Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №39 от 22.01.2014г. по гр. д. 1140/13г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №234 от 14.06.2013г. по т. д. 189/12г. на Смолянски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен до сумата 676847.85лв., предявеният от [фирма] – [населено място] против „ Г.” – [населено място] иск за присъждане на 757 000лв.- платена авансово цена по договор за покупко - продажба от 12.12.2002г. между В. [фирма] и [фирма], което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.10.2012г., по същество в същата част иска е уважен, както и в частта за разноските. В останалата част, с която е било потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на иска до пълният му предявен размер и иска по чл. 86 ЗЗД, решението като необжалвано от противната страна е влязло в сила.

Ответникът по касация- [фирма] е на становище, че жалбата е неоснователна, като са изложени и доводи за това, че касаторът не установява предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Разпоредбата на чл. 288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантен за спора въпроса: „ Представлява ли частично плащане на парично задължение признаване на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл. 116, ал. 1, б.”а” ЗЗД дори ако при плащането длъжникът е съставил и съответните първични счетоводни документи и е посочил в тях фактически състав, от който вземането произтича, включително и фактурата издадена при възникване на вземането”. Останалите поставени въпроси се съдържат в този въпрос, а доколкото третият въпрос със същото съдържание е обвързан с друго основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ изключено като приложение поради наличие на задължителна за съдилищата практика по чл. 290 ГПК/, то се налага извод, че именно този поставен въпрос, като обобщаващ следва да се преценява във връзка с наличие на общото основание. Страната е поддържала, че този въпрос е бил решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №100/11г. на ВКС, ІІ т. о., решение №255/13г. на ВКС, ІІ т. о., и решение №98/13г. на ВКС, І т. о.

Така формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.

За да мотивира, в обсъжданата обжалвана част, неправилност на решението на първостепенния съд, и съответно основателност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2-роЗЗД, въззивният съд е приел във връзка с въведеното правозащитно възражение от ответника по чл. 110 ЗЗД и във връзка с противопоставеното от противната страна възражение за приложимост на чл. 116, б.”а” ЗЗД, че вземането на купувача В. [фирма] за връщане на авансово платената цена по договора от 12.12.2002г. е станало изискуемо от момента, в който действието на този договор е било прекратено, поради изтичане на определения от страните срок за действието му -13.12.2003г. Съдът е мотивирал наличие на юридически факт, прекъснал давността-изпратено до кредитора писмо на 05.02.2007г.,, съдържащо изрично признание относно задължението. Това прекъсване на давността, според решаващият състав е поставило началото на нова погасителна давност, която би изтекла на 05.02.2012г.- т. е. преди завеждане на настоящия иск.Съставът е приел, обаче, прекъсване и на тази започнала да тече на 05.02.2007г. нова погасителна давност - на 30.10.2007г. чрез кредитно известие №885/07г., с което е било извършено последното плащане на част от внесената цена. Предпоставките по чл. 116, б.”а” ЗЗД, решаващият съд е извел от това, че в кредитното известие било вписано като основание за плащане „аванс” и е било посочено, че плащането се отнася към вземане обозначено с първоначалната данъчна фактура, издадена за обективиране на плащането на цената от [фирма].

С оглед така приетото от решаващият съд, посоченият релевантен правен въпрос е разрешен в противоречие с разгледаните решения на ВКС решение №100/11г. на ВКС, ІІ т. о., решение №255/13г. на ВКС, ІІ т. о., и решение №98/13г. на ВКС, І т. о.- обективиращи задължителна практика по него. Този извод произтича от това, че съдът е приел прекъсване на давност по смисъла на чл. 116, б.”а” ЗЗД, като се е позовал на кредитно известие обективиращо плащане на част от дължимата сума и на посочване на първоначалната фактура, с която е била платена цената определена по договора - т. е. на факт от който произтича вземането. Или изводът му влиза в противоречие с установеното с цитираната от касатора задължителна практика, с която изрично е мотивирано, че признание с последиците на чл. 116, б.”а” ЗЗД не съставляват частичните плащания на дълга спрямо непогасената му част, нито тези относно признание за възникване на задължението или за произхода му.

Следователно, сочената практика, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея, са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 13596.95лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №39 от 22.01.2014г. по гр. д. 1140/13г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №234 от 14.06.2013г. по т. д. 189/12г. на Смолянски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен до сумата 676847.85лв., предявеният от [фирма] – [населено място] против „ Г.” – [населено място] иск за присъждане на 757 000лв.- платена авансово цена по договор за покупко - продажба от 12.12.2002г. между В. [фирма] и [фирма], което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 23.10.2012г., по същество в същата част иска е уважен, както и в частта за разноските.

УКАЗВА

на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 13596.95лв.

След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: