Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.С, представляван от адв. Ю.Д, против чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи, както и против §1, б. „г.“ от Допълнителните разпоредби и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на същата Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. Жалбоподателят поддържа, че при приемане на подзаконовия нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 26-28 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Излага съображения, че оспорените норми противоречат на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 и на чл. 68 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), на чл. 46 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), както и на чл. 1, чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 10, чл. 16, т. 2 и чл. 18 от Директива ЕС/2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива, на чл. 8, пар. 1 от Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), както и на чл. 16, пар. 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС). Поддържа също, че директивата е транспонирана неправилно във вътрешното законодателство, както и че оспорените тестове от инструкцията са в противоречие с чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), както и с чл. 4 и чл. 5 от Конвенция №108 на Съвета на Европа (молба - уточнение от 07.10.2020 г.). Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни или евентуално да отмени чл. 3, както и както и разпоредбите на §1, б. „г“ от ДР и на §3 от ПЗР на Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи.

Прави искане, ако съдът има „колебания относно съдържанието и смисъла на директивата“, да отправи преюдициално запитване относно съответствието на правната уредба, съдържаща се в инструкцията, с чл. 4, чл. 5, чл. 16 и чл. 18 от Директива ЕС/2016/680 и с изискванията на Конвенция № 108 на Съвета на Европа за необходимост и пропорционалност.

Ответникът – министър на вътрешните работи оспорва жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

С докладна записка рег. № 8121р-21329/ 12.09.2014 г. директорът на дирекция „Правно - нормативна дейност“ в Министерство на вътрешните работи, представя на заместник - министъра на вътрешните работи проект за Инструкция за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Проектът е придружен с мотиви, които обосновават приемането на инструкцията с необходимостта от прецизиране на обработката на личните данни, свързани с наказателното преследване, установяване на срокове и основания за заличаване на данните, като се цели спазване на принципите на пропорционалност и допустимост на обработването и защита на правата на физическите лица. Проектът с мотивите е публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на МВР през периода 17.09.2014 г. - 02.10.2014 г. (л. 279 – л. 281 от делото) и е изпратен за съгласуване на Комисията за защита на личните данни, както и на отделни структури в системата на МВР, чиято дейност е свързана с урежданата с проекта правна материя, които представят писмени становища (писмени бележки и предложения, справка за постъпилите становища).

След обсъждане на представените предложения (справка - таблица), окончателният вариант на подзаконовия нормативен акт е подписан от министъра на вътрешните работи и в ДВ бр. 88/ 24.10. 2014 г. е обнародвана Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. С ДВ бр. 97/ 25.11.2014 г. е отстранена допусната в текста на чл. 3, т. 3, б. „б“ от инструкцията техническа грешка.

Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер на министъра на вътрешните работи е изменена и допълнена с Инструкция № 8121з-1127/11.09.2018 г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 78/ 21.09.2018 г. Последният подзаконов нормативен акт е приет от министъра на вътрешните работи след представен проект за изменение и допълнение на Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014, придружен с мотиви, които разкриват, че изменението се налага с оглед привеждане на чл. 3 от инструкцията в съответствие с извършените изменения в НПК. Проектът е публикуван на интернет страницата на МВР, както и на Портала за обществено обсъждане през периода 30.07.2018г. – 29.08.2018г. и е изпратен за становище и предложения на Комисията за защита на личните данни и заинтересованите структури в системата на МВР.

При тези данни Върховния административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена против отделни разпоредби на подлежащ на оспорване съгласно чл. 185, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт и от лице с правен интерес от оспорването. Като лице, чиито лични данни се обработват по повод проведено наказателно производство, жалбоподателят Стефанов има правен интерессъгласно чл. 186, ал. 1 АПК да оспори отделни разпоредби на Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена с ДВ бр. 78/2018 г., регламентираща сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с проведено наказателно производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената инструкция е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 33, т. 9 ЗМВР министърът на вътрешните работи издава правилници, наредби, инструкции и заповеди, а съгласно чл. 26, т. 3 ЗМВР, респ. чл. 26, ал. 1, т. 3 (ред. съответно ДВ бл. 53/ 2014 г. и ДВ бр. 14/2015 г.) сроковете за обработване на личните данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, се определят от министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни (чл. 29, ал. 1 от закона). Компетентността на министъра на вътрешните работи да определя сроковете за обработване на личните данни свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство е установена и с актуалната редакция на чл. 26, ал. 2 ЗМВР (ДВ бр. 17/ 2019 г.).

Инструкцията, както и инструкцията за нейното изменение и допълнение са издадени при спазване на формалните и на административнопроизводствени изисквания. Проектите са придружени от мотиви, в които са посочени причините, които налагат приемането на подзаконовия нормативен акт, съответно неговото частично изменение, целите, които се поставят и очакваните резултати, като е посочено, че не се налагат допълнителни финансови разходи (чл. 28, ал. 2 ЗНА, ред ДВ бр. 46/2007 г. и съответно ред. ДВ бр. 34/2016 г.). Проектите на инструкцията в първоначалната редакция и за нейното частично изменение и допълнение са огласени по съответния ред, приети са от компетентния орган след проведена процедура по обществено обсъждане и са обнародвани в Държавен вестник съгласно чл. 38 ЗНА. По тези съображения настоящият състав приема, че изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА в относимите към датата на приемане на инструкцията и на инструкцията за нейното изменение и допълнение редакции са спазени, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.

Оспорените текстове от инструкцията не противоречат на разпоредби от нормативни атове от по – висока степен.

Разпоредбата на чл. 3 от инструкцията регламентира сроковете за заличаване на личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Както при първоначалната редакция, така и с изменението с ДВ бр. 78/ 2018 г., текстовете на чл. 3 от инструкцията относно сроковете за обработване на лични данни свързват заличаването на събраните и съхранявани лични данни по повод проведено наказателно производство с настъпване на обстоятелствата, предвидени в НПК като основания, които изключват образуването на наказателното производство или са основания за прекратяването му. Това са обстоятелства по чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 8а, чл. 24, ал. 5 НПК и по чл. 243, ал. 1 т. 2 НПК, предвидени в чл. 3, т. 1, т. 2, т. 3, б. „а“, „б“, „в“, „д“ от инструкцията; случаите, при които лицето се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в хипотезата на чл. 78а НК или наложена глоба по административен ред ( чл. 3, т. 6 и т. 7 от инструкцията); при влязла в сила оправдателна присъда съгласно чл. 3, т. 4 от инструкцията; при изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при постановен отказ за образуване на наказателно производство и прекратено такова (чл. 3, т. 5 от инструкцията), както и когато лицето е починало във всички останали случаи – чл. 3, т. 8 от инструкцията. Следователно разпоредбата на чл. 3 от инструкцията предвижда конкретни срокове, след изтичането на които личните данни, обработвани във връзка с наказателното производство, се заличават. Тези срокове не са фиксирани с настъпването на конкретна дата или изтичане определен период, а са определени от конкретни бъдещи сигурни събития, т. е. от обстоятелства, които без съмнение ще настъпят, но в неизвестен бъдещ момент (смърт на лицето, изтичане на предвидена давност, налагане на административно наказание, постановление за прекратяване или отказ да се образува наказателно производство). Следователно, независимо, че са неопределени, сроковете в чл. 3 от инструкцията гарантират, че обработването на личните данни на лицата не е неограничено във времето и тези данни ще бъдат заличени с настъпване на посочените в текста обстоятелства. Ето защо доводите на жалбоподателя, че нормите на чл. 3 от инструкцията обвързват заличаването на личните данни с настъпване на бъдещи несигурни събития и въвеждат условия, които създават възможност за практически неограничено във времето обработване на данните, са неоснователни.

Така определени, сроковете, предвидени в чл. 3 от инструкцията, съответстват на изискванията на чл. 26, т. 3 ЗМВР, респ. чл. 26, ал. 1, т. 3 (ред. съответно ДВ бл. 53/ 2014 г. и ДВ бр. 14/2015 г.), както и на актуалната разпоредба на чл. 26, ал. 2 ЗМВР, според които сроковете за обработване на личните данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, се определят от администратора на лични данни, т. е. от министъра на вътрешните работи, който има качеството на администратор на лични данни съгласно чл. 29, ал. 1 от закона. По този начин е спазена и разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗЗЛД, която предвижда, че когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са нормативно установени, те се определят от администратора. Ето защо доводите на жалбоподателя за противоречие на чл. 3 от инструкцията с чл. 26 ЗМВР и чл. 46 ЗЗЛД са неоснователни. Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗМВР, която предвижда, че органите на МВР могат да не информират лицата по време на обработване на личните им данни при определени условия, няма отношение към оспорените тестове от инструкцията, поради което възражението на жалбоподателя за противоречие на обжалваните текстове със закона в тази част е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 68 ЗМВР регламентира полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Това е вид обработване на лични данни, което се осъществява при условията на ЗМВР, а редът за снемане на тази регистрация е установен с наредба на Министерския съвет. Полицейската регистрация е извън приложното поле на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, поради което установените в чл. 3 от същата срокове не се прилагат за снемане на полицейската регистрация. В този смисъл е изричният такст на чл. 7 от инструкцията. Ето защо доводът за противоречие на чл. 3 от инструкцията с чл. 68 ЗМВР също е неоснователен.

Разпоредбата на § 3 от ПЗР на инструкцията също не противоречи на цитираните по – горе законови текстове. Нормата няма обратно действие, а е с преходен характер и предвижда, че сроковете по чл. 3 от инструкцията се прилагат и за лични данни, въведени преди влизане в сила на инструкцията. По този начин се уеднаквяват сроковете за заличаване на личните данни, чието обработване вече е започнало, с тези, които се събират и съхраняват при действието на инструкцията. Това гарантира, че обработването на личните данни по заварени правоотношения не е неограничено във времето, а се подчинява на сроковете, предвидени в инструкцията. Разпоредбата на §3 от ПЗР на инструкцията препраща към сроковете по чл. 3 от подзаконовия нормативен акт, поради което по изложените вече съображения не противоречи на чл. 26 ЗМВР и на чл. 46 ЗЗЛД, както и на чл. 68 ЗМВР, който се прилага само за снемане на полицейска регистрация, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.

Обработването на лични данни, разкриващи етнически произход, както това е предвидено с § 1, т. 1, б. „г“ от ДР на инструкцията, не е недопустимо, но следва да се осъществява само когато това е абсолютно необходимо и са предвидени гаранции за спазване правата и свободите на субекта на данните. Събирането на данни с такъв характер е регламентирано в чл. 25а (нов ДВ бр. 17/ 2019 г.) от ЗМВР, както и в чл. 51 ЗЗЛД. Последният текст урежда обработването на данни, разкриващи етнически произход, от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Обработването на данни с такъв характер следва да се осъществява при спазване принципите, установени с чл. 45 ЗЗЛД, както и при спазване на подходящи мерки за недопускане на дискриминация на физическите лица (чл. 51, ал. 3 от закона). Регламент 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета също допуска обработване на лични данни разкриващи етнически произход при специална защита, гарантираща спазване на личните права и свободи и в съответствие с принципите, предвидени в чл. 6 от регламента (чл. 9, пар. 2). Изложеното налага заключението, че разпоредбата на §1, т. 1 б. „г“ не противоречи на нормативни актове от по - висока степен, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.

Останалите съображения, свързани с противоречие на оспорените норми от инструкцията с чл. 1, чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 10, чл. 16, т. 2 и чл. 18 от Директива ЕС/2016/680 на Европейския парламент и на Съвета, също са неоснователни. Принципно следва да се посочи, че директивата обвързва всяка държава членка, до която е адресирана, по отношение на резултата, който следва да бъде постигнат, като националните власти избират формите и средствата за постигане определената цел (чл. 288, пар. 3 ДФЕС). Адресат на директивата е отделната държава членка, която има задължение чрез подходящи правни средства ефективно да въведе нормите на директивата в националния правов ред, т. е. да транспонира директивата във вътрешното законодателство, като по този начин осигури прилагане на целите, поставени в директивата по отношение на отделни правни субекти. В случая нормативното съдържание на Директива ЕС/2016/680 на Европейския парламент и на Съвета е въведена във вътрешното право с измененията в ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) с ДВ бр. 17/ 2019 г. (§1а от ДР на ЗЗЛД). При тези характеристики нормите на директивата като правило нямат директен ефект. Директно действие могат да имат отделни разпоредби, които са с императивен характер и незабавно и директно предоставят на частноправните субекти права, които трябва да се признават и защитават от националните съдилища. В случая посочените текстове от директивата регламентират общите правила и принципи, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. Това са норми, насочени към държавата членка, която чрез необходимите правни средства следва да осигури прилагането на тези правила и принципи във вътрешното си законодателство. За пълнота следва да се посочи, че както разпоредбата на чл. 3 от инструкцията, така и предвиденото в § 1, т. 1 б. „г“ от ДР на инструкцията не са в противоречие с установените с директивата правила и принципи на обработване на данните. Първият текст установява сроковете за съхранение на данните и тяхното заличаване, което е съобразено с принципа по чл. 5 от директивата, а втората норма кореспондира с чл. 10 от директивата, който допуска обработване на лични данни, разкриващи етническа принадлежност на лицата при определени условия.

Доводите за неправилно транспониране на директивата във вътрешното законодателство не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на настоящия спор.

Нормата на чл. 16, пар. 1 ДФЕС предвижда, че всеки има право на защита на личните му данни. Аналогичен е текстът на чл. 8, пар. 1 от ХОПЕС. Чл. 4 и чл. 5 от Конвениция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, ратифицирана през 2002 г. предвиждат съответно задължение за държавата да предприеме мерки във вътрешното си право, за да въведе в действие основните принципи за защита на данните, а вторият тест регламентира основните принципи за обработка на лични данни. Чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи регламентира правото на зачитане на личния и семейния живот, като предвижда, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Цитираните текстове не засягат правната материя, уредена с оспорените разпоредби от инструкцията, а жалбоподателят може да се позове на тях при евентуални нарушения на правата при обработване на личните му данни, каквито в случая не са посочени.

Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за обявяване за нищожни или за отмяна на чл. 3, на § 1, б. „г“ от ДР и на §3 от ПЗР на Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз също е неоснователно.

Смисълът на производството по отправяне на преюдициално запитване е да предостави на националния съдия тълкуване на правото на Европейския съюз, което да му помогне да реши конкретния правен спор (чл. 267ДФЕС). В случая въпрос, свързан с тълкуване на правото на Европейския съюз, който да е преюдициален за разрешаване на настоящия казус не е постановен, а исканото тълкуване всъщност предполага решаване на спора по същество, което е от компетентността на настоящия съд. По тази съображения съдът намира, че основанията по чл. 628 ГПК във връзка с чл. 144 АПК не са изпълнени и искането за преюдициално запитване следва да се отхвърли.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 200.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С от гр. С. против чл. 3, както и против § 1, б. „г“ от ДР и §3 от ПЗР на Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателното производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи.

ОТХВЪРЛЯ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСЪЖДА С.С от гр. С., [адрес] да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр. С., ул. "Шести септември" № 29 сумата 200.00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.