеделския производител е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане, предвид установените правни, икономически и лични връзки между двамата свързани земеделски производители - П.К и Ц.Ц.Р съдебен състав е преценил, че съществуването на изкуствено създадени условия е доказано, с оглед наличие на субективния и обективен елемент на състава на нарушението и че законосъобразно е отказано финансиране на основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата. Посочено е също, че фактите по отношение на изкуствено създадените условия не са опровергани от земеделския производител, а вместо това са събирани и представяни доказателства по отношение единствено на изпълнение на договора, което е неотносимо към наличието процесното основание за отказ - изкуствено създадени условия, какъвто е настоящия случай. При това положение е счетено, че след като е налице форма на умишлена координация между бенефициерите, то законосъобразно и обосновано е отказано финансиране поради наличие на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на финансиране, в противоречие с целите на подмярката и критериите за финансиране.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

Неоснователно е оплакването, развито в касационната жалба, че обжалваното решение на съда е недопустимо, понеже по оспорения акт вече е имало произнасяне от АССО и от ВАС, тъй като се касае за два различни акта, които са издадени на различни дати, по различни заявки, подадени на различни дати. Това е така, защото предмет на съдебен контрол по адм. д.№445/2018 на АССО е било Решение №23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.№01-6500/6548 от 21.12.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано плащане по направената от П.К заявка за окончателно плащане с №23/04/1/0/01366/3/01 от 14.02.2017г. Предмет на оспорване по настоящото дело е депозираната от Костадинова заявка за междинно плащане №23/04/1/0/01366/2/01 от 20.04.2016г., по която е издаден обжалвания ИАА - Решение №23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.№01-6500/6538 от 22.12.2017г. за налагане на финансова корекция и е отказано пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., за следните дейности и активи: „създаване на трайно насаждение - 400 дка“ и „МТУ и засаждане“.

Неоснователни са и твърденията на касационната жалбоподателка, че липсват доказателства за „нередност“ по смисъла на правото на ЕС, както и че съдът е следвало да вземе предвид заключенията на вещите лица по делото, относно наличието на създадена вишнева градина и нейното съответствие с критериите за биологични насаждения. В мотивите на обжалваното решение подробно е разгледана приложимата норма на чл. 43, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., по силата на която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. По отношение на правното понятие „изкуствено създадени условия“ правилно е прието, то е дефинирано в §1, т. 13 от ДР на Наредбата - това е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, според който: „без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.“ Тази норма е възпроизведена в текста на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., която сочи, че не следва да се подпомагат лицата, създали изкуствено условия за финансиране в противоречие с целите на закона, както обосновано е установил първоинстанционният съд.

Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че от така формулираните дефиниции и препращане, не може ясно да се определи смисъла на понятието „изкуствено създадени условия“, което обстоятелство изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, съобразно Решение на СЕС от 12.09.2013г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд София град/ България/, с определение от 14.09.2012г., относно тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент /ЕС/ №65/29011 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент/ЕО/ №1698/2005 на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В горепосоченото решение е посочено, че чл. 4, §8 от Регламент /ЕС/ №65/29011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на визираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане на ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционния проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. В конкретната хипотеза след осъществените проверки от РА са установени обстоятелства, според които определения лимит на пределни разходи за интензивна биологична вишнева градина е значително завишен. Проверките са констатирали също, че е идентичен адресът на офиса на Костадинова с този на ЗП Ц.Ц, който е одобрен доставчик на посадъчен материал по договор №23/04/1/01366 за позиция „Създаване на трайно насаждение Вишни 400 дка.“; по кредита на сметката на Костадинова са постъпили парични суми за усвояване на кредит №000LD-S000809, съгл. Договор за банков кредит от 04.09.2015г, сключен между ПИБ АД и ЗП П.К на стойност 2 193 300лв, а по банкова сметка на бенефициента Костадинова е постъпила сума в размер на 12000лв. от ЗП Ц.Ц; банковият кредит на Костадинова е бил обезпечен с банков кредит, договор №000CL-S-000025/06.07.2009г., отпуснат на Ц.Ц; установен е бил и паричен превод между Цеков и Костадинова преди последната да извършва плащания по различни доставки на активи и услуги, което безспорно представлява установена свързаност между двамата земеделски производители. Освен това ЗП Ц.Ц е бенефициент по договор с ДФЗ по мярка 121, и е сключил договор с предмет „Изграждане и оборудване на склад за съхранение на плодове“ с. Р., общ.Ботевград, а обектът на инвестиция на Костадинова е в същата община в с. Н., което е показател за установена етапност в изграждането на един затворен производствен цикъл, който не би могъл да бъде осъществен със средства от ПРСР само от ЗП Ц.Ц, но поради лимит на общата допустима за финансиране субсидия, което е основание за използването на ЗП П.К като бенефициент на ДФЗ; установено е и съдружие на ЗП Костадинова и ЗП Цветанов в „Я. Н и партнърс“ ООД, както и данни, че едни и същи служители на ЗП Костадинова са и служители на ЗП Цеков. Във връзка с установяване на изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, първоинстанционният съд вярно е преценил, че в конкретния случай са налице множество обективни обстоятелства, описани по-горе, които представляват форма на умишлена координация между бенефициент Костадинова и Цеков и съгласувани действия за постигане на цел несъответна на целите на финансиране. От съществено значение е обстоятелството, че от извършените проверки на място по процесната заявка за междинно плащане е установено, че в стопанството на Костадинова са намерени и други машини и е присъствало лице, видяно и при проверка на бенефициента Цеков, като не става ясно чия собственост са активите и причината да са в стопанството на жалбоподателката. Правилно първоинстанционният съд е съобразил заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, според което по договор за банков кредит №000LD-S-000809 от 04.09.2015г., сключен между П.К и „ПИБ“ същият е обезпечен с първи по ред особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, необременени с каквито и да било противопоставими на банката права на трети лица; първи по ред особен залог върху всички вземания на кредитополучателя за безвъзмездна финансова помощ, свързани с успешното изпълнение на проект №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г; за обезпечение са определени и средства по договор за кредитна линия №000CL-S-000025/06.07.2009г., която е отпусната на ЗП Ц.Ц за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя, съдлъжниците и на трети лица, посочени от кредитополучателя, по представени от банката кредити, овърдрафи, банкови гаранции и акредитиви, общо в размер на три милиона и сто хиляди евро. Следователно всички тези обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, установяват ясна и недвусмислена взаимна връзка между поредица от правни и фактически действия, извършени от жалбоподателката и ЗП Ц.Ц.Н съдебен състав възприема тезата на първоинстанционния съд, че административният орган е съобразил наличните доказателства, които в цялост представляват умишлена координация между двете лица и са насочени към получаването на неследващо се финансиране. Както издателят на атакувания административен акт, така и съдът, са установили изкуствено създадени условия, изразяващи се умишлена координация между бенефициента П.К и Ц.Ц, след установената от обективна страна финансова обвързаност и с оглед същественото разминаване между заявеното финансиране в бизнес плана и осъщественото чрез банков кредит от Костадинова, обезпечен с кредитна линия с банков кредит, договор №000CL-S-000025/06.07.2009г., отпуснат на Ц.Ц.О е изведен верен и обоснован извод, че са налице обективните условия и обстоятелства, необходими за получаване на помощта в нарушение на изискванията на Наредбата и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Констатирано е наличие на множество действия на бенефициера, предполагащи планиране и недвусмислено демонстрирано намерение с форма на умисъл, целящо получаването на облага в противоречие с целите на тази мярка. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че в случая са установени безспорно, както изискуемите обективни, така и субективните елементи, включени в понятието "Изкуствено създадени условия" по смисъла на §1, т. 13 от ДР на Наредбата, във връзка с чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и в съответствие с Решение на СЕС от 12.09.2013г., постановено по дело С-434/12г. В хода на касационното производство законосъобразните изводи на първоинстанционния съд не са опровергани от страна на касационната жалбоподателка.

По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ).

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 515 от 08.06.2020г., постановено от Административен съд София - област, пети състав, по адм. д. № 453/2018 г.

ОСЪЖДА П.К от гр. Б., да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, гр. С., направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П.К от гр. Б., подадена чрез упълномощен адв. М.Х против решение № 515 от 08.06.2020г., постановено от Административен съд София - област, пети състав, по адм. д. № 453/2018 г. В касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв.. С се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК - недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото съдът вече се е произнесъл по оспорването с решение № 575 от 22.04.2019г., по адм. д.№445/2018г. на АССО, с което е отменено Решение №23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.№01-6500/6548 от 21.12.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/, по което е налице и решение на Върховния административен съд по адм. д. №9075/2019г. Излага съображения, че административният орган неправилно се е позовал в решението си едновременно на разпоредбите на ЗПЗП и на ЗУСЕСУФ, както и че същото е издадено в нарушение на императивната норма на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕСИФ, която гласи, че за една и съща нередност може да се приложи само веднъж финансова корекция. Счита, че в настоящото производство не е представен ИАА, действащ към датата на сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, с който да са определени лимити за интензивно насаждение на биологични вишни, който може да послужи за нормативна база за определяне на финансовите предели на субсидирането. Намира, че съдът е следвало да обсъди и вземе предвид заключението на назначената по делото комплексна експертиза, в която експертите са установили наличието на вишнева градина, която е в пълно съответствие с критериите за биологични интензивни насаждения. Сочи, че по делото липсват доказателства, от които може да се обоснове извод за кандидатстване за субсидиране, с цел нанасяне на вреда на бюджета на ЕС, респ. за получаване на недобросъвестна облага. М. В административен съд да отмени изцяло обжалваното решение на съда, както и решението на административния орган за отказ на пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г. по заявка за междинно плащане №23/04/1/0/01366/2/01, за следните дейности и активи: „създаване на трайно насаждение - 400 дка“ и „МТУ и засаждане“.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ оспорва касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт М.П, която с писмен отговор пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване съдебното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба и обосновано приел за установено наличието на връзки между двамата земеделски производители, веригата от съвпадения от лично, икономическо, правно и географско естество, които са насочени към усвояването на финансиране над определените лимити, за идентични дейности по програмата с цел осъществяване на етапност в производствения цикъл. Според участващия по делото прокурор съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г./Наредбата/ финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на П.К за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 515 от 08.06.2020 г. е отхвърлена жалбата на П.К против Решение №23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.№01-6500/6548 от 22.12.2017г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба №9 от 21.03.2015г. по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., чл. 9, ал. 2, т. 3 от договор №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., сключен с ДФЗ, чл. 70, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 72, ал. 1 и ал. 2 и чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ и вр. чл. 60 на регламент(ЕС) №1306/2013г., е отказано пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., по заявка за междинно плащане №23/04/1/0/01366/2/01 от 20.04.2016г. за следните дейности и активи: „създаване на трайно насаждение-400 дка“ и „МТУ и засаждане“. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - област е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия земеделски производител. Преценил е, че при издаване на атакувания акт са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати отклонения и противоречия с приложимите специални материалноправни норми. Първостепенният съд е извел заключение, че от извършените в административното производство множество проверки и след изготвени докладни записки от проверяващите, административният орган обсъждайки всички доказателства е достигнал до законосъобразен извод, че е установено наличието на връзки от различно естество, които обуславят от субективна страна умишлена координация и са насочени към получаването на неследващо се финансиране. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че преди да постанови процесния акт, административният орган е провел предвидените в чл. 37 от Наредбата проверки, в резултат на които установил индикатори за изкуствено създадени условия. Първоинстанционният съд е приел още, че в случая са били налице обективни и субективни елементи в поведението на П.К по смисъла на решението на СЕС по дело № С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, точка (параграф) 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. Съдът е посочил, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не може да се постигне, а и безспорно е установено, че конкретната цел на земеделския производител е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане, предвид установените правни, икономически и лични връзки между двамата свързани земеделски производители - П.К и Ц.Ц.Р съдебен състав е преценил, че съществуването на изкуствено създадени условия е доказано, с оглед наличие на субективния и обективен елемент на състава на нарушението и че законосъобразно е отказано финансиране на основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата. Посочено е също, че фактите по отношение на изкуствено създадените условия не са опровергани от земеделския производител, а вместо това са събирани и представяни доказателства по отношение единствено на изпълнение на договора, което е неотносимо към наличието процесното основание за отказ - изкуствено създадени условия, какъвто е настоящия случай. При това положение е счетено, че след като е налице форма на умишлена координация между бенефициерите, то законосъобразно и обосновано е отказано финансиране поради наличие на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на финансиране, в противоречие с целите на подмярката и критериите за финансиране.

При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

Неоснователно е оплакването, развито в касационната жалба, че обжалваното решение на съда е недопустимо, понеже по оспорения акт вече е имало произнасяне от АССО и от ВАС, тъй като се касае за два различни акта, които са издадени на различни дати, по различни заявки, подадени на различни дати. Това е така, защото предмет на съдебен контрол по адм. д.№445/2018 на АССО е било Решение №23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.№01-6500/6548 от 21.12.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано плащане по направената от П.К заявка за окончателно плащане с №23/04/1/0/01366/3/01 от 14.02.2017г. Предмет на оспорване по настоящото дело е депозираната от Костадинова заявка за междинно плащане №23/04/1/0/01366/2/01 от 20.04.2016г., по която е издаден обжалвания ИАА - Решение №23/4/1/0/01366/3/01/04/02, изх.№01-6500/6538 от 22.12.2017г. за налагане на финансова корекция и е отказано пълното изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г., за следните дейности и активи: „създаване на трайно насаждение - 400 дка“ и „МТУ и засаждане“.

Неоснователни са и твърденията на касационната жалбоподателка, че липсват доказателства за „нередност“ по смисъла на правото на ЕС, както и че съдът е следвало да вземе предвид заключенията на вещите лица по делото, относно наличието на създадена вишнева градина и нейното съответствие с критериите за биологични насаждения. В мотивите на обжалваното решение подробно е разгледана приложимата норма на чл. 43, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г., по силата на която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. По отношение на правното понятие „изкуствено създадени условия“ правилно е прието, то е дефинирано в §1, т. 13 от ДР на Наредбата - това е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, според който: „без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.“ Тази норма е възпроизведена в текста на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., която сочи, че не следва да се подпомагат лицата, създали изкуствено условия за финансиране в противоречие с целите на закона, както обосновано е установил първоинстанционният съд.

Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че от така формулираните дефиниции и препращане, не може ясно да се определи смисъла на понятието „изкуствено създадени условия“, което обстоятелство изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, съобразно Решение на СЕС от 12.09.2013г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд София град/ България/, с определение от 14.09.2012г., относно тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент /ЕС/ №65/29011 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент/ЕО/ №1698/2005 на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В горепосоченото решение е посочено, че чл. 4, §8 от Регламент /ЕС/ №65/29011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на визираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане на ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционния проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. В конкретната хипотеза след осъществените проверки от РА са установени обстоятелства, според които определения лимит на пределни разходи за интензивна биологична вишнева градина е значително завишен. Проверките са констатирали също, че е идентичен адресът на офиса на Костадинова с този на ЗП Ц.Ц, който е одобрен доставчик на посадъчен материал по договор №23/04/1/01366 за позиция „Създаване на трайно насаждение Вишни 400 дка.“; по кредита на сметката на Костадинова са постъпили парични суми за усвояване на кредит №000LD-S000809, съгл. Договор за банков кредит от 04.09.2015г, сключен между ПИБ АД и ЗП П.К на стойност 2 193 300лв, а по банкова сметка на бенефициента Костадинова е постъпила сума в размер на 12000лв. от ЗП Ц.Ц; банковият кредит на Костадинова е бил обезпечен с банков кредит, договор №000CL-S-000025/06.07.2009г., отпуснат на Ц.Ц; установен е бил и паричен превод между Цеков и Костадинова преди последната да извършва плащания по различни доставки на активи и услуги, което безспорно представлява установена свързаност между двамата земеделски производители. Освен това ЗП Ц.Ц е бенефициент по договор с ДФЗ по мярка 121, и е сключил договор с предмет „Изграждане и оборудване на склад за съхранение на плодове“ с. Р., общ.Ботевград, а обектът на инвестиция на Костадинова е в същата община в с. Н., което е показател за установена етапност в изграждането на един затворен производствен цикъл, който не би могъл да бъде осъществен със средства от ПРСР само от ЗП Ц.Ц, но поради лимит на общата допустима за финансиране субсидия, което е основание за използването на ЗП П.К като бенефициент на ДФЗ; установено е и съдружие на ЗП Костадинова и ЗП Цветанов в „Я. Н и партнърс“ ООД, както и данни, че едни и същи служители на ЗП Костадинова са и служители на ЗП Цеков. Във връзка с установяване на изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, първоинстанционният съд вярно е преценил, че в конкретния случай са налице множество обективни обстоятелства, описани по-горе, които представляват форма на умишлена координация между бенефициент Костадинова и Цеков и съгласувани действия за постигане на цел несъответна на целите на финансиране. От съществено значение е обстоятелството, че от извършените проверки на място по процесната заявка за междинно плащане е установено, че в стопанството на Костадинова са намерени и други машини и е присъствало лице, видяно и при проверка на бенефициента Цеков, като не става ясно чия собственост са активите и причината да са в стопанството на жалбоподателката. Правилно първоинстанционният съд е съобразил заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, според което по договор за банков кредит №000LD-S-000809 от 04.09.2015г., сключен между П.К и „ПИБ“ същият е обезпечен с първи по ред особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, необременени с каквито и да било противопоставими на банката права на трети лица; първи по ред особен залог върху всички вземания на кредитополучателя за безвъзмездна финансова помощ, свързани с успешното изпълнение на проект №23/04/1/0/01366 от 11.03.2016г; за обезпечение са определени и средства по договор за кредитна линия №000CL-S-000025/06.07.2009г., която е отпусната на ЗП Ц.Ц за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя, съдлъжниците и на трети лица, посочени от кредитополучателя, по представени от банката кредити, овърдрафи, банкови гаранции и акредитиви, общо в размер на три милиона и сто хиляди евро. Следователно всички тези обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, установяват ясна и недвусмислена взаимна връзка между поредица от правни и фактически действия, извършени от жалбоподателката и ЗП Ц.Ц.Н съдебен състав възприема тезата на първоинстанционния съд, че административният орган е съобразил наличните доказателства, които в цялост представляват умишлена координация между двете лица и са насочени към получаването на неследващо се финансиране. Както издателят на атакувания административен акт, така и съдът, са установили изкуствено създадени условия, изразяващи се умишлена координация между бенефициента П.К и Ц.Ц, след установената от обективна страна финансова обвързаност и с оглед същественото разминаване между заявеното финансиране в бизнес плана и осъщественото чрез банков кредит от Костадинова, обезпечен с кредитна линия с банков кредит, договор №000CL-S-000025/06.07.2009г., отпуснат на Ц.Ц.О е изведен верен и обоснован извод, че са налице обективните условия и обстоятелства, необходими за получаване на помощта в нарушение на изискванията на Наредбата и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Констатирано е наличие на множество действия на бенефициера, предполагащи планиране и недвусмислено демонстрирано намерение с форма на умисъл, целящо получаването на облага в противоречие с целите на тази мярка. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че в случая са установени безспорно, както изискуемите обективни, така и субективните елементи, включени в понятието "Изкуствено създадени условия" по смисъла на §1, т. 13 от ДР на Наредбата, във връзка с чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и в съответствие с Решение на СЕС от 12.09.2013г., постановено по дело С-434/12г. В хода на касационното производство законосъобразните изводи на първоинстанционния съд не са опровергани от страна на касационната жалбоподателка.

По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ).

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 515 от 08.06.2020г., постановено от Административен съд София - област, пети състав, по адм. д. № 453/2018 г.

ОСЪЖДА П.К от гр. Б., да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, гр. С., направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.